„Жива си! Спокойно… Дишай!“                                                     „Вятър и мъгла“                                                            Бела Бенова   Дишай. Жива си. Повтарям като мантра. Росата, появила се по миглите, воал разстила пред очите и бавно, […]

Отново си крещящо тих. Седиш като попарен там в ъгъла. Усмихваш се понякога на моя стих, после пак човъркаш старите си рани. Ръцете ти студени са и няма блясък в […]

А можем ли да се обичаме от тук до следващото лято? Когато през вълни да тичаме, додето виждат ни очите. Ложето да е морето, пяната – постеля мека, а тленното […]