4 ползи за България от влизането на Северна Македония в ЕС

На 17-ти октомври 2020-та България наложи вето на влизането на Северна Македония в Европейския съюз. Причината за това е несъгласието на двете страни относно съществуването на две отделни националности и два отделни езика. Северна Македония, както и Албания, дълго време чака преговорите за влизане в Съюза. Те първо срещнаха опозиция от Европейския съвет, след това от бившия президент на Европейския съвет, Жан-Клод Юнкер, и през 2019-та Франция отново наложи вето. Въпреки пречките, правителството на Северна Македония положи огромни усилия да започне преговори, най-вече в разрешаването на диспута с Гърция за името на страната.

След приемането на комплект от нови критерии за присъединяване към ЕС по инициатива на Франция, влизането на Северна Македония в Съюза отново беше блокирано, този път от Българското вето. Множество дискусии бяха проведени на тема културните и исторически различия между двете страни, но този текст не засяга въпросната тема. Напротив, в него искам да разгледам какъв ефект би имало присъединяването на Северна Македония в ЕС върху отношенията ѝ с България.

Процесът по присъединяване към Европейския съюз

На първо място трябва да се замислим защо една страна би имала интерес да влезе в ЕС и какво представлява процесът по присъединяване. По време на преговорите страната кандидат трябва да изпълни определени критерии в даден срок от време. Критериите са общо 22 и се отнасят до институциите, гарантиращи демокрацията, правото на закона, човешките права и защитата на малцинствата. Също така, има изисквания за съществуването на функционираща пазарна икономика и трябва да се демонстрира конкурентоспособност на европейските пазари. 

На практика страната кандидат трябва да приеме много съществуващи европейски закони и регулации. Още повече, страните, които искат да бъдат членки на съюза, трябва да разрешат всичките си досегашни диспути с други страни. През годините тези критерии са се доказали като ценен инструмент. Веднъж допусната в свободния европейски пазар, страната членка може да се възползва от четирите фундаментални свободи за граждани и компании.

Това са свободата на движение на хора, продукция, услуги и капитал. 

Photo by Blake Guidry on Unsplash

България и Северна Македония в ЕС

Какво означава всичко това по отношение на връзките между Северна Македония и България? Как би могло присъединяването да се отрази на обтегнатите напоследък отношения на съседките?

На първо място, по-близките икономически връзки и бизнес активност ще се отразят положително на политическите и обществените отношения. Тази презумпция е един от основните двигатели за европейска интеграция през последните повече от 60 години. Различни проучвания са показали, че

дори в днешния глобализиран свят физическата дистанция има значение, когато става въпрос за търговия.

И въпреки че правителствата на Северна Македония и България спорят по дадени исторически проблеми, двете страни продължават да споделят култура и история. Още от първите дни на съществуване на ЕС, близките търговски връзки между страните членки са се показали ефективен метод за справяне с конфликти и сближаване на враждуващи гледни точки. Защо същите ефекти да не са в сила за отношенията между България и Северна Македония?

Photo by Chris Liverani on Unsplash

Свобода на движение

На второ място, същата логика важи за услугите, предлагани от една страна в друга. Свободата на движение на гражданите означава, че услугите, предлагани от български компании, могат лесно да бъдат използвани в Северна Македония и обратното. В европейските икономики, базирани на знания и експертиза, сферата на услугите е един от най-големите пазари, който расте все повече благодарение на големия брой хора, възползващи се от свободния пазар.

Обмен на талант

На трето място  е свободата на движение на граждани от двете страни. Тя може да включва неща като туризъм, обмен на студенти и работници между България и Северна Македония. Докато по-големият брой македонски туристи може да стимулира икономиката в краткосрочен план, обменът на професионалисти може да направи това дългосрочно. 

Размяната на знания и опит между индивиди, както и страни, ще бъде гръбнакът на европейската икономика в бъдеще и улесненото придвижване на индивиди между различните страни е една от предпоставките за успех. Също така, свободното движение на студенти и предоставянето им на възможности за следване в различни страни от Съюза заздравява усещането за европейска принадлежност и споделени ценности между различните нации. Това усещане за принадлежност може да помогне за уталожването на конфликтите, касаещи различните исторически или културни възгледи.

Photo by Brooke Cagle on Unsplash

Комбинирани сили

Четвъртият и последен аргумент в полза на кооперацията между двете съседки е, че с общи средства и усилия те могат да постигнат по-добри резултати в общи проекти като инфраструктура (например магистрала между София и Скопие), наука и открития, защита на околната среда или борба с престъпността. Тези споделени цели могат да подобрят качеството на живот в страните и да помогнат за справянето с общи проблеми.

Но за да бъде постигнато всичко това, не е достатъчно Северна Македония да се присъедини в ЕС. Необходимо е също така двете съседки да бъдат отворени към такъв тип промени и склонни да работят заедно. Първата стъпка би могла да бъде имплементирането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, в който е засегната и темата за създаване на историческа комисия. Тази комисия би имала задачата да работи по изглаждането на съществуващите диспути, за да могат страните да продължат със следващите стъпки в своите отношения. Създаването на такава комисия може да се окаже жизненоважно за изграждането на стабилни икономически връзки между съседките и развитието на общите им пазари.

Превод от английски: Деница Йончева

Тази статия се основава на личните виждания на автора и не е задължително да отразява позицията на организациите, в които той участва.

Richard Kaufmann

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *