Снощи се яви в съня ми,
издигнат цял от нощ и звезден прах.
Поглед чист към моя свят извърна
и изтръгна всякой парещо неявен страх.
Ръце разтвори, уж за полет,
а всъщност мене в себе си пое.
Каза ми: “Това наш дом не е!”,
понесе ме към сивото небе
и отвъд – до пъстра пролет.
Там снежни маргаритки поклащаха телца
във вихъра на пеещи слънца.
И трепкаха гъсти сребърни тревици
в музика от ангелски недра.
А пръсти сплели, и сърца,
вървяха кротко две деца
по поля и по лъчи.
Аз и ти,
потънали в сънни дълбини.
И тъй сновахме за ръце
чак до утринта.
Отпечатъци от боси стъпала
грееха по безширната земя,
а през бистри небеса
прозираше всемирна обич.
В тихо съзерцание с теб
блуждаехме до утринта.
Но залезе тя.
Райските оттенъци
се превърнаха в отворени очи.
Нашите бели пламъци
изгоряха между четири стени.
Уж денят залезе, а всъщност сега никнеше.
Онези две души, крилати, босоноги,
се претопиха в тревоги.
Ти вече сън не беше,
но още там, до мене, спеше.
Нашата небесна клетва
за любов и свята свобода
се превърна в олтарна жертва
на тиха, морна пустота.
Онези снежни маргарити
веч стърчаха в сиво,
остъклени, от бетон.
Страхът от самият страх
ни пронизва по човешки,
бидейки наш дом.
Още в тишината глуха пролет ни зовеше,
но някак по човешки вече спеше.
Ти в съня си още плахо си мълвеше:
“Това наш дом не е!
Избягай с мен, дете…”
Любимият ми български поет е всеки, който пише с любов, любимото ми стихотворение е ,,Вяра" на Никола Вапцаров, а любимата ми дума е ,,дух".
- Вяра - January 31, 2020
- ТОВА НЕ Е НАШ ДОМ! - October 2, 2019