Study Hub е първата денонощна библиотека в София, създадена от студенти за студенти. Срещнахме се с две от усмихнатите лица, стоящи зад този вълнуващ проект – Мартина Георгиева и Цветомира Гяурова.
Да започнем от началото. Как се роди идеята?
Цвети: С Марти учихме софтуерно инженерство и покрай доста тежките домашни се озовахме зимата на 2018-та година към 4 сутринта на една бензиностанция с друг колега. Видяхме, че там учат доста студенти, същото забелязахме и по кафенетата. Оттам на Марти ѝ дойде идеята за денонощна библиотека. Започнахме трима, а вече сме екип от петима и даже си имаме двама стажанти.
Какви бяха първите ви стъпки в това смело начинание?
Марти: Всъщност ние тръгнахме по много грешен път – решихме, че на първо време е важно мястото, пък после ще мислим за бизнес модела. Е, намерихме локация, но ремонтните дейности изискваха финанси, с които не разполагахме.
Решихме да преосмислим от какво се нуждаем за реализацията и да се допитаме до бизнеса. Между другото, бизнесът в България, ако е успешен, много обича да дава съвети на млади предприемачи. Говорихме с хора от различни сфери, занимавали се със стартирането на проекти. Година по-късно си направихме сдружение с официална правна форма (НПО) и след като окончателно ни се оформи концепцията, започнахме да събираме ресурси. Преди това се лутахме и затова смятам, че по-добре е да се подходи с малки стъпки, отколкото да се прибързва.
Цвети: Също така направихме анкета, с която проучихме нуждите на студентското общество и привлякохме аудитория в онлайн пространството. Отне време хората да свикнат, че такова нещо ще се отвoри. В началото се чуваха скептични гласове, но с течение на времето започнахме да получаваме подкрепа от самите студенти – при ремонта, при сглобяването на мебели. От каквото и да имахме нужда, те винаги откликваха.
Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в този процес?
Mарти: Много е особено усещането да си на деветнайсет и да отидеш при изпълнителния директор на мултимилионна компания, за да представиш свой проект. Изисква се самочувствие, дикция и визия, а и да предложиш нещо в замяна. Чак тогава хората започват да те вземат насериозно. Много уроци се научават от това и израстваш като личност. От екипа се стараем да подкрепим и другите студенти, за да подхождат с уважение към себе си по време на следването, а и по-късно, когато кандидатстват за работа.
Много голяма стигма беше и Студентски град като цяло. Общественото възприятие за студентите е, че те през цялото време ядат, пият и ходят по дискотеки. Това ни затрудни още повече в набирането на подкрепа.
Цвети: Проблемът е, че това са темите, които получават медийно внимание – къде какъв бой е станал, кой къде се е напил. Никой не говори за студентите, които си стоят в общежитието и учат.
Какво ви е мнението за вече съществуващите библиотеки и читалища?
Цвети: Смятам, че са малко остарели. Думата библиотека в България е негативно конотирана, свързва се с прашни рафтове и социализъм. Повечето библиотеки нямат нито интернет, нито достъп до модерни технологии, а камо ли дигитализиран каталог. Думата читалня е непозната и е свързана с това да взема книга и да чета там, а не да върша някаква друга работа. Обществото се модернизира и напредва, а библиотеката и образованието изостават и не следват актуалните нужди. Това пък спомага за негативния образ на библиотеките. А и екипната работа не се поощрява там. Тук идват доста хора, които работят по общ проект и им се налага да го обсъждат. За разлика от другите библиотеки, ние нямаме правило за тишината – идеята е да хората да си говорят, да се запознават и сами да организират подходящите за тях условия. Някакси е странно аз да отида да се карам на някого, че е шумен.
Марти: Ние сме изградили един по-различен модел – разполагаме с видеонаблюдение, СОТ и застраховка, но отговорност носят и самите студенти. Имахме случай на наводнение, което бе овладяно без присъствието на екипа. Беше изключително голям жест, защото ни показа, че хората чувстват мястото като свое.
А как съумявате да отделяте време за такова пространство встрани от следването?
Марти: В икономиката има теория, че като влагаш ресурс в една кауза, губиш от друга и трябва да знаеш дали си готов на такъв компромис. Ние даваме много от свободното си време, което иначе бихме използвали да ходим на кино или на театър, защото искаме да проектът да се разширява и да помага на все повече хора. По тази причина организираме събития, на които иначе нямаме време да ходим, в самото пространство.
Като например?
Цвети: Провеждаме бордови игри, куиз вечери, както и поредицата „Професионалистите говорят“, където каним специалисти от различни сфери. В действителност общата ни култура страшно много се обогатява от всички хора, с които се запознаваме.
Марти: Правим също литературни и кино вечери (бел.ред. Сред които и последното събитие “Хора на поезията” съвместно с платформата Хора) с идеята, че изкуството и науката трябва да вървят ръка за ръка, за да може студентите да разгръщат и другите си интереси.
Цвети: Особено при хора, които искат да сменят специалността, това е голям плюс, защото им предлагаме пространство, в което да съберат информация.
Направи ми впечатление и видео поредицата ви „И тук може“, в която студенти споделят опита си от българските университети. Разкажете ни повече за този проект.
Марти: Направи ни впечатление, че има изключително много млади кадърни българи, които учат и живеят тук, защото така са избрали, а не защото не са могли да заминат. Тукашните университети също са с дългогодишни традиции и имат изключително успешни студенти. Искахме да се съсредоточим върху положителното.
А всъщност откъде идват съмненията, че тук не може?
Марти: Може би заради консервативния начин на обучение или заради корупционните скандали. Липсва връзка между теория и практика, кариерно консултиране, липсва баланс в програмата на обучение – 3 месеца лекции и 1 месец сесия с изпити един след друг - това е изключително стресиращо. Като че ли все пак започват да се появяват факултети, които наистина се интересуват от студентите и се опитват да модернизират следването максимално чрез хакатони или професионални семинари.
Цвети: А и тревата винаги е по-зелена в двора на съседа. Аз владея чужд език и имах възможност да замина, но когато погледнеш университетите в чужбина, можеш да ги сравниш с българските. Намираш си твоето място – дали е тук или навън, по-важно е какво искаш да правиш.
Според вас каква е ролята на правителствения сектор в тенденцията младите българи да заминават в чужбина?
Марти: Неглижирани са значими социални проблеми и икономически сектори в страната. Много студенти не смеят да изберат по-малко популярна професия поради невъзможността да разгърнат пълния си потенциал в нея. Проблемът е, че ако искаш да успееш в една от необслужваните от икономиката сфери, трябва да си изключително инициативен и да работиш срещу системата, което коства много допълнителни усилия.
Цвети: А дори и това невинаги води до успех. И тук идва моментът, в който хората предпочитат да отидат в чужбина на по-добро заплащане и правейки това, което обичат.
Как се справихте с тазгодишната криза?
Марти: Бяха ни дали един много добър съвет да спестяваме по 20% от приходите си за извънредни ситуации. С това успяхме да покрием месец и половина разходи, а после събрахме допълнително финансиране с помощта на наши съмишленици. Така че много добър съвет за всички, които искат да правят бизнес: спестявайте пари!
Цвети: Задължително. Дори и да ви се струва, че тези спестявания са ненужни. Ще ви потрябват в най-неочаквания момент!
Какви са бъдещите ви проекти?
Марти: Откакто е отворил Study Hub, студентите идват при нас и ни дават идеи. Стигнахме до извода, че един от големите проблеми на младите хора е професионалната реализация. Пазарът на труда има нужда от много млади кадри, но не знае как да достигне до тях, защото дупката между поколенията е много голяма. Решихме да отворим една кариерно-консултантска агенция Career Hub, а след няколко месеца ще открием и онлайн платформа.
Благодаря за интервюто и успех!
- StudyHub: Първата денонощна библиотека в Студентски град - December 7, 2020
- Да бъдеш Енигма: Животът на една драг кралица - March 1, 2020