Притихнала

И нека тихи да са всички, да шептят.

И птиците, и хората, да не шумят.

Не чувам думите му, той далеч е,

затова аз моля ви се – замълчете.

 

Светът да чака ни за две минути.

Не давам клонка даже да се счупи!

И всички млъкнат ли, то може би

ще чуя “липсваш ми” през сто гори.

 

Ще чуя ехото на южни думи,

дошли едвам до прага на дома ми.

Затова аз моля ви да не шумите.

И птиците, и хората, дори щурците.

 

Не чакам среща… само глас,

глас топъл, нежен и така познат..

И всички млъкнат ли, то може би

едно “обичам те” ще прозвучи.

Дара Атанасова

Latest posts by Дара Атанасова (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *