А можем ли да се обичаме
от тук до следващото лято?
Когато през вълни да тичаме,
додето виждат ни очите.
Ложето да е морето,
пяната – постеля мека,
а тленното да е далече.
Телата, завладени от омаята,
небето да ги приласкае.
Целувките ти да ме стоплят.
Ръцете ни, преплетени във пясъка,
да случат кръговрата на живота,
да сбъднат хиляди мечтания.
Да пием с пълни шепи от Вселената
и да начертаем път към рая.
Ще можем ли?
За да ни бъде,
от тук до следващото сливане.
За да го има лятото.
Аз съм Рада Асенова. Започнах да пиша и рисувам в ученическите си години. После за дълък период от време ми се наложи вместо думи да пиша цифри. Така завихрена от хаоса на дните, се опитвах да го вкарам в някакъв ред. Докато не разбрах, че той е прекрасно нещо, когато не го подреждаш, а го изтанцуваш – така някак всичко си следва, когато му дойде момента. И че бялата лястовичка не е някъде там на някаква жица, а всички я носим в душите си, просто понякога я приспиваме дълбоко и не й обръщаме внимание. Сега продължавам да пиша цифри – счетоводител съм, но вече пиша и стихове и така съм цяла. Вярвам, че винаги е време да сбъднеш мечтите си. Публикувам на страницата на НАСП и Е – всъщност, участвала съм в четения на ОПС – там всъщност проявих себе си като автор преди две години.
Latest posts by Рада Асенова
(see all)