„Светът е малък“– това е популярна фраза. И наистина, на всеки от нас се е случвало да попадне на такова невероятно съвпадение, че да се зачуди как е възможно това стечение на обстоятелствата. Отиваш на парти и се запознаваш със произволен човек, след което откриваш, че, например, сестра му е била съквартирантка на бившия ти. Или пък случайно разбираш, че твой приятел от друг град се нанася да живее в апартамента, в който си празнувал Нова Година. Или добавяш нов приятел във Фейсбук и откриваш, че имате неочаквани общи познати.

Често попадаме в такива ситуации. Напълно естествено е в тези случаи да свием рамене, да си кажем „Е, светът е малък”, и да продължим нататък. И все пак, колкото и пъти да повторим тази фраза, не знаем колко сме прави.

Светът е много малък. И продължава да се смалява.

Идеята за „шестте степени на разделение“ се ражда през 1929 година в книга с разкази, написана от Фригес Каринти. Впоследствие бива популяризирана с едноименната пиеса на Джон Гуайър от 1990 година. Тази теория гласи, че всеки двама души на света могат да бъдат свързани с не повече от шест връзки, като всяка връзка представлява общ познат.

Тази концепция звучи изключително неинтуитивно. Трудно е да си представим, че толкова малко връзки ни делят от Кралицата на Англия. Или любимият ни певец. Или някой овчар в Монголия. И все пак, ако направим малко прости изчисления, нещата не изглеждат толкова невъзможни. Нека ние имаме 20 приятели, всеки от които има 20 други приятели и така нататък. Тогава след 7 стъпки ще бъдем свързани с над 1 милиард души, а след 8 стъпки – с повече от три пъти населението на Земята.

През годините са провеждани различни експерименти в опит да потвърдят – или отхвърлят – теорията за шестте степени на разделение.

През 1969 година Джефри Травърс и Стенли Милгръм извършват следния опит: 300 души в Небраска и Бостън трябва да изпратят пакет по пощата до целеви непознат човек в Масачузетс посредством свои познати. 64 пакета достигат до целта. Измежду тях средният брой междинни познати е 5,2. Това на пръв поглед е съгласувано с хипотезата за шестте степени на разделение. Но голяма част от началните личности са имали общо местоживеене или работа с целевия човек. Поради това експериментът, колкото и да е интересен, не може да се счита за потвърждение на теорията.

През 1994 година група студенти от Албрайт Колидж в Пенсилвания измислят играта „шест степени на Кевин Бейкън“. Целта на играта е да свърже произволен актьор с Кевин Бейкън чрез определен брой свързани актьори. Двама актьори се смятат за „свързани“, ако са участвали във филм или реклама заедно. Броят актьори, които свързват даден човек с Кевин Бейкън, се нарича „Бейкън числото“ на този артист. Идеята добива широка популярност. Направени са дори уебсайтове, в които можете да въведете името на актьор и да видите колко е неговото или нейното Бейкън число. Стоянка Мутафова, например, е свързана с Бейкън чрез едва три връзки и двама актьори.

Днес светът става все по-малък и по-малък.

Всеки от нас, ако той самият не е в чужбина, познава поне няколко души, които работят, учат, живеят в друга държава – допринасяйки за свързаността на света. Пътуването става все по-евтино и все по-лесно, и завръзваме повече далечни връзки. Естестевено, не можем да пренебрегнем и влиянието на интернета и социалните мрежи – те правят възможно свързването с хора, с които иначе трудно бихме се запознали. Специалисти от Фейсбук през 2016 година изследват социалната мрежа, за да открият колко са степените на разделение измежду потребителите й, които по това време са 1,6 милиарда. Оказва се, че средният брой връзки е 4,57, което означава 3,57 междинни личности.

Така че, следващият път, когато случите на странно съвпадение или чуете израза „Светът е малък“, замислете се – това съвпадение може и да не е толкова необичайно. Светът просто е много по-малък, отколкото си мислим. И тепърва ще става все по-малък.