И нека тихи да са всички, да шептят.
И птиците, и хората, да не шумят.
Не чувам думите му, той далеч е,
затова аз моля ви се – замълчете.
Светът да чака ни за две минути.
Не давам клонка даже да се счупи!
И всички млъкнат ли, то може би
ще чуя “липсваш ми” през сто гори.
Ще чуя ехото на южни думи,
дошли едвам до прага на дома ми.
Затова аз моля ви да не шумите.
И птиците, и хората, дори щурците.
Не чакам среща… само глас,
глас топъл, нежен и така познат..
И всички млъкнат ли, то може би
едно “обичам те” ще прозвучи.
Родена през 2002 година.Живее в Димитровград и пишепоезия от 15 годишна.Занимава се с музика – пее и свири на китара.Обича шоколадови кексчета с пълнеж от боровинка и дълги пътувания.Публикува редовно в инстаграм страничката си: @poetry_by_dara
Контакти: daraatanassova@gmail.com
Контакти: daraatanassova@gmail.com
Latest posts by Дара Атанасова (see all)
- Притихнала - February 7, 2020