ТОВА НЕ Е НАШ ДОМ!

Снощи се яви в съня ми,

издигнат цял от нощ и звезден прах.

Поглед чист към моя свят извърна

и изтръгна всякой парещо неявен страх.

 

Ръце разтвори, уж за полет,

а всъщност мене в себе си пое.

Каза ми: “Това наш дом не е!”,

понесе ме към сивото небе

и отвъд – до пъстра пролет.

 

Там снежни маргаритки поклащаха телца

във вихъра на пеещи слънца.

И трепкаха гъсти сребърни тревици

в музика от ангелски недра.

А пръсти сплели, и сърца,

вървяха кротко две деца

по поля и по лъчи.

Аз и ти,

потънали в сънни дълбини.

 

И тъй сновахме за ръце

чак до утринта.

Отпечатъци от боси стъпала

грееха по безширната земя,

а през бистри небеса

прозираше всемирна обич.

 

В тихо съзерцание с теб

блуждаехме до утринта.

 

Но залезе тя.

Райските оттенъци

се превърнаха в отворени очи.

Нашите бели пламъци

изгоряха между четири стени.

Уж денят залезе, а всъщност сега никнеше.

 

Онези две души, крилати, босоноги,

се претопиха в тревоги.

Ти вече сън не беше,

но още там, до мене, спеше.

 

Нашата небесна клетва

за любов и свята свобода

се превърна в олтарна жертва

на тиха, морна пустота.

 

Онези снежни маргарити

веч стърчаха в сиво,

остъклени, от бетон.

Страхът от самият страх

ни пронизва по човешки,

бидейки наш дом.

 

Още в тишината глуха пролет ни зовеше,

но някак по човешки вече спеше.

Ти в съня си още плахо си мълвеше:

“Това наш дом не е!

Избягай с мен, дете…”

Please follow and like us:
error
Богомила Найденова

About Богомила Найденова

Казвам се Богомила Найденова и съм родена на най-дългия ден през 2001 година. Когато бях малка, една училищна преводавателка ме помоли да напиша есе, в което да напиша за какво мечтая. Аз написах, че мечтая да си имам мечта. Тогава тя каза, че много харесва как пиша, дори направи копие на есето, което да запази за себе си. От този ден у мен остана дълбок спомен. Впоследствие си намерих мечта - да пиша и да чета хубаво. Когато издам първата си хартиена стихосбирка, ще отида да ѝ подаря първия брой, за да я подсетя, че веднъж е посадила вяра у едно дете. Любимият ми български поет е всеки, който пише с любов, любимото ми стихотворение е ,,Вяра" на Никола Вапцаров, а любимата ми дума е ,,дух".

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *