Кирил Ковачев: момчето, което носи храна на хора в запустели села

Кирил Ковачев взима нещата в свои ръце и организира инициатива, чиято цел е да дари храна на възрастните жители на няколко запустели села в България. Първоначалната му идея сам да помогне на тези хора за броени дни прераства в нещо далеч по-голямо, когато споделя за нея в социалните мрежи и бързо намира съмишленици. Няколко дни преди Коледа той ще поеме заедно със семейството си към района около Трявна, където ще раздадат пакети с хранителни продукти. Срещнахме се с него, за да ни разкаже какво го е подтикнало към това начинание и как ще се развие то в бъдеще.

Здравей! 

Какво те вдъхнови да започнеш тази кампания? 

Това, което ме вдъхнови за инициативата първоначално, беше, че имам ясна представа за това какъв е животът на възрастните хора в по-отдалечените места на България. Всъщност смятам, че техният по-голям проблем е самотата. Много от тях често са оставени от своите близки, които са или в някой голям град, или в чужбина. Обикновено помощта, която им се оказва, е да им се изпратят пари, например. Чисто човешкият контакт и елементарни въпроси като “как си?” остават на заден план. Смятам, че тези хора наистина имат нужда от това.

Защо реши сам да отидеш да напазаруваш и организираш всичко, вместо да се включиш в някоя съществуваща кампания?

Първоначално нямах представа от къде да започна. Потърсих 2-3 от най-големите благотворителни организации за помощ, но те дори не ми върнаха отговор. Затова реших да взема нещата в свои ръце и да започна да го организирам сам. Започнах да проучвам статистически данни, за да избера местоположение, а след това и да осъществя реалната връзка с кметовете и кметските наместници.

На колко хора и в колко села ще помогне инициативата?

Ще помогнем на 24 възрастни, 2 майки и 8 деца, които се намират в 4 села в община Трявна. Идеята е да завържем социален контакт с всеки от тях, за да ги накараме да усетят, че не са забравени. 

Имаш ли представа колко други граждани в България са в подобно положение на нужда?

Честно казано, не знам. Това, което знам е, че има около 600-700 села в България с население под 10 души. Със сигурност е пълно с такива самотни хора и в по-големи населени места, аз самият знам за такива случаи дори в областни градове като град Габрово. Смятам, че понеже голяма част от тези хора си седят вкъщи, всъщност остава незабелязано колко много са те.

Има ли и други неща, от които хората имат нужда?

Аз за първи път правя такова нещо и преди да съм отишъл да видя с очите си, няма как да дам конкретен отговор. Със сигурност имат нужда най-вече от внимание и грижа поне от своите близки. За лекарства и други продукти дори да не говорим. Едва ли има всъщност нещо, от което да нямат нужда…

Как си представяш бъдещето на българското село?

Зависи в коя част на страната е. Тези в Софийска област вероятно ще просперират, тъй като се превръщат по-скоро в квартали. Българските села извън Столична община са с много застаряващо население и без поминък. Нашата държава не е добре икономически развита и населението е разпределено неравномерно. Докато сме в такова състояние, все повече и повече села ще се обезлюдяват.

Смяташ ли да продължиш инициативата и след празниците и ако да, как? Как биха могли хората да те подкрепят?

Имам такова желание, но не искам да подвеждам хората, тъй като на този етап дори не живея постоянно в България. Ако всичко сега мине наред и имам физическата възможност, бих се радвал да уголемя организацията и да включа повече съмишленици. Много зависи и от ситуацията с Ковид-19, няма как да не я спомена. Оптимист съм, че ще можем да го повторим.

Какви са първите крачки, които човек трябва да предприеме, ако иска да прави добро в България?

Да повярва в себе си! Дори не можете да си представите колко хора ми писаха с думите “И аз исках да го направя, но…”. Ако искаш да направиш добро и да помогнеш, не бива да си търсиш оправдание. Всеки млад човек има достъп до интернет и до телефон и може спокойно да си направи малка организация и да помогне чрез семейство и приятели на някоя уязвима група. Иска се само желание, начините ги има. 

Деница Йончева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *