Ако излезете на улицата и попитате десет случайни минувачи какво мислят за състоянието на държавното образование в България, надали и един ще ви каже, че то е задоволително. Всеки от тях ще ви посочи различна причина, поради която образователната ни система не струва. Например остарелите методи на преподаване и зубренето наизуст на ненужна информация. Липсата на финансиране и ниските заплати на учителите. Липсата на дисциплина в класните стаи; и т.н., и т.н.

Всички тези фактори да са напълно валидни и да допринасят за все по-задълбочаващата се криза в образователната система. Въпреки това, един фундаментален проблем почти напълно отсъства от публичните дискусии. А именно, нейната елитарност. Но как би могло училището да е елитарно, при положение, че е по конституция безплатно и свободно за всички?

Елитът – образованата средна класа?

Когато се говори за „елит“ в общественото пространство, често се прави асоциация с лъскавия „хайлайф“. Този малък процент хора в България, които карат луксозни автомобили, притежават нощни заведения и чиито деца ходят с шофьор и охрана в частни училища. Макар и тази висока класа да съществува, не тя е движещият фактор в елитарността на образованието. В случая става дума за културно-икономическия елит. Това са семействата със средни или над средните доходи, най-вече в столицата и големите градове. Те имат едновременно възможностите и културния капитал, за да считат образованието за приоритет и да дадат възможно най-добрите шансове на децата си.

Но какво лошо има в това родителите да подкрепят децата си в пътя им към успеха? Разбира се, сам по себе си този стремеж е напълно естествен и благороден. Проблемът е, че в България, за да получи добро образование един ученик, често необходимата подкрепа е до голяма степен финансова, а това увеличава социалните неравенства.

Нуждата от частни уроци произвежда неравенства.

Макар и на теория държавата да осигурява безплатно основно и средно образование за всички, за да бъде то качествено и ефективно, се плаща скъпо. Държавното образование дава възможности за развитие на учениците от добрите, или така наречените „елитни“ училища, но не предоставя нужната подготовка, за да влязат в тях. И макар формално приемът в тези елитни гимназии да зависи единствено от академичния успех и представянето на общия национален изпит, зад тези наглед обективни фактори се крият изключително субективни социално-демографски процеси.

Ключова роля в произвеждането на неравенства играят частните уроци, считани за абсолютна необходимост от повечето ученици и родители, стремящи се към топ училищата в страната. Някои от тези училища дори предлагат платени съботно-неделни уроци, провеждани в самата гимназия от нейните редовни учители. В съчетание с ниските заплати, в някои случаи това се отразява негативно и на качеството на държавното обучение, тъй като финансовият стимул кара преподавателите да са по-мотивирани и да влагат далеч повече усилия в частните уроци, отколкото в редовните часове.

Нуждата от частни уроци, а в случаи като горепосочения и активното им промотиране от държавните образователни институции, силно облагодетелства децата и младежите от по-заможни семейства или такива с висок културен капитал и високо ценящи образованието, на практика лишавайки от шансове за успех по-бедните и социално слабите. Този модел ощетява и децата в семейства със средни доходи, чиито родители обаче не са високо образовани и не ценят образованието достатъчно високо, за да инвестират значителни средства в него. А ако една образователна система не само не позволява на учениците да придобият нужните знания и умения, за да се реализират, а и ги насърчава да търсят решения в частния сектор, то тя не изпълнява основната си мисия: да предоставя на гражданите равен достъп до безплатно и свободно ефективно образование.

Успехът в България е предопределен от социално-икономическата среда

Според последното издание на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), българската образователна система е с едни от най-силните неравенства между учениците от различни социални слоеве. Икономическият профил и социалната среда са определящи за развитието и бъдещето на българските ученици. Едва 13,6% от учениците от непривилегировани среди постигат високи резултати въпреки затрудненото си положение. Средният дял за всички страни е от близо 30%.

Този проблем, разбира се, е глобален. Дори и в страни с високи коефициенти за качество на образованието като Франция и САЩ, социално-икономическия статус и достъпа до частно обучение са до голяма степен предопределящи за успеха. Фундаменталната разлика в България обаче е степента на неосъзнатост за проблема именно сред привилегированите и високо образованите среди.

Обществото трябва да предефинира изискванията си към образованието

В елитните гимназии преобладава нагласата, че успехите, които постигат учениците, са следствие единствено на високия „природен интелект“ и положените усилия. Системно им е внушавано от всички страни, че те са „елитът на нацията“. Че всичко опира до природния им гений и престижа на учебното заведение. Това има директни последствия върху липсата на осъзнатост за тях в общественото мнение: в проучване на Алфа Рисърч от 2016 г. за проблемите в образованието, елитарността на учебната система дори не фигурира сред преобладаващите отговори.

Според Явор Джонев, основател на Фондацията за образователна трансформация, която изгражда система от прогресивни училища в България, проблемът е дълбоко вкоренен в ценностната система на обществото ни и не може да бъде решен само с административни промени в образователната система. Частните уроци са индивидуален опит за справяне с нейните дефицити, но съществените промени изискват обща гражданска инициатива. Необходима е основна промяна в практиките и ценностите, а това е възможно само ако обществото предефинира изискванията си към образованието.

Затова Джонев създава екосистема от „Прогресивни училища“, вече три в страната. Te имат за цел да създадат общности със споделени ценности: уважение и свобода, съчетани с колективна отговорност вместо конкурентност в образователния процес. Мисията е да се даде пример и да се убеди обществото, че трябва да инвестира в трансформацията на всички училища. „Изключително важно е да подходим към образователната трансформация като към най-важен национален въпрос“, смята Джонев.

Именно възпитаниците на елитните гимназии са едни от хората, които притежават нужния културен капитал и възможности, за да допринесат в борбата срещу неравенствата в образователната система. Те могат да подкрепят инициативи като тази на Явор Джонев, да създадат собствени или да поставят въпроса за образованието като най-висок приоритет. Днешните „елити“ могат да станат бъдещите носители на промяната към едно по-демократично образование. А първата стъпка към промяната е осъзнаването.