Има много различни фактори, които споменаваме като причини защо България не се развива благополучно. Повечето от тях са или оправдания или обвинения. Обикновено не са предизвикани от нас, а от външни хора, страни, народи. Понякога са исторически, понякога са географски. Но рядко поглеждаме вътре в страната. Вътре в самите нас и обществото ни. В какво сме добри и за какво имаме още да учим. Какви дадености имаме и какво ни липсва. Тази статия няма за цел да обсъжда външни причини за състоянието на България. Тя гледа дълбоко в душата на народа. В неговите най-скъпи ценности. Но кои са те?

Трудолюбие, дисциплина, единство.

Това са ценности, които много нации споделят. Те биват възпитавани у гражданите от най-ранна възраст. В детската градина, в училище, в университета, понякога в казармата. Вярвате или не, това са ценности, които водят до прогрес на държавата и обществото. Вярвате или не, това са ценности, които в България се смятат за отживели, досадни и непотребни. Празни думи, които родителите и бабите ни използват, когато са разочаровани от нас, но самите те често забравят.

В гимназията дават домашни и пишат неизвинени отсъствия. Това би трябвало да доведе до строга дисциплина и изграждане на работни навици. В крайна сметка, ако не можеш да напишеш една страница домашно, как могат бъдещите ти работодатели да разчитат на теб за по-сериозни задачи? В действителност, готините деца не ходят редовно на училище и никога не пишат домашни. Състезанието не е кой ще се справи най-добре от целия клас, а кой ще свърши най-много глупости и ще се измъкне от най-много наказания. В процесът всеки дава най-слабото от себе си, а учители и ученици извличат приблизително 2.46% от потенциала на образователната система.

Дисциплината е нещо, което асоциираме с пансион или с казарма.

Нещо, което няма никакво приложение в 21 век. Смятаме, че народ, научен да спазва правила, е лесен за контролиране. Иронията е там, че народ, който няма дисциплината да се научи да чете и пише правилно, дори не разбира как го манипулират. Независимостта не идва от свободата да проспиш един месец училище или работа. Идва от свободата да се образоваш и да развиеш талантите и уменията си. А след това да построиш нещо с тях. Позволяваме си да сме мързеливи и безотговорни, уж за да не сме марионетки. В действителност ставаме неспособни да сбъднем не чуждите, а собствените си мечти.

Единство.

Утешителната награда, която сами си присъждаме. Трофеят за морално превъзходство. Може да сме бедни и да нямаме нещата, които ни се иска да имаме, но пък сме топъл и любящ народ. Истински хора, които се подкрепят и си пазят гърбовете. Дали?

Колко различни протеста можете да изброите през изминалата година? Че има твърде много поводи за протести, има. Въпросът е защо всички групи протестират отделно и се оплакват от задръстванията, причинени от предишните недоволни. Къде са тук единството, обичта и подкрепата? Нямаме сърце да се застъпим за съседа в беда, но чакаме на нас да се помогне.

България е много стара страна. Минала през какви ли не владетели, времена и режими. През различни религии, управленчески структури и политици. През всякакви морални и държавни ценности. И загубила много от тези ценности - някои за добро, други за лошо. Ако искаме да вървим в крак с времето и да сме по-щастливи отколкото недоволни, трябва да изградим нови и да не ги предаваме.

В тази новородена демокрация, кои са ценностите, за които се борим?