Въпрос

А можем ли да се обичаме

от тук до следващото лято?

Когато през вълни да тичаме,

додето виждат ни очите.

Ложето да е морето,

пяната – постеля мека,

а тленното да е далече.

Телата, завладени от омаята,

небето да ги приласкае.

Целувките ти да ме стоплят.

Ръцете ни, преплетени във пясъка,

да случат кръговрата на живота,

да сбъднат хиляди мечтания.

Да пием с пълни шепи от Вселената

и да начертаем път към рая.

Ще можем ли?

За да ни бъде,

от тук до следващото сливане.

За да го има лятото.

Рада Асенова

Latest posts by Рада Асенова (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *