Представи си, ако Джон Ленън беше сред нас

На днешния ден Джон Ленън щеше да навърши 79 години. Щеше, ако любовта и лудостта не го бяха убили. И макар да не е днес сред нас, неговата музика, текстовете му и посланията, скрити в изкуството на думите, са част от сърцата ни.

Джон Ленън е една от най-влиятелните личности на 20 век. Започва да се занимава с музика от съвсем млад като още през 1957 година създава първата си банда The Quarrymen. Няколко месеца по-късно с тази група прави и първия си концерт, който изнасят върху платформата на камион. След друг концерт през същата година, Айвън Воугън, един от членовете на бандата, довежда свой приятел, за да го запознае с Джон. Въпросният приятел е впечатлен от бандата и в последствие представя своя личен репертоар пред тях. Джон се възхищава на умението му да свири на китара и само след седмица момчето е вече част от групата. Името на това хлапе е Пол Маккартни. В края на 1957 година пък Пол запознава Джон със свой приятел. Поради възрастта си, тогава едва на 14 години, не го взимат веднага в групата, но през 1958 година The Quarrymen се сдобиват и с този музикант. Това бил Джордж Харисън. Поради една или друга причина именно Джон, Пол и Джордж остават единствените членове на групата. През 1960 година излиат на сцената с ново име (The Silver Beatles) и нов барабнист в лицето на Пийт Бест. През 1961 година оформилата се четворка изнася над 300 концерта в клуб „Кавърн“ в Ливърпул. Това води до сключване на договор за издаване на грамофонни плочи година по-късно. Тогава е и последната промяна в групата – Ринго Стар застава зад ударните и окончателно е създадена групата пренаписала историята.

На световната сцена има нов музикален феномен и неговото име е The Beatles! Останалото е история…

Една от най-великите групи в световната история покорява всички възможни върхове. Славата им се носи по цялото кълбо, а наградите, които печелят, нямат брой. Посланията на песните им са това, което завладява милиони хора. Те биват дори удостоени с Ордена на Британската империя. През 1966 година обаче се случва едно интервю, което може би посява първите по-сериозни проблеми пред групата. Джон Ленън зявява в него, че християнството загива и че Бийтълс вече са „по-популярни от Иисус“. Това води до остри реакции и дори до 5 годишна забрана за излъчване на песни на групата в ЮАР. Печелят си противници и в лицето на Ку Клукс Клан. По-късно самият Ленън отбелязва, че ако беше казал, че телевизията е по-популярна от Исус, може би е щяло да му се размине. Той заявява, че е имал предвид само начина, по който останалите гледат на Бийтълс, но се извинява на засегнатите. На 25 юни 1967 година „Бийтълс“ изпълняват предстоящия си сингъл „All You Need Is Love“ пред оценяваните на 350 милиона зрители на телевизионното предаване „Our World“. Издадена седмица по-късно, песента се превръща в химн на хипи движението. Концертите им отдавна не са просто музика. През 1969 година напрежението и неразбирателствата в групата се засилват. Все по-ясно започват са се открояват индивидуалните вкусове и стилове на отделните членове. По това време Джон Ленън формира романтично и професионално партньорство с Йоко Оно. Много хора сочат именно нея като главна причина за разпадането на групата, но истината е, че отчуждението вече е започнало. Същата година Джон заявява на групата, че напуска. Останалите успяват да го убедят да не го обявява публично, докато не излезе последният албум на бандата. Разпадането на Бийтълс все пак е обявявено през април 1970 година, един месец преди да излезе последният им, може би най-успешен албум Let It Be и документалният филм със същото заглавие. Пол Маккартни не е доволен от много от песните, счита ги за незавършени и се опитва да спре албума, но неуспешно. Време е всеки да поеме сам по своя път.

“Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове.”

Джон започва да участва в различни политически акции. Заедно със станалата вече негова съпруга Йоко участва в редица демонстрации за мир под наслова War Is Over! (If You Want It!). Джон напуска Великобритания в началото на 1971 година и се мести в Ню Йорк. Спорната му политическа дейност амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 година за притежаване на марихуана (един интересен факт – първият дал цигара с марихуана на бийтълсите е не друг, а самият Боб Дилън при първото посещение на групата в страната на залязващото слънце. Както се казва – добре дошли в Америка!). По-късно е призован да напусне страната. В крайна сметка Джон получава зелена карта и заповедта за депортирането му е отхвърлена през 1975 година. През същата, година на рождения ден на Джон, на бял свят се появява и Шон Ленън.

Една от най-черните дати в музикалната история се явява 8 декември 1980 година. Джон Ленън е застрелян от своя почитател Марк Дейвид Чапман. Той отправя към него пет изстрела с пистолет, след което търпеливо изчаква полицията, докато чете „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Ленън умира по-късно в болницата, а убиецът му получава доживотна присъда. В списание Роулинг Стоун през 1981 г. е публикуван следният текст на Скот Спенсър в памет на гениалния музикант:

[…] Той доказа, че човек може да следва идеите си, да развива таланта си, да казва каквото мисли – да предприема най-невероятни скокове. В нашата конформистка епоха Джон Ленън беше решен да живее по собствени правила. Той пееше и пишеше за нещата, в които вярваше, и знаеше, че ще чуем думите му. И беше прав: ние ги чухме. Взехме присърце неговия урок, следвахме неговия блестящ пример и това облагороди и нещата, които ние вършим. Успехът на Джон, невероятната му способност да общува с милиони хора – да казва трудно разбираеми неща на хора, за които се е смятало, че са достойни да слушат само измислици, да казва емоционално на циниците уязвими неща и то така, че никой да не може да ги отрече – това си остава един недостижим пример. Той ни учи да имаме вяра в себе си, доверие и обич към човечеството. […]

Днес отново имаме нужда от посланията на Джон Ленън. Защото всичко, от което се нуждаем, е любов. И малко да помечтаем. Но трябва спешно някой да ни го напомни.


ДА СИ ПРЕДСТАВИШ

Да си представиш рай че няма –
опитай, лесно е.
Че няма ад под нас,
над нас – единствено небе.
Да си представиш: всички хора
живеят с днешния си ден.

Да си представиш, че държави няма –
не е голям проблем.
Религия че няма,
че не убиваме, не мрем.
Да си представиш: всички хора
живота си живеят в мир.

Да си представиш собственост че няма –
дали ще можеш, брат?
Да си представиш братството човешко
без ненаситност и без глад.
Да си представиш: всички хора
че си споделят този свят.

Казвай ми, че съм мечтател –
ала не съм единствен аз.
Надявам се, светът ще е единен скоро
и ти ще тръгнеш с нас.

Джон Ленън


В тази статия е използван текст преведен от английски от Георги Рупчев и Калина Филипова от сборника „Джон Ленън: Поезия, проза, интервюта“

Please follow and like us:
error
Радослав Симеонов

About Радослав Симеонов

Ако имате въпроси, критика или просто искате да си поговорите с Радо за наука, литература или нещата от живота, може да се свържете с него на radoslav@hora.today

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *