На 21-ви януари 2021 беше приет новият Закон за българския жестов език. По този повод решихме да поговорим с екипите на фондация “Заслушай се”, фондация “Взаимно” и МОГА-Младежка организация на глухите активисти, които работят за образованието и овластяването на глухите хора в България.

Здравейте!

Какви промени носи новият Закон за българския жестов език (БЖЕ)?

Новоприетият Закон за българския жестов език (ЗБЖЕ) признава българския жестов език като самостоятелен и пълноценен език за общуване в България. Той е изцяло нова нормативна уредба, която чрез която урежда правото на глухите хора да бъдат равнопоставени граждани. 

Основното предизвикателство, с което и до днес продължават да се сблъскват глухите хора е т.нар. “аудизъм” - форма на дискриминация, която внушава, че глухите трябва да бъдат като чуващите, да “прочуят” и проговорят, за да бъдат успешно интегрирани.

Друго съществено проявление на аудизма е разбирането, че чуващите хора могат повече от глухите. 

С напредване на технологиите се появяват технически решения, които подпомагат и облекчават глухите хора като слухопротезиране с модерни слухови апарати и кохлеарни импланти. Слухопротезирането не е единственото решение глухите хора да общуват и да се интегрират в обществото. В много случаи, то е неприложимо поради степента на глухота или трудност в свикването с импланта. 

Малко са глухите хора, които разбират и обработват добре информацията чрез слухови апарати. Това предполага, че за да има пълноценно включване на глухите хора, трябва да бъде уважено тяхното право на възприемане на околния свят чрез визуализиране на информацията.

Има само един език, който визуално може да представи пълно, точно, ясно и достоверно информация - езикът на жестовете. 

В България, българският жестов език е страдал много през годините заради това, че е бил потискан от чуващия модел на възприемане на информацията. 

В периода 2016 г. - 2018 г. МОН, съвместно с глухата общност, провеждат първото научно изследване на българския жестов език, което доказва, че езикът е изцяло самостоятелен и има своя собствена граматика.

Доказва се, че българският жестов език е равнопоставен на словесния и неизменна част от живота на глухите хора. 

Следващата стъпка е да се гарантира правото на глухите хора да общуват пълноценно на жестов език в семейството, училището, работата и социалния живот. Да се изготви добър, справедлив, модерен закон отнема няколко години. 

За да разберем защо наистина беше крайно необходим този закон нека разгледаме следния пример. Всеки човек от момента на своето раждане има право на език. Чуващите хора възприемат информация чрез слуха и така постепенно изграждат езикова култура. Езиковите умения се придобиват в ранна детска възраст, най-късно до 5-годишна възраст. Това е естествен процес в общуването между детето и неговите родители, близки, преподаватели. 

Не така стоят нещата при глухите деца, които независимо дали имат или не слухопротезиране, чуват изкуствено и не разбират много голяма част от информацията, тъй като апаратите и имплантите не заместват нормалното чуване. 

Едно глухо дете трябва да се справя с много повече предизвикателства, за да разбере информацията, която му се поднася предимно чрез звуци. В много случаи липсва контакта родител-дете, тъй като самите родители не владеят жестов език. Изправено пред толкова трудности глухото дете незаслужено бива лишавано от възможността да израства равнопоставено на своите чуващи връстници. 

За това Закона за българския жестов език има за цел да се признае автентичността на жестовия език, която идва от неговите носители, т.е. глухата общност.

Централно място за всяка една глуха общност навсякъде по света заема съответния национален жестов език.  Когато глухите хора имат пълноценен и уважаван жестов език за общуване, то тогава общността е силна, видима, уважавана и приобщена в обществото. 

Всички народни представители от 44-то Народно събрание разбраха значимостта на българския жестов език и единодушно го подкрепиха на 21-ви януари 2021 г. Със Закона се поставя началото на реална работа по езика и се отхвърля неговото потискане.  Законът защитава българския жестов език като естествен, самостоятелен, равнопоставен на говоримия със своя граматика и правила. Наблюдава се постепенно раздвижване в глухата общност и глухите хора, като естествени носители на езика, все по-активно започват да се включват в процесите на неговото развитие и създаване на услуги в образователния и социалния живот. 

Какво означава приемането на този закон за общността на глухите хора в България?

За нас основното предизвикателство е, че информацията по темите свързани със Закона за българския жестов език все още не е добре представена на глухата общност. Законът е обнародван в Държавен вестник, но въпреки това законодателната уредба е сложен документ, който тепърва предстои да се разисква и анализира в дълбочина по разбираем начин сред представителите на глухата общност. Предстоят поредица от срещи във виртуалното пространство, за да бъдат обсъдени качествено и в дълбочина темите, които вълнуват глухите хора. Самите глухи изпитват облекчение, че този закон се случи и ще бъдат главни действащи лица в предизвикателствата, които от тук нататък предстоят. 

Има ли нужди, които законът не успява да адресира?

Както председателят на Социалната комисия д-р Хасан Адемов, един от най-силните посланици за признаването на българския жестов език, спомена в свое обръщение - няма съвършен закон и за нас най-важното е, че успяхме заедно с институциите и Народното събрание да поставим основата за качествен Закон за българския жестов език. В процеса на неговото прилагане тепърва ще възникват възможности за развитие и надграждане.

ЗБЖЕ е действащ нормативен акт, който защитава българския жестов език и дава право на неговите носители да бъдат пълноценни граждани.

Този процес ще бъде успешен и завършен, когато глухите лидери следват и отстояват правото си на жестов език.

Тепърва предстои изготвяне на подзаконови наредби и създаване на правна рамка, която да отвори вратите на Закона към глухата общност.

ЗБЖЕ е национално признаване на жестовия език и правото на глухите хора да учат, общуват, имат достъп до информация от и на жестов език.

Освен България още над 60 държави по света признават официално със закон своя национален жестов език. По-малко от половината имат специален закон за жестовия език. България е една от тях и ние сме изключително горди от този успех. 

Предвиждат ли се възможности хора без проблеми със слуха да усвоят БЖЕ, за да могат пълноценно да общуват с глухите хора?

Българският жестов език има вече напълно самостоятелен и равен на българския словесен език статут. Законът дава равна възможност за всички хора да изучават жестов език. Всички чуващи родители и членове на семейства на глухи деца и младежи имат право да изучават български жестов език. 

Предстои глухите хора да повярват, че могат да се включат в процесите на популяризиране на своя език. Време е да получат възможности чрез програми за обмен и подготовка от глухи експерти по света, за да научат повече за техниките на преподаване и да ги приложат за своя език, а именно българския жестов език. 

Тези процеси вече се случват през последните 2-3 години. Тепърва ще се отворят възможности за разкриване на специалности, свързани с българския жестов език, което от своя страна ще разкрие възможности за подготовка на глухи езиковеди, обучители и преводачи. Това са изцяло нови професии за България.

Защо тези процеси трябва да се водят от глухи? Поради причината, че глухите хора са носители на езика и успяват да предадат своя език по максимално автентичен и естествен начин. Нужни са възможности за тяхната професионализация. Всичко това ще помогне и на чуващите хора да усвоят правилно, лесно, пълноценно българския жестов език. 

Какви са обществените нагласи към глухите хора в България? Има ли неща на ниво общество, които тепърва трябва да се променят?

В обществените нагласи спрямо нас, глухите хора, преобладава по-скоро съжаление затова, че не чуваме.

Все още мнозинството хора живеят с мита, че глухите хора искат да “прочуят” и да бъдат като чуващите хора. Това, разбира се, не е вярно. 

Нашата цел е да покажем другата страна на монетата, че глухите хора имат специални способности със своята визуална култура и жестов език. Културата и езика на жестовете обогатяват нашето общество. 

Глухотата като социо-културна концепция е уникално явление и само човек, който познава в дълбочина света на глухите хора би оценил позитивно това. Вярваме, че с появата на специалности свързани в българския жестов език във висшите и масовите училища нагласите спрямо глухите хора през идните поколения ще се променят. 

Има ли достатъчно професионалисти в различните сфери (например здравеопазване, администрация, образование), които да са подготвени да реагират на нуждите на глухите хора?

Специалистите в областта на жестовия език и глухите хора са много малко. Основната причина е схващането през годините, че глухите хора не могат да се справят толкова добре колкото чуващите хора. Погрешно през годините се е възприемало, че глухите хора и жестовия език не могат пълноценно да участват в обществените процеси. От там идва и по-лесното решение да се обгрижват глухите хора вместо да бъдат овластявани, така че те да водят процесите, свързани с образование, култура и социален живот. Вследствие на това обгрижване се стига до допълнителна изолация и липса на приобщаваща среда чрез българския жестов език. 

Покрай активната работа на институциите заедно с глухата общност през последните няколко години стана ясно, че не трябва чуващите да водят процесите свързани с глухите хора, а самите глухи хора е редно да поемат лидерството. Само така може да се постигне идеята “Нищо за нас без нас”, както е според Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Световната федерация на глухите. 

Когато има истинска съвместна работа между глухи и чуващи, резултатите са най-устойчиви. Поради тази причина трябва да има глухи представители, носители на жестовия език в политиката, администрацията, здравеопазването, съдебната система, образованието, културата и социалния живот като цяло, защото само така ще има разбиране що е то жестов език и глухи хора. 

Важно е да се създават дигитални услуги чрез жестов език и те да се управляват от глухите хора, които най-добре познават потребностите на своята общност. Чуващите хора са нашите съмишленици, когато следват принципите на съвместна работа с глухите хора.

Вие сте част от екипа на фондация “Заслушай се”. Разкажете ни за нея - с какво се занимавате, какви проекти провеждате?

Фондация “Заслушай се” има една основна мисия - овластяването на глухите хора чрез възможности за изследователска работа, обучителна и преподавателска дейност чрез български жестов език, превод от и на български жестов език от глухи преводачи. 

Когато глухите хора участват активно в тези процеси по най-автентичен начин ще могат да се създават качествени ресурси на български жестов език.

Българският жестов език ще запази своята самостоятелност, чистота и автентичност, когато глухите хора са проактивни и имат възможности за развитие и съхраняване на своя език и култура. 

Освен това, фондацията се стреми към осигуряване на  дигитални услуги чрез жестов език и подкрепа на достъпност за институциите и бизнеса. 

Не на последно място, фондация “Заслушай се” се стреми към създаване на приобщаваща среда за глухи деца и младежи в общообразователните училища. 

Как може човек да Ви подкрепи?

Това, което обединява глухи и чуващи хора са ръце, сърце, ум. С любов и отдаденост, всеки може да научи жестов език.

Глухите обучители от екипите на фондация “Заслушай се”, фондация “Взаимно” и “МОГА - Младежката организация на глухите активисти” се обединяват в академия “Наистина жестов език”. 

Можете да я подкрепите като запишете курс по жестов език и решите да учите езика на жестовете. Половината от средствата се инвестират основно за програми за обмен на материали и обучения, квалификация, лекции за глухи обучители.