Един от най-големите коледните символи в света е така познатият ни дървен войник – лешникотрошачка, известен още като коледна лешникотрошачка. Всеки от нас има някакви детски спомени, ама не говоря за случки или места, които са останали в съзнанието ни. Имам предвид камиончето, подарено ни за петия рожден ден, първото ни Барби, подарено от баба и дядо. Първото ни колело, което тати ни е купил като малки и наколенките и каската, които пък мама е допълнила към подаръка. Най-различни такива предмети от детството ни, от които поне един остава в съзнанието ни като хубав спомен. За мен един от тези предмети е именно дървеният войник – лешникотрошачка. Преди си мислех, че историята му тръгва от братята руснаци, може би заради Чайковски. Оказва се, че не е така.
Легендата за лешникотрошачката
Нека да започнем с легендата, която звучи малко като приказка. Преди много години в Германия живял много богат селянин. Парите му направили сърцето твърдо и студено. Бил и много алчен, и страшно самотен. Много обичал да яде ядки, които събирал цяла година и си ги изяждал сам. Обаче бил мързелив и му било трудно да си чупи ядките с голи ръце. За това обещал голяма награда на този, който измисли най-добрият начин за чупене на ядки. Започнали да идват много хора от селото с предложения. Един войник предложил да стреля по ядките, друг пък дърводелец предложил триона си, за да ги реже с него. Появил се и ветеринар, който предложил кокошки да сядат върху ядките и така те сами щели да се излюпят и да стават за ядене.
Един ден се появил майстор на кукли, който 3 дена дялкал малка кукла, момченце, облечено в традиционната носия за този регион, много шарена. Устата на куклата била много здраво направена, за да може да чупи ядки. Богатият селянин харесал най-много тази идея. Толкова много заобичал куклата, че изведнъж сърцето му се стоплило. Когато дошла Коледа, той раздал ядките си на всичките си съселяни и заедно празнували една прекрасна Коледа. Със спечелените пари майсторът на кукли отворил нова работилница, в която започнал да произвежда най-здравите лешникотрошачки на света. А богатият селянин станал най-добрият приятел на всички деца в селото, защото лешникотрошачката успяла да счупи и твърдата черупка на неговото сърце.
Нека се прехвърлим към истинското начало на лешникотрошачката
Първите лешникотрошачки водят началото си от Германия (да, както легендата). Те, разбира се, въобще не приличат на добре познатите ни днес. Смята се, че майстор от Зайфен, град в Германия е започнал да ги изработва през 17-ти век.
Използвали се за трошене на ядки (използвам общ термин защото най-вероятно са се чупили не само на лешници, а и например орехи и други видове). Хората започнали да си ги подаряват един на друг. Така постепенно лешникотрошачката става коледен символ и любим подарък за празника, като дизайнът започва да се променя. През 19-ти век се разпространяват из Европа. В този период, отново в Зайфен, започва първото масово производство от Фридрих Вилхелм Фюхтнер, който днес е познат като “бащата на лешникотрошачката”.
След Втората световна война лешникотрошачките набират популярност и в Америка.
След като се връщат в родината си, много от американските войници, които са били в Германия, носят много лешникотрошачки като сувенири. Още по- голяма популярност добиват след излизането на разказа на Хофман “Лешникотрошачката и мишият крал” и неговата адаптация от Чайковски, балетът “Лешникотрошачката”.
Добре познатите ни войничета първоначално са били фигурки или с човешка форма, или на животно, направени от две парчета дърво, закрепени с кожена каишка или метална панта. Разбира се, са се използвали по предназначение. Постепенно се превръщат само в сувенири, изобразяващи миньори, войници от различни армии, кралски особи, герои от балета на Чайковски (за истинските колекционери), известни личности, анимационни герои и др. В света има два музея на лешникотрошачката, в които могат да се видят безбройни колекции, датиращи от различни времена. Единият се намира в Левънуърт, Вашингтон, основан през 1995 г. Другият се намира в Нойхаузен, Германия.
Днес лешникотрошачката е част от немската култура, не само като коледен сувенир, а и като символ на късмет, отблъскващ злите духове. А за всички нас остава любим предмет, който носи в себе си коледния дух.
Обича историята, киното, фотографията, животните и природата. Възхищава се на всякакъв вид изкуства. Обича да пътува и да общува с различни хора и различни култури и да попива всичко от тях. Още не е обиколила света, но си го пожелава.
Нейната страст е фотографията, чрез която показва света от нейната гледна точка.
- Еверест – защото го има - February 27, 2021
- Лешникотрошачката - December 10, 2020
- 4 варианта за избор на коледна елха - November 29, 2020
Ох, че хубаво и уютничко четиво :)))