През последната почти година, редовно се появяваха социологически проучвания на тема коронавируса, резултатите от които бяха тип “да се смееш ли, да плачеш ли”. Много българ/ки вярват, че вирусът е биологично оръжие, че някой се опитва да ги чипира с ваксина или пък че 5G разнася короната. Което е покъртително. Същите митове, разбира се, се носят и в други държави, но в доста по-малък мащаб. Защо у нас конспиративните теории намират толкова добра почва? Попадна ми едно научно изследване, което би могло да хвърли светлина върху един потенциален фактор зад този абсурд. А именно…
Здравната грамотност.
Здравната грамотност представлява способносста и желанието на един човек да намери, разбере, оцени и приложи информация, касаеща здравето му. Обхваща концепции като превенция, риск и повишаване на здравето и качеството на живот. Концепцията съществува още от 70-те години в Щатите и Канада. Оказва се обаче, че в Европа здравната грамотност още не е сериозно изследвана научно, нито пък застъпена в политиката. По тази причина все още няма тонове изследвания или мета анализи по темата. Затова в този материал основно се позовавам на едно изследване, проведено от Кристин Сьоренсен и колеги през 2015-та. Това означава, че данните, които ще ви представя, не могат да се вземат като абсолютна истина, защото всяко изследване си има недостатъци. Въпреки това искам да ви разкажа за това проучване, защото според мен то показва една интересна тенденция.
Изследването на Сьоренсен и колеги
То обхваща 8 държави членки на ЕС, сред които и България, и може би не изненадващо, ние сме на последно място. Но всичко с времето си. Инструментът, създаден и използван от научния екип, обхваща различни аспекти на здравната грамотност. Например способността човек да разбира медицинска информация и или да взима информирани решения, касаещи рискови фактори за здравето му. Важно е да се има предвид, че става дума за въпросник, който хората сами попълват. Тоест не е тествано доколко дадените отговори наистина съвпадат със способностите и познанията на хората, единствено как те самите биха ги оценили. А тенденциозно, когато сами трябва да оценим уменията и познанията си, хората редовно преувеличаваме.
И сега интересното.
Страната с най-много хора, чиято здравна грамотност се определя като неадекватна (26,9%), е България.
Тоест, една четвърт от анкетираните ни сънародници/чки сами се определят като здравно неграмотни. При други 35,2% знанията спадат в категория „проблематични“. Това означава, че повече от половината анкетирани българ/ки не са способни да взимат информирани и адекватни решения за здравето си или изобщо да обработват здравна информация. Което, ако се потвърди като тенденция и в други изследвания, е доста притеснително. Както казахме, това е едно изследване, в което са участвали малко над 900 човека. Тоест не можем да правим грандиозни заключения от него, макар това да е доста голяма извадка. Смятам обаче, че посоката, която то показва, е важна и ако обърнем поглед към случващото се в страната, вероятно вярна.
Здравната грамотност в България на практика
У нас сякаш съвсем прости идеи от областта на общественото здраве удрят на камък. Като например, че
всеки носи отговорност не само за собственото си, но и за здравето на останалите.
Ако не сте убедени, помислете си за хората, бутащи се в нощните клубове по време на пандемията, защото са млади и нищо няма да им стане. Нищо, че и те имат възрастни роднини или че пътуват в градския транспорт с хора с всякаква медицинска предистория. Или пък за антиваксърите.
Превенцията като концепция (на домашното насилие, на нежеланите бременности, на болестите предавани по полов път) масово не съществува. Множество проблеми борим постфактум, въпреки че за много неща е в пъти по-евтино и рационално да се действа превантивно. Тоест още преди проблемът да се е проявил. А понякога и преди изобщо да са се създали условия той да се появи.
И, както вече споменах в началото, хората са склонни да вярват на всякакви глупости, които някой е споделил в интернет. Защото липсват както качествено образование, така и авторитети, които хората да уважават и на които да вярват. А редовно дори и достъп до качествена информация на български език.
Какво можем да направим, за да повишим здравната грамотност?
Със сигурност решението е доста комплексно. Една част от него обаче е болезнено очевидна и въпреки това изглежда далечна и недостижима. Образование. Качествено здравно образование, но и повишаване на цялостната грамотност. Обучение как да се ориентират децата и младежите в света на новите медии (дигитална грамотност). Придобиване на умения за търсене на и боравене с научна информация. Критично мислене, балансирано с разбирането, че само защото сме прочели 3 статии в гугъл, не знаем повече от експертите. Но последните няколко умения са по-скоро такива, които по принцип са необходими в днешния свят, и са косвено свързани със здравето.
Здравното образование
Да се върнем на здравното. Според мен е абсурдно да излизаме от училище, без да знаем как да реагираме, ако наш близък човек получи сърдечен удар. Все пак сърдечно-съдовите заболявания са една от водещите причини за смъртност в света, т.е. вероятно всеки все някога ще се сблъска с тях. Или как изобщо да разберем дали това, което се случва е сърдечен удар. Как да различим дали някой е пиян и затова ходи и говори странно, или му се случва нещо живото-застрашаващо. Какви превантивни мерки можем да вземем за здравето си. Че здравословното хранене не е същото като пазенето на диета. Че спортът не е наказание (както на мен ми се струваше години наред), а страхотен начин да се погрижиш както за физическото, така и за психичното си здраве.
За сексуалното образование вече сме говорили, но няма как да не спомена и него. Не може младите хора да излизат в широкия свят, без адекватни познания, касаещи безопасния секс или взаимното съгласие. Неадекватно е и в училище в нито един момент да не става дума за психично здраве. Учениците да не научат каква е разликата между това да си потиснат тийнейджър и това да имаш депресия и нужда от професионална помощ. Или пък какво представляват хранителните разстройства и кога диетите и спортът могат да се превърнат в проблем. Напълно липсва дори изучаването на модерни литературни произведения, които биха могли да засегнат някоя от тези теми. А те са изключително важни, защото според СЗО в световен мащаб самоубийствата са третата най-разпространена причина за смъртта на хората между 15 и 29 години. А начинът да бъдат предотвратени, е човек да потърси помощ. Но за целта трябва да е наясно, че има проблем и че той е лечим.
Неправейки тези неща, образователната ни система се проваля. Като в училище не засягаме темите, свързани със здравето, създаваме здравно неграмотни възрастни. Такива, които не разбират как работят ваксините. Които нямат и минимално понятие как се разпространяват вирусите или че от носенето на маски не се умира. Които ще повярват на всяка глупост, споделена от съседката Станка. Които са по-болни, по-бедни и по-нещастни, отколкото биха могли да бъдат. И в крайна сметка цената на това невежество ще (и всъщност вече я) плащаме всички.
Източници:
Gianluca Quaglio, Kristine Sørensen, Paul Rübig, Luigi Bertinato, Helmut Brand, Theodoros Karapiperis, Irina Dinca, Terje Peetso, Karin Kadenbach, Claudio Dario, Accelerating the health literacy agenda in Europe, Health Promotion International, Volume 32, Issue 6, December 2017, Pages 1074–1080, https://doi.org/10.1093/heapro/daw028
Sørensen, K., Pelikan, J. M., Röthlin, F., Ganahl, K., Slonska, Z., Doyle, G., Fullam, J., Kondilis, B., Agrafiotis, D., Uiters, E., Falcon, M., Mensing, M., Tchamov, K., van den Broucke, S., Brand, H., & HLS-EU Consortium (2015). Health literacy in Europe: comparative results of the European health literacy survey (HLS-EU). European journal of public health, 25(6), 1053–1058. https://doi.org/10.1093/eurpub/ckv043
Sørensen, K., Van den Broucke, S., Pelikan, J.M. et al. Measuring health literacy in populations: illuminating the design and development process of the European Health Literacy Survey Questionnaire (HLS-EU-Q). BMC Public Health 13, 948 (2013). https://doi.org/10.1186/1471-2458-13-948