Намираме се в разгара на световна пандемия от Covid-19. 

Вирусът, за пръв път забелязан у нас през март 2020-та, продължава да се разраства. Вече повече от половин година той заплашва здравето на света и глобалната икономика. Когато през пролетта заразата нападна Европа, България беше една от страните, които бързо взеха необходимите мерки, за да хванат нещата под контрол. Когато Испания и Франция имаха по 5-10 хиляди новозаразени на ден, у нас новите случаи бяха двуцифрени. В интерес на истината, едва през юни месец броят на новозаразените в страната за пръв път надмина 100 души. 

Важно е да се отбележи също, че през първите няколко месеца на пандемията страната ни отбеляза известен технически и социален напредък. 

Технически, защото изгради системи, макар и тромави, за дигитална работа и образование. Социален, защото показа на хората как да бъдат дисциплинирани и също така, защото върна обратно много млади българи. Това предполага, че дори да живеят навън, всички те имат един истински дом и това е България. Тя е мястото, на което искат да бъдат, когато нещата загрубеят, а в момента на никого в света не му върви. 

Сега по същество – България е на прага на ужасна здравна и икономическа криза. 

Болниците са препълнени, няма линейки, няма доктори, няма медицински персонал. Истината е, че тези проблеми не са от днес, но сега ги усещаме в пълната им сила. У нас от много време липсват кадри и оборудване не само в здравеопазването, но и във всички други сфери. Над 1 млн. българи живеят в чужбина и по-голямата част от тях – в Европейския съюз. Много от тях са шофьори, хигиенисти, болногледачи или с други професии, от които държавата се нуждае в момента. И поради влошаващата се криза, някои от тях са останали без работа или се чувстват несигурни за бъдещето си. 

Това е един добър момент държавата да се застъпи за своите граждани – тези в страната и тези извън граница. 

В обикновени времена много българи търсят късмета си извън България, поради по-високия стандарт на живот в западноевропейските страни. Не са редки случаите, когато българи с висше образование предпочитат да работят нискоквалифицирана работа в чужбина, защото тя им предлага по-голяма финансова стабилност и възможност да подпомогнат семейството и близките си. Сега обаче времената не са обикновени и доста български емигранти в трудоспособна възраст нямат същите възможности в Европа, каквито са имали преди пандемията.

В същото време вътре в границите на България тежките случаи на заболели от ковид, както и смъртните случаи, растат с всеки изминал ден. 

Въпреки призивите на правителството лични лекари, студенти или просто случайни хора да се притекат на помощ на здравната система, доброволци липсват. Не е нито изненадващо, нито осъдително, че хората имат други задължения, които им пречат да се втурнат към медицинския фронт. Нито е необичайно, че много от тях се притесняват, и основателно, да се впуснат в борбата със заразата без да имат подходящото образование или дори екипировка.

Какво би станало, ако държавата предложи работа по време на пандемията на безработните българи в чужбина? 

Шофьорите на тирове могат да бъдат шофьори на линейки, хигиенистите могат да бъдат санитари, младите хора, останали без работа, могат да помагат в организацията на екипите, регистрацията на пациенти в болниците и друга административна работа. Не е ли това с един куршум – два заека? Помощ за българите зад граница, които нямат социални осигуровки и срещат проблеми да свържат двата края по време на кризата. И спешна медицинска помощ за българите в страната, които чакат часове наред за линейка и се молят да бъдат настанени в болница преди да е станало твърде късно.

Разбира се, правителството ще трябва да пребори няколко проблема, за да осъществи тази идея. 

На първо място, ще трябва да се свърже с българите в чужбина. По всяка вероятност база данни с техните контакти не съществува. Но предвид, че разполагаме с интернет и Фейсбук, където в момента всички прекарват много време, не би било трудно да се разпространи един Гугъл формуляр, в който заинтересованите българи да оставят телефон и две имена. На второ място, за тази помощ и работна ръка ще трябва да се плати. Това включва самолетни билети, настаняване, заплати и застраховки. Уреждането на тези договори и намирането на бюджет за целта няма да бъдат най-лесната задача, но не е като държавата да има сто други резервни варианта. Вирусът продължава да настъпва, а силите на здравната система – да отслабват. 

Тази идея може да звучи като измислица и като нещо непостижимо. 

Но ако преди една година някой ви беше казал, че през 2020-та България ще изгради цялостна дигитална система за образование и щеше да позволи на по-голямата част от населението да работи от вкъщи, щяхте ли да повярвате? Необикновените времена изискват необикновени решения и това може да бъде едно от тях. А и кой знае? Българите, които се връщат заради пандемията, може и да останат за по-дълго.

• Author
• Recent Posts

Деница Йончева

За въпроси, критика, желание да се включите в екипа или предложения за колаборация, може да се свържете на denitsa@hora.today

Latest posts by Деница Йончева (see all)

• 10 алтернативни забележителности в София - September 20, 2023
• Интервю с Виктория Велчева от Резиденция Баба - September 5, 2023
• Как различните страни се борят с домашното насилие - August 7, 2023