Знаете ли какво всъщност ние българите празнуваме на 2-ри февруари?
Някои от вас няма да знаят… както и аз не знаех известно време. Като подрастващ тинейджър аз свързвах 2-ри февруари с празника на гей обществото и дойдеше ли тази дата започваха неспиращи бъзици към всички момчета, които познавах. Нека да не се лъжем… всеки от нас се е обръщал към някой свой приятел от мъжки пол и му е казвал с ехидна усмивка на лицето “Честит празник”. И в един прекрасен момент, когато разбереш истинския смисъл на тази дата, като част от българската история ти става едно такова хем мъчно, хем и гордо.
По стар стил (2-ри февруари) и по нов (20-ти януари), ние българите празнуваме Петльовден. Типичният истински мъжки български празник.
Преди да започна да пиша за него, такъв какъвто ние го знаем, трябва да отбележа няколко факта. Първо ще обърна внимание на датите.
На 2-ри февруари според православния календар е “Сретение Господне”.
40 дена след раждането на Исус Христос, Дева Мария го занесла в Йерусалимския храм за да бъде посветен и представен пред Бога. Така както повелявал Мойсеевият закон за всяка първородна мъжка рожба.
На 20-ти януари (нов стил), православната църква почита Евтимий Велики (накратко повелителят на детските болести) и последния български патриарх на Второто българско царство – Евтимий. Негова статуя седи на входа на Великотърновския университет с вдигнати ръце, сякаш казва “Аман от студенти” (това в кръга на шегата). По традиция тук също се коли петел и с неговата кръв се пръска вратата на къщата, оградата и наоколо. Тази традиция е свързана с легендата за цар Ирод, който заповядал да убият всички мъжки рожби, за да умре Исус. Според някои изследователи Петльовден е продължение на стар славянски празник в чест на лова. Тогава се избирала новата генерация ловци.
Откъдето и да го погледнем Петльовден се върти около дати и събития, свързани с мъжкото съсловие.
Отбелязва се съхраняването, спасяването и оцеляването на мъжката сила и се отдава чест на мъжете, на които се крепи семейството и мира (да, знам, че по този въпрос могат да се водят спорове към днешна дата, но нека се отнесем с уважение).
И да си дойдем на думата – истинската хубава българска традиция – празнуването на Петльовден.
Всичко започва с една мрачна част от българската история, когато султан Баязид I Светкавицата въвежда данък “девширме”, а именно – кръвният данък, отнасящ се главно за балканските страни. Той се е събирал редовно от 14-ти до 18-ти век, като на всеки 5 години, най-здравите, силни и сръчни момчета на възраст от 5 до 10 години са взимани насилствено от родните си домове и изпращани в Османските казарми, за да станат еничари, въпреки, че някои от тях били подготвяни за висши държавни постове.
И всичко продължава с легендата за една млада майка – българка.
Според някои тя била от село Голица, Варненско, според други от село Еркеч, Бургаско. Тя се противопоставила на турците и им заявила, че своята мъжка рожба е готова да убие, но не и да даде на турска вяра. Турците се съгласили. Така на следващия ден, когато се върнали при смелата българка, видели цялата къща в кръв, а от момчето и помен нямало. Уплашени от жестокостта на младата българка си тръгнали. А всъщност майката през нощта скрила сина си далеч от селото, заклала един петел и с неговата кръв опръскала къщата.
И понеже турците поставяли кръст от кръв, на вратата на всяка къща, от която взимали момчета за еничари, българите започнали да колят петли и да рисуват кръстове с кръвта на птицата по вратите си, за да предпазят мъжките си рожби.
За колко време турците биват заблудени, не знаем, но празненства по случай тези смели подвизи до ден днешен се “вият” под името Петльовден.
Всяка година на 2-ри февруари празникът се отбелязва с пищни празненства главно в Източна България.
Още от есента започват подготовките. Тогава се определя петел, който ще е за разплод и петел, който ще стане курбан на Петльовден. На самия ден птицата се коли от майка на момче. А тези майки, които нямат мъжка рожба, вземат своя петел и отиват в къща с момче, където да заколят птицата. С кръвта на петела се рисува кръст върху челото на детето и се пръска по вратите и двора. На трапезата задължително трябва да има прясно изпечен хляб или баница. От заклания петел най-често се прави супа, а традиционното питие е греяно вино с черен пипер в него. Жените се обличат в най-хубавите си традиционни дрехи.
Както споменах по-горе, според някои, младата смела българка е била родом от с. Голица. Там се намира единственият паметник на петел и с празненствата се започва от сутринта. Даже легендата разказва, че след като турците повярвали, че майката е убила сина си, освободили селото от кръвния данък. Но дали е така… не знам… Всяка година много българи от цялата страна се стичат, за да отпразнуват Петльовден в селото.
Изпълнява се ритуал близък до Бабинден. Нарича се “Поливане на бабата”. Ръцете на бабата се мият и се наричат за здраве. Млади булки отиват при бабите с петли, баници и пити. Поливат им, за да се измият със сапун и вода, а бабите на свой ред благославят с думите “както се хлъзга сапуна, така да се раждат и лесно децата”.
В едно друго българско село мъжете отбелязват Петльовден с една особено интересна и приятна традиция.
В село Жабокрът, близо до Кюстендил, всички бащи с мъжки рожби се събират край река Струма на определено място и празнуват цял ден. Забранено е в една празнуваща група да има баща и син и, разбира се, присъствието на жени. Започва се с коленето на петел, последвано от традиционно мъжко хоро и след това всеки сяда на софрата и празненството започва. Първият мъж, който се напие, бива облечен в жълта тениска и изпратен до къщата си жив и здрав.
Защо 2-ри февруари е познат като ден на хомосексуалистите, при положение, че 17-ти май е Международния ден за борба срещу хомофобията и трансфобията, аз не мога да кажа. Но знам едно: 2-ри февруари или 20-ти януари (кой както го приема) за нас българите е празникът, в който почитаме нашите мъже! И нека да свързваме тези дати само с това!
А иначе няма лошо “just for fun” както се казва да се обърнете с ехидната усмивка и да подразните някой приятел 🙂
- Еверест – защото го има - February 27, 2021
- Лешникотрошачката - December 10, 2020
- 4 варианта за избор на коледна елха - November 29, 2020