Мост намерен – Резиденция баба 2019

През лятото ви разказахме за прекрасната инициатива Резиденция баба, чието мото през 2019 беше "Мост wanted". Сега си поговорихме с Дафина Георгиева - резидентка в тазгодишното издание на проекта, която ни увери, че мостът е намерен. Оставете се разказът за престоя ѝ в с. Кошава да ви стопли и пренесе на едно различно място с истински хора, вкусна храна и незабравими изживявания.

 

Здравей, Дафина! Това лято ти прекара месец като резидентка в с. Кошава. Как би описалa своето участие в Резиденция баба и каква е емоцията да си част от нещо такова?

Влязох в дома на баба Жана, а тя ме посрещна малко притеснена, но с много радост и ме попита какво да направи за ядене. Всеки ден ме чакаше, за да обядваме и вечеряме заедно – това за мен е топлина, близост, споделеност, нещо което в днешно време липсва в много семейства. Помагах ѝ в градината и приготвянето на зимнината.

Заедно с другите резиденти и кмета Вени почистихме от храсти и треви детската площадка до кметство и нарисувахме активни игри за децата. Помогнахме при приготвянето на зимнини и в други домакинства, а пецканите люти чушки са ми любими. Облечени с народни носии участвахме в откриване на гроздобер, бяхме на репетиция на самодейния състав НЧ „Съзнание”, а след това и на тяхно участие в Румъния.

Дафина Георгиева

Ходихме на гости на възрастни хора от селото, които ни разказваха за миналото и традициите, шлайфахме мебели от палети, видяхме как работи дарак, как се доят овце и как се прави домашно сирене, сготвихме рибена чорба за стотина човека.

Карах каяк, бях на нощен риболов с лодка, често бях на брега на река Дунав, гледах го и благодарих, че всичко това ми се случва.

И изведнъж времето ти свършва и си тръгваш. След близо месец в село Кошава, аз се прибрах в моят дом в Бургас. Влязох вътре и все едно не си бях на мястото. Беше много странно.

 

Кой беше любимият ти момент от Резиденцията?

Взех колелото на чичо Цеци и карах в селото, просто така. Нямаше коли, чувствах свободата. Знаех, че баба Жана ме чака вкъщи с вкусен обяд, а след това ще отида на брега на Дунав. Друг любим момент е, когато със самодейния състав се връщахме от Румъния –те запяха песни, както на български, така и на влашки език. Беше прекрасно.

 

Кое беше най-голямото предизвикателство за теб?

През престоя си там винаги се стараех да намирам баланса между резидентите, моята баба Жана, нещата, които правим в селото и останалите хора. Мислих, че се справям добре, но седмица преди да си тръгна разбрах, че баба Жана е много разочарована, че съм отделяла повече време за селото и останалите. Въпреки това, когато тя ме изпращаше ми каза, че винаги съм добре дошла в нейния дом.

Баба Жанa, Снимка: Йоана Стоянова

 

Какво е нещо типично за с. Кошава, което научи?

Може и да има в други села, но в Кошава видях как в един двор има построени 2 (една от които на два етажа) или 3 къщи – по една къща за бабата и дядото, за техните деца и една за техните внуци. На погребение свири духов оркестър в чест на починалия, с катафалката се обикаля селото и се минава по различни улици, а на кръстовищата се хвърлят стотинки, с които се „плаща” пътят от земния до отвъдния свят.

 

Коя е най-вкусната рецепта, която научи?

Рецепта: Сарамура от Кошава 1900г. – На скара се пече пилешко месо /или риба/. В тенджера се слага вода, малко сурова люта чушка , 2 глави суров лук (нарязан на ситно) и сол. Когато заври водата се слага печеното месо /или риба/ и се вари до готовност / не се обезкостяват/. 5 минути преди да се свали от котлона се добавя нарязан магданоз. Когато изстине се добавя суров накълцан чесън на вкус. Гъстотата е на гъста супа. Не се застройва.

 

Каква беше личната ти мисия по време на Резиденцията?

Да бъда активна, да действам, да не давам напразни обещания. Да правя компромиси, да се разбирам с резидентите и местните хора.

 

Какво най-много те изненада?

Хората имат по две имена, което беше много странно – съседа ни се казва Венцислав и Борислав, хаха, Валентин и Детелин – това пак е един човек. Доста време бях объркана кой кой е, а също така и роднинските им връзки.

Снимка: Светлана Николова

 

Как най-добре се установява връзка между поколенията? Между младежи от големия град и възрастни хора от видински села? И толкова големи ли са разликите? А приликите?

Споделяне на лични истории със събуждане на избледнели спомени и създаване на нови. Намирайки малко свободно време от забързаното си ежедневие, за да отидем на гости или да поприказваме по телефона с тях. Разликата е, че говорят влашки език, който аз не разбирам. За мен хората имат нужда от прости неща, за да бъдат щастливи – от общуване, уважение, здрави родови връзки, взаимопомощ, съвместна работа.

Баба Жана и Дафина

 

Защо трябва човек да изживее една Резиденция баба?

Защото това е една нова гледна точка за живота. Сблъскваш се с живота на село, но създаваш приятелства с хората от селото и с останалите резиденти. Общуването с толкова много различни хора те обогатява. „Резиденция Баба” не е селото, в което ще бъдеш, а един дълъг път, който всеки трябва да извърви, разчиствайки стари пътеки, но  създавайки и нови.

 

Какъв съвет би дала на бъдещите резиденти?

В самото начало да попитат своят домакин за правилата в неговия дом и какви очаквания има към резидента. Да се съобразяват с ритъма на живот на селото. Да търсятa баланс между различните дейности, да говорят по-малко и да слушат повече. Ако има някакъв проблем да потърсят съвет от другите резиденти и ментора. Времето минава бързо, така че бъдете активни и действайте.

Снимка: Дафина Георгиева

Please follow and like us:
error
Мария Стойкова

About Мария Стойкова

За социални, образователни, екологични и научни въпроси, свържете се с нея на maria@hora.today Не предлага безплатна психотерапия!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *