Кампанията #EndHIVbg на Single Step – интервю с Момчил Баев

1-ви декември е Световен ден на борбата срещу ХИВ/СПИН. По този повод поговорихме с Момчил Баев - мениджър на програма "Сексуално здраве и ХИВ" на фондация "Сингъл Степ". Макар интервюто да беше планирано в писмен вариант, той ни разказа толкова интересни и полезни неща, че решихме да споделим и аудиозаписа с вас. Чуйте го за всичко, което не можахме да включим в текста, включително един допълнителен въпрос за борбата с ХИВ/СПИН в световен план. 

лалала

Тук можете да чуете целия разговор с Момчил Баев.

лалала

Здравей!

Моделът ви за домашно тестване, част от програмата #endHIVbg, е припознат като добра практика от Световната здравна организация. Разкажи ни за него - как се зароди идеята, какво представлява той?

Моделът за домашното тестване, който предлагаме, се появи още в началото на 2018-та година. Тогава решихме да се задълбаем малко по-дълбоко в темата какви са проблемите пред това хората в България да достигат до тестване за ХИВ.

Това е важно, защото диагностиката е първата крачка за справяне с епидемията.

Ако не диагностицираме тези хора достатъчно рано, те няма да стигнат до лечение и няма да предотвратим разпространението на инфекцията. 

Хипотезата, от която изходихме, беше, че много от хората, с които работим, произлизат от маргинализирани общности като групата на мъжете, които правят секс с мъже (най-засегнатата група от ХИВ в страната), транс хората, членовете на етнически малцинства, или дори секс работниците. Изхождайки от тази хипотеза - че тези хора не стигат до тестване заради стигмата около него, решихме да предложим алтернатива. 

Методът, който използваме са бързи домашни тестове за орална употреба. Хората получават един реактивен тампон, който се натрива във венците и се потапя в реактивен разтвор, и резултатът е готов след 20 минути. Така не се налага да посещават здравни институции, да се срещат със здравен експерт и т.н., което е и много важно в контекста на сегашната пандемия от Ковид 19.

Teodor Paunov, a performer, prepares a HIV self test in his home in the Busmantsi suburb of Sofia, Bulgaria on November 20, 2020. © WHO / Blink Media — фотограф Николай Дойчинов

 

По какви други начини подкрепяте ХИВ-позитивните лица в България?

Подкрепата за ХИВ позитивните лица у нас е в няколко посоки.

  1. След поставянето на диагнозата човек обикновено е в шок от тази новина и има нужда от много бърза подкрепа, която да е на разположение ведната. Някои хора са толкова шокирани, че това дава отражение върху тяхното емоционално здраве и психическо състояние. Всичко това може да бъде опасно, когато човек е сам. Затова сме предвидили гореща линия, която е на разположение 7 дни в седмицата и всеки, който получи положителен резултат от теста, може веднага да се обади.
  2. След това подпомагаме пациентите за справяне със здравната инфраструктура. За да може един пациент от бързия тест да стигне до лечение и потенциално до неоткриваем вирусен товар, тоест до добро здраве, трябва да измине дълъг път. Той обаче често е толкова фрустриращ, че някои хора просто се отказват от лечението си. След положителния резултат от бързия тест, трябва да се проведат и потвърждаващи изследвания с кръв, за да може човек да получи официален документ с диагнозата. На този етап се налага да излезе от анонимност, за да може да използва безплатни здравни услуги в страната. С получения документ хората могат да потърсят лечение в един от петте центъра за лечение на ХИВ в страната, които се намират в петте университетски болници - в София, Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора. Ние подкрепяме хората през този процес.
  3. Последващото лечение. Това е антиретровирусното лечение, което трябва всеки ХИВ позитивен човек да започне, за да може да живее един нормален, спокоен и здравословен живот, без да се притеснява за инфекцията. Провеждаме подготовка на пациентите за това какво да очакват, когато започнат лечение, говорим за страничните ефекти на терапията и разбулваме различни страховити митове, с които се сблъскват в интернет. Моята работа е да ги подготвя за началото на антиретровирусната терапия, която ще приемат цял живот.
  4. Трудностите не свършват, когато хората започнат терапия. Особено сега, в контекста на епидемията от Ковид-19, има проблеми с доставките на лекарствата или с достъпа до лечебното заведение. Намирането на здравни специалисти за други здравословни състояния също понякога представлява проблем. За съжаление, в България има много здравни работници, които отказват да работят с ХИВ позитивни лица. Това е не само неморално, а и абсолютно погрешно от гледна точка на медицинската етика и никой лекар не би трябвало да отказва лечение на някого само заради диагнозата му. Тогава отново се намесвам аз, за да помагам с намирането на лекари.

 

© WHO / Blink Media - фотограф Николай Дойчинов

 

Какво още обхваща програмата "Сексуално здраве и ХИВ"?

Програма освен ХИВ обхваща и всички други аспекти на сексуалното здраве. На много потребители на тези услуги, предоставяме консултация за техните сексуални практики. Примерите са много. Кога и дали дадена сексулна практика крие рискове от инфектиране с болести, предавани по полов път. Как да минимизират щетите от сексуалните си практики, ако не могат да ги променят. Как да предпазват себе си и партньорите си.

Подкрепата на хора със сифилис е друго, което правим. Напоследък се увеличават случаите на сифилис - имаме своеобразна епидемия, особено в София. Проблемите там са много, защото това е заболяване, което много често остава незабелязано, поради бързо изчезващите му първоначални симптоми и оттам насетне човек го разпространява, без да знае.

Имаме и големи проблеми с намирането на пеницилин.

Той е един от най-старите антибиотици, които човечеството е открило, остава златният стандарт за лечение на сифилис, но за съжаление в България често трудно се намира. Често трябва да съдействам този пеницилин да се купува и доставя от чужбина по някакви неведоми пътища само и само да могат хората да започнат лечение.

Друга услуга, която предимно мъжете търсят, е информация за PrEP (предекспозиционна профилактика за ХИВ) и PЕP (постекспозиционна профилактика за ХИВ). Първата се ползва като начин за предотвратяване на инфекцията преди потенциално рисковия контакт. В България PrEP не е съвсем регламентиран, регулиран и не е лесно достъпен, но има няколко възможности за неговото закупуване на няколко места в страната. Консултирането за медикамента обаче е важна част от приема, защото човек, приемайки тази профилактика трябва да следи някои важни показатели и да прави редовни лабораторни изследвания. Това са сериозни препарати, които трябва да се използват и предписват много отговорно.

Постекспозиционната профилактика се използва, когато човек е правил секс без презерватив или презервативът се е скъсал и има съмнения, че партньорът може да е ХИВ позитивен или е с неясен ХИВ статус. Терапията трябва да започне до 72 часа след рисковия контакт, което изисква спешна намеса. Всичко това е информация, която хората могат да получат в рамките на програмата “Сексуално здраве и ХИВ”.

Визуализация на рекламата на бързия тест за ХИВ в приложението Grindr

 

Смяташ ли, че в учебната програма е отредено достатъчно място на сексуалното здраве и на превенцията на болестите, предавани по полов път?

Краткият отговор на въпроса е “не”. Битката за сексуалното и здравното образование в училище продължава вече повече 10 години. Борим се за това вече толкова време, но то не успява да се случи, заради резистентност в образователната система. Сексуалното образование, което представлява не просто наливане на информация за болести, а е базирано върху ценности, е една от най-големите липси в българското образование.

То не се изчерпва със знанието за това какво представляват ХИВ, сифилис или гонорея, а трябва да обхваща още много информация. Например кога човек е готов да започне своето сексуално общуване. Какви са рисковете. Ако човек не се чувства готов, но е под натиск от връстниците си, как да отложи сексуалното общуване, докато достигне до момент, в който е готов за това. Това са все важни елементи, които не се обсъждат в училище, за съжаление, и това е един от големите пропуски на образователната ни система

 

Кои са най-разпространените заблуди, касаещи ХИВ/СПИН, които все още се срещат в обществото?

Заблудите са много, стереотипите и предразсъдъците са много. Те касаят предимно това, че голяма част от обществото смята, че ХИВ позитивните са хора, които са опасни за околните. Че ако има ХИВ позитивен човек в семейството, той е опасен за другите членове на домакинството - че не може да използва същите хавлии, същите прибори за хранене, същата баня. Това са все стереотипи, които не почиват върху никакви факти. 

ХИВ инфекцията се предава единствено чрез полов път (при необезопасен контакт), чрез размяна на кръвни продукти или от майка на дете по време на бременността и раждането.

Не съществува никакъв друг начин за инфектиране на някого с ХИВ. Самият вирус е много уязвим и умира много бързо във външна среда повече от няколко секунди. Освен това не се съдържа в достатъчно количество в слюнката, така че дори целувката с ХИВ позитивен не е опасна.

 

От първите официално потвърдени случаи на СПИН в САЩ през 80те, както и от пика на смъртността през 2004та (около 1,7 млн. души) е минало доста време и днес възможностите за диагностика, лечение и превенция на заболяването са на светлинни години. Ти вече ни разказа за част от тях, как стои въпросът с терапията?

Развитието на медицината и откриването на лекарства е толкова напреднало, че хората, живеещи с ХИВ, които приемат своята антиретровирусна терапия достигат до т.нар. неоткриваем вирусен товар.

Това означава, че съдържанието на вируса в тялото е толкова ниско, че те не могат да го предадат на своите сексуални партньори, дори да не ползват презерватив. Съответно ХИВ позитивните хора вече отдавна могат да създават семейства и да имат деца.

Този вид терапия е толкова добра и страничните ефекти са толкова минимизирани, че хората пият тези лекарства цял живот и могат да достигнат до старост, без да се притесняват от ХИВ инфекцията.

Другото ново е, че се търсят се иновативни методи за ерадикиране на вируса на ХИВ. Те са на принципа на генното инженерство - модифициране на белите кръвни клетки на човек, така че да могат да се преборят с вируса окончателно. Аз очаквам до 5-10 години да има нещо радикално в борбата с ХИВ, евентуално дори ваксина.

 

Photo by Kelly Sikkema on Unsplash

 

Какво може всеки от нас да направи, за да подкрепи общността на ХИВ-позитивните хора в България?

Всеки от нас може да говори повече и открито за това. Да не използва осъдителен език за хората, живеещи с ХИВ и за групите, които са в риск. Стигматизирането на една група хора косвено носи стигма и върху ХИВ.

Затова нека бъдем по-малко осъдителни към различните и да се информираме по-добре и от правилните източници, за да не разпространяваме стереотипите. 

Стигмата, страхът и срамът са големите бичове за тази епидемия и хората, които страдат от нея. Стигмата спира хората да се тестват и да потърсят лечение, затова борбата с нея трябва да бъде на всички нива и във всички слоеве на нашето общество.

Чрез малко повече видимост, чрез нормализиране на темата, защото тя не е табу и не бива да бъде, можем да се борим с това. Това трябва да започне с разговори вкъщи и в училище. Сексът и рисковете, които той носи, не са срамни неща, а напротив - важни неща, които трябва да бъдат обсъждани, за да се борим всички с тази епидемия.

 

Много благодаря за това интервю и за всичко, което ни разказа!

И аз блaгодаря!

 

Заглавна снимка: Момчил Баев, Фондация Сингъл Степ, фотограф: Евгени Кирилов

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *