Здравей, Криси! Представи се - къде учиш, какво, с какво се занимаваш.

Здрасти! Казвам се Кристина Йон и уча в Холандия, една доста типична дестинация за българските студенти. Уча публична администрация със специалност „Мениджмънт на Интернационални Социални Проблеми“. Звучи страшно, но на практика се занимаваме с големите проблеми на света като миграция, сигурност, климат, политика... как да движим света напред ефективно и в мир 🙂

Заедно с над 5,000 други студенти от цял свят участва в тазгодишната конференция “Модел Обединени Нации” в Ню Йорк. Разкажи ни за това.

От къде да започна?... Беше невероятно. Обичам да се чувствам предизвикана и определено успях да намеря това там. Работата беше изключително много, но екипът ни беше невероятен! Заедно, като едно малко семейство, успяхме да преодолеем всички предизвикателства. А Ню Йорк... няма нужда да коментирам – един от най-впечатляващите градове в света! Очаквам с нетърпение следващия повод да се върна!

Какво представлява конференцията? Какви теми обхваща? Как протича?

Конференцията е, така да се каже, огромна среща между всички ученически делегации към Модел Обединени Нации. Всяка делегация представя една страна в различни съвети. В нашия случай това беше Сингапур. Тези съвети, разбира се, представляват истинските комисии на ООН като Съвета на Сигурността, Комисията за Човешките Права, Комисията за Климата и т.н. Нашата делегация беше от 14 човека, 7 двойки.

Моят партньор и аз бяхме в съвета за Поддържане на Мира (Peacekeeping Operations, C-34). Специално избрахме този съвет, защото и двамата мислим, че мирът е една от най-важните основи за просперитет и уважаване на човешките свободи. Отделно, темата за сигурността е една от най-динамичните и най-сложните, което ни връща към любовта към предизвикателствата 😉

През петте дни на конференцията упражняваме дипломатическите си умения, както и знанията си за ООН. Например, за да изберем една от трите ни предложени теми за следващите пет дни, трябва да минем през специална процедура - да направим реч за това коя тема намираме най-важна и спешна, както и да минем през формален вот. Звучи сложно, но просто отнема време и практика. А колкото до държането на реч, това не мога да отрека - когато е пред 150 човека в твоя съвет, определено е момент, зареден с безкрайно много адреналин.

След като темата се избере, се захващаме с истинската работа. Крайната цел е да напишем един голям, голям документ, който се явява предложение за това как да се справим с настоящия проблем. За да измислим и напишем това решение, трябва да се запознаем с всяка делегация, да изслушаме идеите им, да извлечем най-важното, да успеем да поддържаме силна връзка с тях, но най-вече, да успеем да представим собствените си идеи по убедителен начин.

Как изглеждаше подготовката на теб и групата ти?

Започнахме да се подготвяме още през oктомври! Половин година приказки за дипломация, безкрайни упражнения за водене на реч, редовни „симулации“, където се преструвахме, че сме в сесиия на ООН и трябва да убеждаваме хора в нашите идеи, както и да успяваме да създаваме добри такива. Нашите двама треньори бяха наистина изумителни. Всяка седмица успяваха да измислят нов начин да ни изкарат извън комфортната ни зона. Хвърляха ни в дълбокото – даваха ни трудни теми като конфликтите в Близкия Изток, например между Израел и Газа, и каниха важни гости като бившия министър на икономиката. Определено се опитваха да създадат това чувство на напрежение и вълнение, което след това изпитахме в Ню Йорк.

Ти как реши да участваш? Как се кандидатства? Кой може да участва?

Реших да участвам след като имах кратък стаж към Българската мисия на ООН миналото лято. Определено се вдъхнових от това колко мотивирани бяха хората там и колко здраво работеха. Бях решена да продължа в същия дух и когато видях, че университета ми организира Модел ООН, знаех, че трябва да му дам шанс. И толкова се радвам, че го направих! Наистина мисля, че ми помогна да намеря част от себе си. Аз участвах през университета си, всеки трябва сам да проучи къде и как може да кандидатства.

Вие събрахте редица награди на събитието. Разкажи ни за тях!

На първо място, делегацията ни от 14 човека успя да спечели Отличителна Делегация (Outstanding Delegation), с което много се гордеем. Тя се дава на топ 10% от всички 5,000 участници и се отсъжда от ръководителите на всеки съвет, както и събитието като цяло. През петте дни, тези ръководители ни наблюдават– как се държим, дали уважаваме другите хора, дали сме добронамерени, дали включваме всички в разговора, кой проявява инициатива, кой дава добри решения, как се водят речите. В крайна сметка, моят отбор беше невероятен и успя да зашемети оценяващите. Не съм изненадана! Вярвам във всеки един от тях и знам, че го заслужават.

Допълнително, аз и моят партньор успяхме да отнесем награди за най-добра позиция (Position Paper Award) и за отличителни делегати (Outstanding Delegates). Първата е отново решена от ръководителите, но втората е отсъдена като вот от всички хора, с които работихме през тези пет дни. За това и втората награда е най-големият комплимент, който съм получавала – няма нищо по-красиво от това някой да вярва, че си работил добре, че си проявил инициатива като лидер, но и да се чувстват сякаш сте изградили добра връзка, може би приятелство. Благодарна съм до безкрайност.

Какво е ценното на такива събития? Какво научава човек?

Стигахме до най-важния въпрос. Ще го карам на кратко – мисля, че това събитие е невероятно обогатяващо за всеки, който има интерес в международните отношения. Учиш се на добра комуникация, на работа под стрес и най-вече на това как да се адаптираш в една динамична, непрестанно променяща се среда. Организацията е на високо ниво и мисля, че стига човек да е искрено заинтересован, може да намери много възможности за растеж в „Модел Обединени Нации“.

А и освен това е чудесна възможност за опознаване на нови хора - и хей, едно пътуване до Ню Йорк 😉

Водят ли конференции като тази до промяна?

Вярвам, че промяната зависи от нас. А конференцията „Модел Обединени Нации“ е чудесно място, където да направим себе си по-добри. Трябва да вземем нещата в свои ръце, но нека преди това бъдем силни и способни. Включете се, за да станете такива.