Как се и не се говори за хората, когато си професионалист

Миналата седмица Студентското общество за равенство при СУ излезе с отворено писмо към ръководството на учебното заведение във връзка с изказванията на един професор по социална работа по време на лекции. Изказванията съдържат негативни епитети спрямо различни малцинствени групи, антисемитизъм и сексизъм. Както може да се очаква, социалните медии гръмнаха – както с подкрепа на исканията на групата студенти, така и с подкрепа за преподавателя. Развихри се и дискусия за цензура, политическа коректност, която спъва науката и какво ли още не. И аз, като човек, учещ, за да работи в помагаща професия* (психологията) реших, че няма как да остана безучастна. Защото разликата между полит-коректността и цензурата от една страна и съчувствието, човечността и професионализма от друга, е огромна и изключително важна.

Основите на всяка помагаща професия

Когато започнеш да учиш психология, дори не психотерапия, където активно работиш с пациенти, а просто психология, където опростено казано учиш и говориш за хората, бързо научаваш основния подход в тази сфера. Принципът, който трябва да те води, е този на съчувствието.

Когато работиш с хора, които по един или друг начин страдат и/или се нуждаят от помощ, първото, което трябва да проявиш, е емпатия.

Да се поставиш на тяхното място, макар и запазвайки известна дистанция и неутралност, и да се опиташ да ги разбереш. Да подходиш към тях, без да ги съдиш. Без значение кой седи срещу теб и какво е направил. 

Не е лесно, затова и този тип работа не е за всеки, а обучението, необходимо за да започнеш да работиш с хора, е дълго. Ако не успееш да оставиш предразсъдъците си настрана и да бъдеш отворен към личността, която седи пред теб, няма как да постигнеш нищо. А именно това е целта – да помогнеш на някого, който има нужда от това. Това е водещата цел на всички помагащи професии – медицина, психология, социална работа, педагогика и т.н. И който не е проумял тези неща, не би трябвало да работи в такава професия.

Photo by LinkedIn Sales Navigator on Unsplash

Как говорим за и с хората?

Това ме води до следващата ми мисъл.

Има значение как говорим за и с хората. Принципите споменати горе – съчувствие, заемане на неосъждаща позиция, желание да помогнеш – трябва да са очевидни и когато говориш за и с хората, с които работиш.

И тук не става дума за цензура или политическа коректност, а за приличие и преди всичко за човечност. Отново качества, които бихме очаквали от някого в помагаща професия. 

Всеки ще се съгласи, че има разлика дали учителят на детето ви ще му каже „абе ей, малоумник, може ли нищо да не знаеш, бе боклук такъв“ или „Пешо, това не е правилният отговор, помисли пак – какво учихме миналата седмица?“. Никой не би казал, че това е цензура на учителите. Това е професионализъм. Също така човечност и съчувствие. По същия начин не е цензура, че зъболекарката ви няма да ви каже „отваряй го тоя грозен плювалник“ (дойдоха ми и примери от други специалности в медицината, но реших текстът да не става вулгарен, използвайте въображението си). И в този случай говорим за професионализъм, а не за политическа коректност. 

Правилото може да се пренесе и на ред други професии като например журналистика или политика, но рядко е толкова важно да го спазваме, колкото когато говорим директно за и с хора. Особено хора, които по някакъв начин са в уязвима позиция. Дали ще наречеш един човек луд, шизофреник или човек, болен от шизофрения, има значение. За това как този човек ще гледа на себе си и на теб, дали ще приеме предложената му помощ, как близките му и обществото ще гледат на него и прочие. И е много важно да има кой да те научи на тази разлика, преди да се озовеш директно пред пациента. Затова и всеки един преподавател, особено в хуманитарните сфери, носи огромна отговорност.

Photo by christopher lemercier on Unsplash

Да изискваме професионализъм не означава да налагаме цензура

Да внимаваш как говориш за нещо не е същото като да не можеш да говориш за него. Напротив. В света съществуват толкова много чувствителни и болезнени теми и толкова много професионалисти, които знаят как да говорят за тях с необходимия такт и дипломатичност. 

Дали е важно да се говори и учи за това как разликите между две култури могат да се отразят на възможността членове на едната да се интегрират в рамките на другата? Абсолютно. Но по правилния начин. Такива разговори трябва да се водят на ниво съдържание, а не на ниво епитети. Съдържанието трябва да е научно потвърдено и да се базира на факти, а не да бъде водено от лични (пред)убеждения. 

За да има смисъл от разговорите изобщо, те трябва да имат за цел да се търсят решения на проблемите. А не просто да се сипе омраза наляво-надясно. Тези решения, разбира се също трябва да се основават на професионализъм, факти, човечност и разум. И чак тогава от такива разговори или лекции има смисъл. Другото е просто загуба на време и няма място нито в научната общност, нито в една помагаща професия.

Photo by Markus Spiske on Unsplash

Затова е важно да правим разлика между политическа коректност или цензура и това да изискваме всяка една професия да отговаря на определени стандарти, произхождащи от нейния предмет и цели.

В помагащите професии водещият такъв трябва да е принципът на човечността. И в това няма нищо ограничаващо. Напротив. Това е призвание.

*Боравя с израза "помагащи професии" сравнително свободно като под това имам предвид различни професии, които по един или друг начин се грижат за хора в уязвима позиция. Ориентирам се по тази дефиниция на Американската асоциация по психология.

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *