Какво трябва да знаем за Европейския Парламент

Европейският парламент (ЕП) е институцията на Европейския Съюз (ЕС) с най-забележителна история. През годините ЕП, първоначално замислен като Асамблея без почти никакви правомощия, успява да си извоюва значима роля. Редом с представителите на държавите членки взима решения за определянето на бюджета на Съюза, за приемането на директиви и регламенти, както и за определянето на състава на Европейската Комисия (ЕК).

С други думи – Европейският парламент участва пряко при оформянето на облика на ЕС. И не само това: той продължава да упражнява натиск върху другите институции, за да увеличи правомощията си. В общия случай това е нещо положително, тъй като при увеличаване на правомощията на ЕП се намалява силата на държавите-членки. Нещо повече, по този начин ЕС става по-демократичен. Преодолява се притеснението на европейските граждани, че решенията се взимат някъде там в Брюксел, без те да имат каквото и да е право на глас.

Пример за такъв натиск от страна на ЕП е процедурата за водещите кандидати, по-позната като Spitzenkandidaten.

Според Договора за функциониране на ЕС, новоизбраният Европейски парламент трябва да одобри предложения от държавите членки председател на Европейската комисия. Преди европейските избори през 2014 г. Европейският парламент обърна ситуацията в своя полза. Всяка европейска политическа партия получи възможността да предложи свой водещ кандидат (Spitzenkandidat) по време на кампанията.

Кандидатът на европейската партия, получила най-много места в Парламента, автоматично се превръща в кандидат за председател на Европейската комисия. По този начин ЕП обръща процедурата – използва вота на европейските граждани, за да упражни натиск върху страните членки. Желателно е страните членки да предложат именно този кандидат за гласуване в ЕП, иначе рискуват да получат възмущението на гражданите.

Image by Chequeredlnk on Pixabay

Как? Като се има предвид вече съществуващото недоволство на европейците, че много решения в ЕС се взимат без тяхно участие, държавите членки не могат да си позволят да не изпълнят предизборното обещание от кампанията през 2014г. А именно, че чрез вота си за определена партия гражданите избират и председател на Комисията. Вярно, обещание, направено от ЕП, не от страните членки, но това е умен ход за натиск върху държавите членки.  

Основна критика към Европейския парламент е, че всъщност той не е точно парламент. Законодателната инициатива принадлежи на Европейската комисия, а нейните законодателни проекти трябва да получат одобрението на ЕП и на Съвета на ЕС (институцията, в която участват националните правителства). Това далеч не означава, че Европейският парламент не е ключова институция.

Нека да си представим какво би се случило, ако ЕП включва в състава си по-крайно настроени партии – било то крайно федералистки, крайно националистични или антиевропейски.

Европейският съюз се базира на идеята за доброволно сътрудничество и равностойно партньорство, поради което няма създадени механизми за натиск върху определени групи или държави. След като цялата работа на ЕС се основава на баланс между институциите, участието на един по-крайно настроен ЕП би блокирало работата на целия Съюз. Още по-лошо – тъй като ЕП е отговорен за избора на комисари, може да одобри такъв състав на ЕК, че да тласне Съюза в опасна посока. Заради това ЕП има потенциала да навреди много. Повече информация за заплахите пред ЕС очаквайте в следващата статия.

Мила Венова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *