Здравейте! Представете се - каква е връзката Ви със София Прайд?

Казвам се Радослав Стоянов и съм член на организационния комитет на София Прайд от 2012 г. насам. Гей мъж съм и работя по изобличаването на стигмата спрямо ЛГБТИ хората и популяризирането на равноправието им от 2004 г. — почти половината от съзнателния ми живот до момента. От 2013 г. работя в Българския хелзинкски комитет — най-голямата правозащитна организация в България, — където се занимавам със застъпничество на правата и на други уязвими групи — жени, деца, хора с увреждания, етнически и верски малцинства.

Тази година София Прайд се проведе на 8-ми юни. С какво ще запомните събитието?

С рутината от страната на община и полиция, които ни съдействаха напълно, почти без никакви необичайни административни пречки. Самата администрация, вижда се, свикна с Прайда и вече e отработила работата по провеждането му. А това е много важно, тъй като това е дейност по осигуряването на едно основно право на всеки човек — да излезе на публично място и да изкаже мисълта си по даден въпрос. Ще запомня Прайда и с това, че от около 4000 души предходната година осъществихме скок на над 6000. Не го очаквахме. Ще го запомня и с мълчанието на църквата тази година. То е многозначително, но се надявам в нейните редици повече хора да се отворят за диалог с нас. Ще го запомня и с важни критики към нас от страна на общността по отношение на не достатъчната солидарност на Прайда с други уязвими групи. Искрено се надявам бюрократичността да бъде бързо преодоляна и да намерим разрешение по тези въпроси.

Имаше ли някакви проблеми при провеждането на Прайда?

За поредна година събитието премина успешно и без значими инциденти. Имаше отделни случаи на проникнали непълнолетни недоброжелатели, но без физически сблъсъци, както и на един провокатор по време на шествието, с когото също нямаше сериозен инцидент. За огромно съжаление имаше случай на нападение вътре в Прайда — участник в шествието, който носил плакат критичен към организаторите, е бил конфронтиран от друг участник, който скъсал плаката му. Това е грозно и недопустимо и ние много съжаляваме за него. ЛГБТИ общността е многообразна и с различни мнения по различни въпроси. Ние сме отворени към добронамерена и уважителна критика и не бихме си позволили да изключим някой, който е наш приятел и съюзник, но ни критикува по такъв начин.

Каква беше атмосферата на събитието?

Извън това, атмосферата беше много позитивна въпреки изтърпяната няколко часа жега. Както обичайно, имаше много семейства с деца и отново ръст на младежите, което показва, че Прайдът действително им дава кураж да не живеят в лъжа и страх, а да бъдат горди и да отстояват достойнството си.

Идеята за Прайд често остава неразбрана от широката публика. Защо е необходимо да има такова събитие в България?

Ще започна със себе си. Аз организирам Прайда, защото точно една снимка от Прайд в моето юношество ме вдъхнови да разкрия сексуалната си ориентация пред мои близки и впоследствие — да заговоря публично по въпроса за неравенствата. Тази едничка снимка, показваща от птичи поглед двумилионна тълпа от хора, ми показа, че щом толкова много други са успели да живеят открито, без страх и лъжи, значи мога и аз. Прайдът е като гръм, който се чува надалеч, дори и да не го виждаш. С огромната си публичност той дава надежда на хората и в най-затънтените кътчета на страната.

Другата важна причина е, че Прайдът ни изважда на показ. Сексуалната ориентация и половата идентичност не са като цвета на кожата — човек успешно може да ги прикрива дълги години, понякога доживот. Така ние оставаме скрити и непознати за околните, някакъв екзотичен мит, който плаши и ни прави жертви на слухове и жълти измислици. Хората в Прайда застават с лицата си и показват какви сме ние всъщност. Така той служи за досег с хората извън Прайда, стига да имат очи и сърца да виждат.

В интернет човек попада на различни мнения. За Вас Прайд как трябва да се възприема - като протест, като празненство, като демонстрация, като комбинация от трите?

Прайдът е комбинация от трите, разбира се. Различните хора идват на него с различни причини.

Едни протестират срещу дискриминацията, други празнуват, а трети демонстрират гордост.

Последното да не се разбира като горделивост, а като противоположността на срама, който ни се вменява непрестанно.

Мотото на София Прайд 2019 беше “Не давай власт на омразата”. В последно време реториката на омраза, както и престъпленията от омраза срещу членове на ЛГБТ обществото зачестиха. Как се борите срещу това? Как може всеки от нас да противодейства на тази омраза?

Мотото избрахме, защото това е изборна година. Боя се, че първоначалната идея да окуражим хората да не дават гласа си за кандидати хомофоби, потъна, не беше добре артикулирана, както трябваше да бъде. Колкото до престъпленията от омраза — те все още не са много, защото мишените ги няма.

Голяма част от ЛГБТИ общността остава скрита в килера.

С нарастването на броя младежи обаче, които не крият сексуалната си ориентация или полова идентичност, ще нарасне и броят потенциални мишени, а и инцидентите, мотивирани от хомофобия и трансфобия.

Откъде идва омразата?

Колкото до това от къде идва омразата — то е сложен въпрос, който надали има един-единствен отговор. Главен проблем за мен е хетеронормативната култура [под това се разбира приемането на хетеросексуалността като единственото нормално измерение на човешката сексуалност, което влиза в разрез с модерните разбирания в научните среди] която [при липса на критично мислене] произвежда агресивни, несигурни мъже, които изпитват непрестанна нужда да се налагат и да си преутвърждават мъжествеността, като отричат женствеността, когато не си е „на мястото“; както и едни подчинени жени, които трябва да се дресират как да бранят това статукво. Освобождението на всички нас — хетеро-, би- или хомосексуални — от оковите на патриархата, е нещото, което може да доведе до културна промяна към по-добро.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъскахте при организацията на събитието? Как може човек да Ви подкрепи вбъдеще?

Най-голямата трудност е нарастващият брой участници, но ненарастващият брой доброволци. Имаме нужда от повече човешки ресурс най-вече и от повече гласност. Прайдът е звучен, но това не е достатъчно. Всеки един от нас трябва да говори с хората около себе си, да ги образова, печели за съюзници и окуражава те на свой ред да правят същото.

Когато всеки от нас вдъхнови хората около себе си да се противопоставят на омразата, когато и където я видят, ще се получи лавина, която трудно ще бъде спряна.

Благодарим за интервюто!

*Квадратните скоби [] съдържат бележки от редакцията.