Повече от пътуване

Преди няколко месеца направих една серия от пътувания, чрез които за три месеца преоткрих не само себе си, но и света около мен. Опитах стотици нови неща за пръв път - жонглирах, заработвах храна (чистихме прозорците на един индиец в замяна на най-доброто къри някога), попаднах на няколкодневен театрален уъркшоп с режисьор от London Theatre, играх Ultimate Frisbee, строих фурна от глина (?!), водих свои уъркшопи, ковах пейки (добре де, само рязах с триона), попаднах в хипи общност, за малко да попадна в секта (накратко, хванахме си стоп и ни закараха в методистка църква да ни черпят бисквитки, но после имахме известни трудности с тръгването оттам), участвах във флашмоб, преследвах крави (имахме мисия!), говорих си с изгряваща холандска рок звезда със счупен нос и ме водиха в лаборатория с изсушени части от животни.

Всички тези произволности на съдбата бяха страхотни преживявания и определено ме оставят с доста истории за разказване, но не за тях искам да говоря. Има нещо друго, което преоткрих, което ми позволи да направя всички тези (и още много) неща и което беше моят най-голям учител.

Хората.

Хората, които никога не бях срещала преди, с които живях в продължение на седмици, или пък тези, които срещах случайно само за няколко часа напът. Хора от най-различни държави, с най-различни истории и най-различни идеи. Хора, които се превърнаха в мое семейство.

След тренировка по Ultimate Frisbee, проведена от местния отбор (Омен, Холандия)

Но всъщност как се стигна дотам?

Еразъм+ като възможност

Превъртам лентата малко назад. Повечето пътувания бяха по повод международни обмени или обучения по Еразъм+. Тези проекти са прекрасен начин да срещнеш хора от цял свят (с които няколко седмици по-късно вече да си ходите на гости) и да прекараш времето си не просто в обикаляне на туристически забележителности, ами в развиване на различни умения и участие в различни социални проекти заедно с млади хора от всякакъв произход. За да кандидатстваш, не е нужно дори да учиш в университет - повечето изискват само да си до определена възраст и да имаш мотивация за темата на конкретния обмен / обучение.

Еразъм+ проектите използват методите на неформалното образование и хубавото е, че обикновено се провеждат на доста отдалечени и нетуристически места - малки градчета, села, дори острови. Това е голям плюс по няколко причини:

  • далеч от големите градове имаш възможност да срещнеш наистина местни хора и да опознаеш тяхната култура отблизо;
  • далеч от големите градове няма много разсейващи фактори и можеш да се фокусираш върху проекта и участниците;
  • далеч от големите градове доста често е доста красиво.
Един от проектите се проведе на едно от най-красивите места, на които съм била - Isle of Wight, Англия. Хостелът се намираше на 45 минути пеша от тези гледки. (The Needles, Alum Bay)
Един от проектите се проведе на едно от най-красивите места, на които съм била - Isle of Wight, Англия. Хостелът се намираше на 45 минути пеша от тези гледки. (The Needles, Alum Bay)

Един от проектите се проведе на едно от най-красивите места, на които съм била - Isle of Wight, Англия. Хостелът се намираше на 45 минути пеша от тези гледки. (The Needles, Alum Bay)

Като вземем това предвид става малко по-лесно да се обясни магията, която се случва между хората за толкова кратко време. За десетина дни 30-40 човека от 7-8 различни държави са заедно всеки ден по цял ден, изграждат собствена общност, работят по съвместни проекти, обменят опит и знания и някъде по пътя създават приятелства за цял живот, така че накрая плачат, като се разделят, защото осъзнават, че са били част от нещо много по-голямо:

Едно международно семейство,

което те приема и подкрепя такъв, какъвто си.

Това е една безопасна среда, в което аз имах свободата да се уча и развивам, каквато не срещам в нормални обстоятелства. Свободата да експериментирам, да бъркам и да се престрашавам да правя нещата, които винаги съм искала; да бъда истинска със себе си и с тези около мен, да изразявам себе си отвъд каквато и да е езикова бариера и да бъда свързана с хората както никога досега.

Поради огромния ми интерес към социална психология и групови динамики нямаше как да не си задавам въпроси как се случва това и как може да се създаде и поддържа това пространство, в което хората да се чувстват безопасно да се разкрият, да бъдат себе си и да растат. И открих няколко неща, които винаги присъстваха в начина на мислене на отделния човек или в процеса на изграждането на правила и настроения в голямата група.

Начинът на мислене

Излишно е да казвам, че за да си стигнал до такова място, вече би трябвало да си доста отворен към света и хората. Еразъм е възможност да опознаеш не само културата на държавата, в която се провежда проектът, но и на всички други участващи страни. Няма как, например, да не забележиш, че испанците обикновено носят колонка и е съвсем нормално в свободното време да ги видиш да танцуват в някой коридор; или че италианците винаги търсят повод да направят пица или паста; или колко активни и ангажирани със всичко са латвийците.

Италианците наистина ще направят пица при всякакви условия - дори на току-що построена фурна от глина. Имаше малко камъчета в нея, но беше доста вкусна.

Това по никакъв начин не противоречи с целта на Еразъм+ да премахва стереотипите, напротив - имаш възможността да разбереш пълноценно какво стои зад тези стереотипи и да видиш в какво се изразяват конкретни културни черти. Така че дори да има доза истина в стереотипа, твоето разбиране за него става много по-комплексно и ти вече знаеш, че нещата не са просто черни и бели.

За да постигнеш това разбиране, обаче, е нужно да имаш не просто любопитство, но и неосъдително отношение. Освен че хората, които срещаш, са от различни страни, те са и с различен произход, израснали в различни семейства, учили в различни училища и университети и с най-различни интереси и знания. Разнообразието е на съвсем друго ниво и националната принадлежност е само един от многото атрибути. Неосъдителното отношение е ключово, за да научиш максимално много от тези хора - а всеки от тях има на какво да те научи.

Разнообразието наистина е всякакво.

А за да учиш активно от всичко, което се случва в тези ограничен периоди от време, ти е нужна много голяма проактивност. Не само по време на уъркшопите, но и извън тях - например, един от най-смислените ми разговори беше по време на миене на чинии. Проактивността ще ти е полезна във всяко едно отношение - за да вземеш максимално много от активностите, за да се сприятелиш с повече хора и за да направиш изживяването по-добро за всички (без значение дали ще помогнеш с чистенето, ще споделиш своя опит или ще организираш нещо допълнително). Тя също така е предпоставка да пренесеш наученото обратно вкъщи - често се връщаш с идеи за локални инициативи, които да осъществиш, понякога дори с други участници.

Един доста специфичен вид проактивност е това да се разкриеш пред хората. Това е уязвимост, която често избягваме при нормални обстоятелства. Но точно тази уязвимост, когато е споделена, има силата да сближава напълно непознати хора до степен, в която те се възприемат за семейство. Степента на уязвимост, която групата допуска, разбира се, е силно зависима от темата на проекта. Когато темата е за развиване на личностни качества и умения, обикновено хората са склонни да стават доста уязвими, особено ако преодоляват нещо трудно. Тук идват на помощ емпатията и подкрепата, но отново преоткрити - защото ти си там и помагаш на човек, който до вчера изобщо не си познавал, и осъзнаваш, че колкото и различни да сме, където и да живеем, всички ние сме хора и имаме еднакви нужди.

9
10

Уязвимостта

Уязвимостта, за която говоря, може да бъде всичко. За мен един от най-силните моменти беше, когато по време на една активност се осмелих да пея - нещо, което много обичам да правя, но не и пред 30 човека (това беше равносилно на кошмар). Не само че бях много щастлива от преодоляването на страха си, но и получих огромна подкрепа и положителна обратна връзка от другите. Веднъж престрашила се, вече имах много повече увереност да правя това, което обичам.

Уязвимостта може да бъде и просто да си танцуваш нелепо по време на почивката, или пък да се осмелиш да пробваш нещо, което ти изглежда невъзможно. Човешките пирамиди, например, бяха нещо абсолютно непостижимо за мен - а се оказа, че мога да се катеря по хора. Също така изобщо нямах представа как се структурира и фасилитира уъркшоп с 30 участници, но пробвах и се получи чудесно.

Акробатиката не е толкова невъзможна, колкото изглежда.

Състоянието на уязвимост те изкарва от комфортната ти зона и създава идеалните предпоставки за учене и растеж. А когато хората около теб също са в това състояние и се подкрепяте взаимно, изживяването е толкова силно, че веднъж щом свърши, започваш да се чудиш: “На наркотици ли бях? Част от секта ли станах? Какво беше това?” И отнема време, докато осъзнаеш, че в същината си такова би трябвало да бъде всяко едно човешко общество. Просто сме твърде далеч от тази идея.

Груповите правила

Що се отнася до сформирането на групата и установяването на правилата, има три основни стълба за създаването на добра общност:

Make it healthy; do it as a group; have fun in the process.

Здравословна среда

Тук нямам предвид спанак и броколи. Имам предвид хората да взимат предвид своите и на другите нужди - от сън, от почивка, от време за себе си. Доста хора асоциират Еразъм с алкохол и денонощни купони. Да, това се случва, но физически не можеш да го правиш всеки ден в продължение на месец или два. Сънят е може би най-подценяван на проектите, тъй като постоянно се случват неща и искаш да си част от всичко. В някакъв момент обаче започваш да прегаряш и спираш да работиш пълноценно през деня - и тогава целият ефект се губи. Затова личната ми цел на проекти е да спя поне по 5-6 часа на нощ. Редно е групата да се съобразява с различните навици - ако ти ставаш рано, недей да будиш човека, който спи до по-късно, и обратно - ако лягаш късно, внимавай да не събудиш вече заспалите.

Здравословната среда не се отнася само до физиологичните потребности, а и до психологичните такива. Когато живееш с 30 човека, разбираш колко важни са личните граници и времето, което прекарваш сам. Проактивността е чудесна, но не и когато е за сметка на здравето ти. Ако се окаже, че от рано сутрин до късно през нощта не си прекарал повече от 5 минути без да правиш нещо и да си заобиколен от хора, може би трябва да забавиш темпото. И, разбира се, също толкова важно е да уважаваш границите и времето на другите.

Някои съчетават почивките с учене на укулеле.

Приобщаване

Основна цел на Еразъм+ е да сближава хора от различни култури. Затова едно от първите правила на всеки проект е да не оставяме никого извън кръга - да няма човек, който да се чувства изключен от групата. Да, понякога срещаш особняци или хора, с които трудно се разбираш - няма как да си близък с всички. Въпреки това, когато отношението на всички е приобщаващо, често откриваш доста общи теми и с най-странните хора.

Забавление

И, в крайна сметка, трябва да е забавно. Определено това е най-добрият начин да учиш. Когато групата е с позитивна нагласа, всичко става много по-лесно и приятно. Дори някой да е в лошо настроение, смехът е заразен, а също и отношението. Това са едни от най-невероятните неща, които биха ти се случили - няма смисъл да не ги изживееш напълно.

Какво следва после?

Поне 1-2 седмици пост-Еразъм депресия. Няколко дни наваксване със съня, няколко дни нежелание да виждаш никого. Поне седмица, в която всеки ти казва, че главата ти е някъде другаде, а през това време ти още премисляш случилото се, гледаш снимки и си пишеш с новото ти международно семейство, с което вече ви делят хиляди километри.

Като мине това време и като успееш да асимилираш какво се е случило, те удря вълна на устременост, мотивация и желание за действие. За мен перфектното време да започнеш нещо ново или да направиш промяна е точно тогава, когато си се върнал с променена перспектива и разширен кръгозор и не си склонен да се примириш с ограничеността на сегашното си положение. Аз, например, бях убедена, че трябва да се върна към някаква форма на театър, щом се прибрах. И го направих - един месец по-късно започнах отново да се занимавам с импровизационен театър. Също така получих доста яснота над това какво искам и какво не искам да правя; какво съм склонна да жертвам и от какво в никакъв случай не бих отстъпила.

По-нататък, като си възстановиш социалните батерии, неизменно започваш пак да гледаш какви обучения има скоро. В някакъв момент срещаш отново някои от тези хора. И въпреки че не сте се виждали месеци или години, като се видите, все едно нищо от това не се е случило и просто се връщате към онези 10 дни, които сте прекарали заедно. Нещо като машина на времето, или поне най-близкото възможно.

С други думи, опитай.

Уникално е. Дори и проектът да не е толкова добре организиран, в най-лошия случай просто ще прекараш седмица-две в друга държава. А в най-добрия случай ще прекараш едни от най-добрите моменти в живота си.

Къде следя за проекти

http://youthub.bg/category/obyavi-uchastnitsi/

https://www.facebook.com/smokinyafoundation/

https://www.facebook.com/SynergyBulgaria/

https://www.facebook.com/groups/247115985397667/

https://www.facebook.com/groups/218897034952566/

https://www.facebook.com/groups/834608713224929/

https://www.facebook.com/groups/386947331486495/

https://www.facebook.com/groups/1186111941518845/

Снимки: Cristina Gonzalez, Teresa Tenaglia, Chara Aroni, Pablo Guilar

Екатерина Каменова

Latest posts by Екатерина Каменова (see all)

One thought on “Повече от пътуване

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *