Защо хомофобията в България е проблем на всички

В България между 91 000 (населението на Добрич) и 350 000 (населението на Варна) души са хомо-, би- или транссексуални. Трудно е да се намерят конкретни данни за това колко хора в една държава или по света спадат към ЛГБТ общността, но цифрите варират между 1,3% и 5%. Това са хора, които имат същите задължения като всички други. И те учат, работят, плащат си данъците и дават своя принос за икономиката. Единствената разлика е кого обичат. Но това се оказва крайно определящо за това дали ще имат и същите права. Дали ще получат дадена работа, дали ще могат да вървят спокойно по улицата, дали ще могат да създадат семейство.

Покрай голямата обществена дискусия, която се развихри в България по-рано тази година във връзка с Истанбулската конвенция, стана ясно, че страната ни има сериозен проблем с хомофобията. Събитията от следващите месеци като възмущението заради учебник по биология, който споменава привличането към същия пол като съществуваща сексуална ориентация и обвиненията, че Софийският университет разпространява “джендър идеология”, показаха мащаба на този проблем. Той е огромен и засяга всички ни.

Членове на екипа ни развяха българското знаме на Прайд в Берлин в знак на съпричастност с ЛГБТ общността в България. Автор: Мария Стойкова.

Между 60те и 80те години на миналия век в много западни държави се случва Сексуалната революция. На нея дължим неща като противозачатъчните и свободата да определяме сами с кого и кога да си легнем. Покрай нея започва и повече да се говори за хомосексуалност и ЛГБТ права. Тя обаче подминава България, тъй като по онова време тук още е социалистически режим и не се допускат такива западни влияния. Резултатите от това са налице и днес. Хомофобията в България се дължи до голяма степен на липса на познания, дезинформация и систематично натрапван на цели поколения страх от всичко различно.

Това потвърждават данни на „Младежка ЛГБТ организация ДЕЙСТВИЕ“. Според тях, едва 18% от българите познават член на ЛГБТ обществото. За сметка на това, половината от тях не биха работили в една стая с такъв, а 60% не биха пратили детето си в училище, където преподава хомосексуален човек. Което само по себе си е парадоксално, защото как може да имаш толкова категорично мнение за нещо, което не познаваш?

Проучване на Българската търговско-промишлена палата от 2017 показва, че най-големият проблем пред българските работодатели е липсата на квалифицирана работна ръка. Дори не считам за нужно да търся източник на твърдението, че младите хора бягат от България, всички знаем, че е така. Учители, лекари и инженери, особено компетентни, също масово липсват. И затова е крайно нелогично в един такъв климат решаващо за това дали българинът иска някого за колега/преподавател и съответно дали би го наел, да е сексуалната му ориентация.

Photo by MD Duran on Unsplash

Когато човек говори с „противници“ на ЛГБТ обществото, често чува едни и същи стереотипи: че хората асоциират тази социална група с перверзия и разврат, че свързват хомосексуалистите с педофили или че смятат, че хомосексуалността е заразна. Други популярни заблуди са, че хората решават да са „гей“, защото е модерно или че децата им също ще станат такива, ако някой им каже за съществуването на ЛГБТ хора в света (или както е модерно да се казва в момента – им промие мозъците с „джендър“ идеология).

Няколко бързи факта за сексуалната ориентация, базирани на информация от Американската асоциация на психолозите. Сексуалната ориентация не е нещо, което човек сам избира или определя. Както хетеро-, така и хомосексуалността са нормални измерения на човешката сексуалност, която в науката психология се разглежда като спектър. Хомо- и бисексуалността не са считани за психическо разстройство. Хомофобията и дискриминацията обаче са рискови фактори за развитие например на депресия.  Хомо- и бисексуалността не са заразни. Няма връзка между хомо- и бисексуалността, и педофилията. Накратко казано, хомо- и бисексуалните индивиди не представляват заплаха за никого.

Колкото до това дали е модерно да си гей, е важно да се спомене, че хомосексуалността не е нищо ново. Някои учени твърдят, че спартанците режели косите на жените в навечерието на сватбата и ги обличали в мъжки дрехи, за да направят прехода към интимни отношения с жени по-лесен за съпрузите. Документи от Древен Рим пък показват, че там хомосексуалните бракове са имали същата правова тежест като хетеросексуалните. Оттогава насам не е спряло да има хомо- и бисексуални хора по цял свят. Причината в последните десетилетия да „има повече“ хомосексуалисти, е, че както и други малцинства, най-после им е даден шансът да се борят за правата си и съответно виждаме и чуваме повече за тях.

Заблуда е, че някой може насила „да направи“ детето ви гей. Ако то не е гей… ами то просто не е гей. А ако е, то няма как някой да го отучи или промени. Да му се забрани също няма да помогне. Доказателство за това са всички членове на ЛГБТ общността от държави по света, където хомосексуалността се наказва със затвор или дори със смърт. Всеки, който някога е обичал истински, знае, че това не е нещо, което можеш да спреш или промениш, когато си поискаш. Но да се върнем на външното влияние. Вече разбрахме, че нито детето, нито вие, или евентуалния му гей учител могат да направят нещо по въпроса с ориентацията на въпросното дете. Това, което всички ние можем да направим, обаче, е да изградим света, в който то ще израсне. От нас зависи, дали животът му ще е щастлив и спокоен, без значение кого обича, или изпълнен с омраза и страх.

Photo by Levi Saunders on Unsplash

Но все пак теорията е едно, а практиката – друго. Затова реших, че би било полезно да дам пример от реалността. Едно субективно мнение за живота на място, където се чувстваш добре дошъл, без значение какъв си. Аз живея в Берлин – една ЛГБТ столица. Самата аз се считам за хетеросексуална. И това може да изненада доста хора, но равноправието на ЛГБТ хората не ме ощетява по никакъв начин. Не е забранено да си хетеросексуален. Това, че хомосексуалните сключват брак, не спира хетеросексуалните. Няма по-малко деца, даже напротив – Берлин е единственият град в Германия с положителен прираст на населението (за това, разбира се, допринасят безброй много различни фактори, но пак е важно да се спомене). Гейовете, лесбийките и транссексуалните не седят на всеки ъгъл да те вербуват да станеш като тях, защото не са секта. Не ти казват да не се целуваш по улиците, защото им е писнало от тези „хетеро истории“. Изглеждат, обличат се и се държат по всевъзможни начини, много от които нямат общо с представата за тях, придобита от Прайд парадите. Развиват се във всички сфера на науката, на културния и обществен живот и са на всякакви възрасти.

В Берлин се чувстваш свободен да бъдеш себе си, без значение кой си, откъде идваш, как изглеждаш или кого обичаш. В общия случай. За съжаление, никъде по света не е достигнато до състояние, в което хомофобията да е напълно заличена и да твърдя, че в Берлин/Германия няма такива случаи, би било глупаво и неуважително. Престъпленията от омраза обаче се взимат насериозно, има организации, които подпомагат членове на ЛГБТ общността, и институции, които се борят с дискриминацията. Пълно е с успешни ЛГБТ истории и всички печелим от това, че такова разнообразие от хора има шанса да разгърне потенциала си. Защото те с удоволствие идват, остават, работят, творят и изобретяват и всички имаме полза от това.

Техно културата на Берлин, която привлича хора от цял свят, нямаше да съществува без ЛГБТ клубовете от 80-те. Photo by Alex Holyoake on Unsplash.

Защо хомофобията в България е проблем на всички? Страната ни има нужда от компетентни, надъхани, образовани хора, по възможност и повече млади. Без значение от сексуалната им ориентация. Защото, ако не дай си Боже, лежиш в спешното, ще имаш нужда от лекар, който си разбира от работата. Няма да има значение, с кого споделя живота си. Ако учителят на детето ти пише с правописни грешки, не различава митозата и мейозата, или пък трябва да преподава „Информатика“, а не може да си пусне компютъра, то кой го интересува, че има жена и деца. Той е просто некомпетентен. В същото време обаче в момента, в който мъжкият учител проима мъж, спира да има значение дали той е компетентен. Бива посрещнат с обиди, недоверие, недоволство, дори омраза. В най-добрия случай би получил „приятелски съвет“ да скрие сексуалната си ориентация и ако е възможно да не се появява с партньора си. Още по-негативни сценарии – бол. И съответно този човек, в по-общия случай - тази група хора, нямат мотивация да останат на място, което не ги иска. Място, където им се казва да се крият, да лъжат кои са, където ги е страх да се разхождат по улиците, където трябва да прескачат всякакви препятствия, за да се развият професионално и лично. И с това към всички, които и без това ще заминат в чужбина поради икономически причини, се добавя и една група, която символично бива изгонена.

Photo by Nick Karvounis on Unsplash

Защото по света има места като Берлин, Амстердам, Ню Йорк, Копенхаген. Има достатъчно места, които с удоволствие отварят вратите си към всеки и които дават шанс на ЛГБТ общността да се чувства на място. Но нито едно от тях няма такава огромна нужда от тези хора, каквато има България. Да, държавата има още много работа в тази посока. Но точно толкова, ако не и повече за вършене, има обществото. Затова приканвам всеки да се образова по темата, да прочете, да изслуша и сам да потърси корените на предразсъдъците, които носи. Защото от нас зависи да направим България място, където хората да искат да останат или да се върнат. Без значение кого обичат.

Мария Стойкова

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *