Светлородния и Светлоносеца

Днес искаме да ви представим един по-различен прочит на избрани стихотворения от авторите Любомир Кючуков и Дилян Георгиев. Тях вече ги познавате от стихотворенията От мен няма да чуеш и Не знаеш ли. Денис Олегов, съосновател и първи председател на литературния клуб “Отвъд кориците”, е решил да направи една истинска поетична симбиоза, за да ни покаже как различни произведения могат да бъдат преплетени, за да изглеждат като едно цяло. И докато литературния свят познава много примери за автори, които пишат заедно, то тук виждаме пример на двама поети, които съвсем не са подозирали, че словото им може да бъде обединено. Днес не ви представяме Илф и Петров, днес ви представяме Кючуков и Георгиев!

Изминаха двадесет години
(и пет) -
натиснаха ме в калта!
Разрези, кръв!
Накараха ме да пия
и от нея да умра!
Умират и се съживяват истини,
наново от следите си изплуват,
чертаят ми картини искрено,
а после с цветовете им пируват.
Ракия се лее от чаша в чаша
и някакви двама се здраво пердашат.
И сред тая дандания,
ракия
и бой,
Той срещна Тя
и Тя срещна Той.

От мен ще чуеш само,
че те приемам, каквато си:
красива,
но понякога небрежна,
щастлива,
но понякога сърдита,
подкрепяща,
но понякога изискваща помощта ми.
Българко!
Живот ми дай
и цветове за сивото ми дай
и ден
и нощ
ми дай
и себе си ми дай
сватба ще ти вдигна
светът ще поздравиш до мене
и щом съдбите ни сплетат се в шевица
и пее звяр, човек и птица
тогава аз ще кажа
Горд съм
Българка намерих!

Стрелям...
Но куршумът рикошира
обратно в мен
и всяка рана кърви през пълнителя
на оръжие с мастилено насочване,
частите ми губят се в прахта,
косата ми разяжда се от влагата
на спомените бледи– светлина
цветовете ми разяжда.
Всичко вътре придобива външност –
едно помръква, друго ще блести.
По теб душѝ като вода се стичат,
докато празен не останеш в необятност.

НЕ!
Аз казвам: СТИГА!
Аларма!
Стоп!
Червено!
Примамлив е провалът!
А не е ли време –
ще питам последно
да дойде Промяна,
наистина вече?
И отговор няма –
защото е вредно
за всяко
преяло
с властта си
човече.
За бъдещето хващам автомата,
за да няма драми,
за да няма гняв,
ще стрелям пък каквото стане,
ще се изпълня със заряд
да оцелея…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *