България, в която искам да живея – Мария Стойкова

Предполагам, че за да се случат качествени промени в България, трябват много средства. А за да има много средства, е необходима стабилна икономика. Аз обаче съм в сферата на социалните и хуманитарните науки и съответно идея нямам как трябва да стане това. Затова оставям на други, по-знаещи от мен, да се изкажат по въпроса. Аз ще се придържам към неща, които разбирам или с които имам някакъв опит, без да съм експертка. Затова ето моята представа за България, в която искам да живея – една стабилна, социална, правова, европейска държава.

На първо място за мен е качественото здравеопазване.

Както видяхме последните месеци, ако животът и здравето ни са застрашени, другото няма значение. Искам България, в която хората могат да си позволят да се лекуват и да си купуват лекарства и същевременно да си плащат сметките и да имат какво да ядат, защото здравните им осигуровки покриват необходимите лечения. България, където здравните работници получават възнаграждение, пропорционално на отговорността, която носят и усилията, които полагат. И където в резултат на това, медицинската професия е атрактивна и има достатъчно кадри. Където същите тези здравни работници разполагат с техниката, инструментите, екипировката и познанията, за да вършат работата си модерно и качествено. Където, търсейки медицинска грижа, можеш да разчиташ, че с теб ще се отнесат с уважение и професионализъм. Където имаш достъп до модерни и ефективни лечения и знаеш, че ако нещо ти се случи, ще можеш да намериш помощ в родината, където плащаш здравни осигуровки. Където се инвестира в развитието на науката и технологиите, така че български екипи да могат да търсят решения на световни проблеми. Където болниците са чисти, модерни и оборудвани, както в големите, така и в малките населени места. Където има функционираща детска болница по съвременни, европейски стандарти. Където се предлага качествена палиативна грижа на хората с хронични и животозастрашаващи заболявания и техните семейства.

Photo by Online Marketing on Unsplash

В частност към тази точка включвам грижата за психичното здраве.

Ако мога да твърдя, че съм на път да бъда експерт по нещо, то това би било то. Искам всеки човек, живеещ в България, да има достъп до качествена и професионална психична грижа, покрита от Здравната каса. Искам модерните и базирани на наука стандарти, по които психичните заболявания се диагностицират и лекуват на други места по света, да се прилагат в България. Искам психиатричните (а и не само) болници в страната да са модерни и приветливи места, на които хората отиват, за да се лекуват. Искам психичното здраве да се детабуизира и да е нещо, за което говорим свободно и за което полагаме грижи. Искам темата да се повдига в училище, в медиите и в обществото като цяло. Вярвам, че правейки това, бихме могли да намалим обхвата на много други проблеми – насилието, зависимостите, транспортните произшествия, престъпността като цяло.

Photo by NeONBRAND on Unsplash

На второ място слагам образованието.

Защото познанието ти дава възможността да взимаш информирани решения и в крайна сметка е това, което движи една нация напред. Мечтая си от българските училища да излизат млади хора, които са грамотни (функционално и на майчиния си език) и могат да мислят критично. Които са научени от една страна да усвояват информация, но от друга и да я прилагат. Които могат да задават въпроси, да разглеждат различни мнения, да дискутират и знаят как да търсят качествена и надеждна информация. Които се интересуват от това какво се случва в страната и света и са готови да променят нещата, които не им харесват. Които имат практически познания за неща, които ще им помогнат и занапред в живота. Искам българските училища да са модерни места, които дават на учащите познания, релевантни тук и сега и им помагат да се ориентират в съвременния свят. И възпитават у тях модерни общочовешки ценности като равенство и уважение. 

Искам българските ВУЗ-ове да могат да се конкурират с чуждестранните.

Да дават образование на ниво и всеки да е убеден, че зад дипломите на завършилите стоят познания, труд и нищо друго. Искам на учените да се гледа с уважение и то да се превежда в заплащане на труда и инвестиция в работата им. Искам, разбира се, същото и за преподавателите. Искам всяко дете и всеки млад човек да има достъп до образование. Да се инвестира в образованието, технологиите, обучението на млади учители и други педагогически кадри, така че всяко дете, независимо от потребностите си, да може да учи.

Photo by Yasin Alsbey on Unsplash

На трето място идва социалното, общественото, като то, разбира се, обхваща и аспекти от предните точки.

Искам България да бъде страна, където без значение кой си и кои са родителите ти, имаш равен шанс. Където тези, които имат нужда от допълнителна помощ, могат да я получат, за да вървят напред наравно с останалите. Където знаеш, че ще можеш да се радваш на достойни старини, защото ще получаваш достойна пенсия. Където създаваш семейство, когато искаш и когато си готов/а, защото знаеш, че ще можеш да го издържаш и че държавата ще те подкрепи. И където знаеш, че и ти и партньорът/ката ти ще имате достъп до майчинство/бащинство, а после ще можете безпроблемно да се върнете в професионалния свят. Където има достатъчно ясли, детски градини, училища, варианти за грижа за възрастни близки. Където можеш да живееш достойно дори с минимална заплата. Където знаеш, че дори и не дай боже нещо да ти се случи, и да окажеш болен или с увреждане, ще можеш да продължиш да си живееш живота пълноценно. Да ходиш на училище или в университета, да работиш, да излизаш на заведения или с приятели, да се придвижваш в населеното място, където живееш, да създадеш семейство. И да имаш достъп до грижа и подкрепа.

Искам България да бъде място, където всички са равни пред закона.

Където без значение как изглеждаш и как се обличаш, можеш да ходиш спокойно по улицата. Където освен равни задължения, всички имат и равни права. Където медиите са свободни и са надежден източник на информация. Където природата е ценност и има строги закони, които я пазят. Където горите си остават гори, реките са чисти, на плажа има дюни, а в морето плуват само водорасли и риби.

И знаете ли какво?

Пишейки това, осъзнах, че това не са кой знае какви мечти. Не искам летящи коли и машини за телепортация. Това са толкова базови неща, които съществуват на много места по света. И щом съществуват някъде по света, значи са възможни. От нас зависи да ги изберем.

___________________________

Това есе е част от предизвикателството ни на тема “България, в която искам да живея” или “Ако аз взимах решенията в България”. Ако искаш да се включиш и ти, свържи се с нас в чата, по имейл или през фейсбук.

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *