Безценен народ или народ без ценности

Има много различни фактори, които споменаваме като причини защо България не се развива благополучно. Повечето от тях са или оправдания или обвинения. Обикновено не са предизвикани от нас, а от външни хора, страни, народи. Понякога са исторически, понякога са географски. Но рядко поглеждаме вътре в страната. Вътре в самите нас и обществото ни. В какво сме добри и за какво имаме още да учим. Какви дадености имаме и какво ни липсва. Тази статия няма за цел да обсъжда външни причини за състоянието на България. Тя гледа дълбоко в душата на народа. В неговите най-скъпи ценности. Но кои са те?

Трудолюбие, дисциплина, единство.

Това са ценности, които много нации споделят. Те биват възпитавани у гражданите от най-ранна възраст. В детската градина, в училище, в университета, понякога в казармата. Вярвате или не, това са ценности, които водят до прогрес на държавата и обществото. Вярвате или не, това са ценности, които в България се смятат за отживели, досадни и непотребни. Празни думи, които родителите и бабите ни използват, когато са разочаровани от нас, но самите те често забравят.

Photo by rawpixel on Unsplash

В гимназията дават домашни и пишат неизвинени отсъствия. Това би трябвало да доведе до строга дисциплина и изграждане на работни навици. В крайна сметка, ако не можеш да напишеш една страница домашно, как могат бъдещите ти работодатели да разчитат на теб за по-сериозни задачи? В действителност, готините деца не ходят редовно на училище и никога не пишат домашни. Състезанието не е кой ще се справи най-добре от целия клас, а кой ще свърши най-много глупости и ще се измъкне от най-много наказания. В процесът всеки дава най-слабото от себе си, а учители и ученици извличат приблизително 2.46% от потенциала на образователната система.

Дисциплината е нещо, което асоциираме с пансион или с казарма.

Нещо, което няма никакво приложение в 21 век. Смятаме, че народ, научен да спазва правила, е лесен за контролиране. Иронията е там, че народ, който няма дисциплината да се научи да чете и пише правилно, дори не разбира как го манипулират. Независимостта не идва от свободата да проспиш един месец училище или работа. Идва от свободата да се образоваш и да развиеш талантите и уменията си. А след това да построиш нещо с тях. Позволяваме си да сме мързеливи и безотговорни, уж за да не сме марионетки. В действителност ставаме неспособни да сбъднем не чуждите, а собствените си мечти.

Photo by rawpixel on Unsplash

Единство.

Утешителната награда, която сами си присъждаме. Трофеят за морално превъзходство. Може да сме бедни и да нямаме нещата, които ни се иска да имаме, но пък сме топъл и любящ народ. Истински хора, които се подкрепят и си пазят гърбовете. Дали?

Колко различни протеста можете да изброите през изминалата година? Че има твърде много поводи за протести, има. Въпросът е защо всички групи протестират отделно и се оплакват от задръстванията, причинени от предишните недоволни. Къде са тук единството, обичта и подкрепата? Нямаме сърце да се застъпим за съседа в беда, но чакаме на нас да се помогне.

България е много стара страна. Минала през какви ли не владетели, времена и режими. През различни религии, управленчески структури и политици. През всякакви морални и държавни ценности. И загубила много от тези ценности - някои за добро, други за лошо. Ако искаме да вървим в крак с времето и да сме по-щастливи отколкото недоволни, трябва да изградим нови и да не ги предаваме.

В тази новородена демокрация, кои са ценностите, за които се борим?

Деница Йончева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *