Study Hub е първата денонощна библиотека в София, създадена от студенти за студенти. Срещнахме се с две от усмихнатите лица, стоящи зад този вълнуващ проект – Мартина Георгиева и Цветомира Гяурова.

Да започнем от началото. Как се роди идеята?

Цвети: С Марти учихме софтуерно инженерство и покрай доста тежките домашни се озовахме зимата на 2018-та година към 4 сутринта на една бензиностанция с друг колега. Видяхме, че там учат доста студенти, същото забелязахме и по кафенетата. Оттам на Марти ѝ дойде идеята за денонощна библиотека. Започнахме трима, а вече сме екип от петима и даже си имаме двама стажанти.

Какви бяха първите ви стъпки в това смело начинание?

Марти: Всъщност ние тръгнахме по много грешен път – решихме, че на първо време е важно мястото, пък после ще мислим за бизнес модела. Е, намерихме локация, но ремонтните дейности изискваха финанси, с които не разполагахме.

Решихме да преосмислим от какво се нуждаем за реализацията и да се допитаме до бизнеса. Между другото, бизнесът в България, ако е успешен, много обича да дава съвети на млади предприемачи. Говорихме с хора от различни сфери, занимавали се със стартирането на проекти. Година по-късно си направихме сдружение с официална правна форма (НПО) и след като окончателно ни се оформи концепцията, започнахме да събираме ресурси. Преди това се лутахме и затова смятам, че по-добре е да се подходи с малки стъпки, отколкото да се прибързва.

Цвети: Също така направихме анкета, с която проучихме нуждите на студентското общество и привлякохме аудитория в онлайн пространството. Отне време хората да свикнат, че такова нещо ще се отвoри. В началото се чуваха скептични гласове, но с течение на времето започнахме да получаваме подкрепа от самите студенти – при ремонта, при сглобяването на мебели. От каквото и да имахме нужда, те винаги откликваха.

Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в този процес?

Mарти: Много е особено усещането да си на деветнайсет и да отидеш при изпълнителния директор на мултимилионна компания, за да представиш свой проект. Изисква се самочувствие, дикция и визия, а и да предложиш нещо в замяна. Чак тогава хората започват да те вземат насериозно. Много уроци се научават от това и израстваш като личност. От екипа се стараем да подкрепим и другите студенти, за да подхождат с уважение към себе си по време на следването, а и по-късно, когато кандидатстват за работа.

Много голяма стигма беше и Студентски град като цяло. Общественото възприятие за студентите е, че те през цялото време ядат, пият и ходят по дискотеки. Това ни затрудни още повече в набирането на подкрепа.

Цвети: Проблемът е, че това са темите, които получават медийно внимание – къде какъв бой е станал, кой къде се е напил. Никой не говори за студентите, които си стоят в общежитието и учат.

Какво ви е мнението за вече съществуващите библиотеки и читалища?

Цвети: Смятам, че са малко остарели. Думата библиотека в България е негативно конотирана, свързва се с прашни рафтове и социализъм. Повечето библиотеки нямат нито интернет, нито достъп до модерни технологии, а камо ли дигитализиран каталог. Думата читалня е непозната и е свързана с това да взема книга и да чета там, а не да върша някаква друга работа. Обществото се модернизира и напредва, а библиотеката и образованието изостават и не следват актуалните нужди. Това пък спомага за негативния образ на библиотеките. А и екипната работа не се поощрява там. Тук идват доста хора, които работят по общ проект и им се налага да го обсъждат. За разлика от другите библиотеки, ние нямаме правило за тишината – идеята е да хората да си говорят, да се запознават и сами да организират подходящите за тях условия. Някакси е странно аз да отида да се карам на някого, че е шумен.

Марти: Ние сме изградили един по-различен модел – разполагаме с видеонаблюдение, СОТ и застраховка, но отговорност носят и самите студенти. Имахме случай на наводнение, което бе овладяно без присъствието на екипа. Беше изключително голям жест, защото ни показа, че хората чувстват мястото като свое.