През 2018-та година Европейската Агенция по Околната Среда публикува анализ във връзка с емисиите на парникови газове на страните от Европейския Съюз. В този анализ те докладват, че от 1990-та насам вредните емисии в съюза са намалели със средно 24%, като през това време ръстът на европейската икономика се е удвоил. Докладът също показва, че някои страни в Източна Европа са успели да намалят количеството вредни газове значително повече от другите страни в ЕС.
Значи ли това, че източноевропейските страни са лидери в опазването на околната среда?
За съжаление, не. Едно от обясненията за тези открития е, че след падането на СССР голяма част от бившите съветски страни губят сериозна част от своето производство. Това само по себе си е възможно да е довело до по-ниските количества на вредни емисии през последните няколко десетилетия [1].
Тук идва уловката – в глобалната производствена система, такава, каквато я познаваме днес, икономическото развитие силно зависи от индустриализацията на производството. Само че бързата индустриализация води до бързо увеличаване на вредните емисии, поне в началните си етапи. Това представлява проблем за източноевропейските страни. Стандартът на живот там е по-нисък от този в Западна Европа и икономическото развитие следва по-бавни темпове от това в северозападната част на континента. Затова е логично източните членки на ЕС да се стремят към по-забързано развитие на икономиката, а с това и на индустриалните процеси.
Възможно ли е Източна Европа да постигне желаното икономическо развитие без това да попречи на целите за опазване на околната среда?
Първият проблем идва от това, че западноевропейските страни и бившите съветски държави не могат да постигнат съгласие относно производството на електроенергия. Според западните страни, употребата на въглищна енергия, която масово се използва в Източна Европа, трябва да бъде заменена от съвременни зелени технологии. Източноевропейските страни обаче твърдят, че подобна промяна не е възможна за тях към този момент поради финансови причини.
Друго важно съображение в дискусията е фактът, че енергийната сигурност на Европа силно зависи от руския внос на петролни горива. Достъпът до сравнително евтина енергия е жизненоважен за успешното функциониране на всяка една съвременна икономика. Само че неравното разпределение на енергийни доставки между страните води до голяма уязвимост за някои от тях. Източна Европа е особено зависима от руски петрол и природен газ, както е видимо от енергийната криза през 2009-та в България. По тези причини решенията относно използването на невъзобновяема енергия в бившите републики от Източния блок имат не само икономически и екологични последици, но и политически такива.
ЕС трябва да се въздържа от руски внос на въглища и петрол, ако иска да запази своята енергийна независимост
За целта Европейският Съюз трябва да инвестира в чиста енергия, разнообразие на източниците и в развитие на нови технологии. Диверсификацията на енергийния сектор може да допринесе както за независимостта на енергетиката, така и за намаляването на вредните емисии. Това обаче може ще постави източноевропейските страни в трудна позиция на баланс между ЕС и Русия.
Важно е да отбележим, че западноевропейските страни влагат значителни ресурси във въвеждането на различни програми за опазване на околната среда. Те от своя страна дават резултат за намаляването на вредните емисии на континента. Само че дори и ЕС да въведе по-високи еко стандарти, разликата в доходите и в качеството на живот в различните страни остава.
Засега общото разбиране остава, че икономическото развитие остава тясно свързано с увеличаването на вредни емисии
Въпреки това, скорошни изследвания показват, че когато една страна смени статуса си от “развиваща се” на “развита”, нивата на вредни емисии спадат, а нивото на подкрепа за зелени политики се увеличава. Когато икономиката на една страна е стабилна, тя има достъп до по-добри технологии и до повече ресурси за постигането на екологични стандарти. Така че решението може би все пак е да се наблегне на икономическото развитие на тези страни, въпреки първоначалните негативни ефекти върху природата. Икономическото развитие обаче непременно трябва да бъде последвано от съответните програми и стандарти за опазване на околната среда.
Съществуват няколко възможни подхода за постигане на целта. Подходящата финансова подкрепа за селските и по-слабо развити региони може да доведе до нова ера в индустриалното им развитие. Към настоящият момент Европейският Фонд за Развитие инвестира в поощряването на местни инициативи за модерни технологии и инфраструктура. Ако тези инициативи включват разработката на екологични и устойчиви стандарти и регулации, това може да бъде стъпка в правилната посока. Също е важно тези програми да бъдат обект на редовни проверки, за да се избегнат проблеми с корупция или лошо управление.
Важно е да се поощри завръщането на висококвалифицирани работници в Източна Европа
Страните в Източна Европа страдат от т.нар. източване на мозъци, което има дълготрайни ефекти върху икономическото им развитие. Необходима е целенасочена политика за намирането на перспективна работа за емигрантите, с която да бъдат привлечени обратно у дома. Само по този начин страните от бившия социалистически блок могат да си осигурят устойчиво икономическо развитие.
Не е невъзможно за страните от Източна Европа да имат всичко – стабилна икономика и ниски нива на вредни газове. Но за целта е необходимо старателно и амбициозно планиране, както и поемане на ангажимент към дългосрочното развитие и постигане на международните стандарти за опазване на околната среда. Дали това е възможно при сегашния политически климат в бившите съветски републики, остава под въпрос.
Превод от английски: Деница Йончева
- 4 ползи за България от влизането на Северна Македония в ЕС - April 1, 2021
- Four reasons why North Macedonia’s membership in the EU would benefit Bulgaria - February 19, 2021
- Вредни емисии и икономическо развитие в Източна Европа - January 10, 2021