Мартина Денева е млада българка, родена в Габрово, завършила интериорен дизайн, следвала както у нас, така и в чужбина. Днес тя се занимава с експозиционен дизайн на музеи и пространства за изложби, докато работи в Музея на хумора в Габрово и прави докторантура по музеология в БАН. Срещнахме се с нея, за да поговорим за силните и слабите страни на българските музеи, за развитието на музейната култура в страната и за навлизането на новите технологии в експозициите.
Здравей! Разкажи ни, как се запали по музеите и защо реши да замениш интериорния дизайн с експозиционен?
Здравейте! За първи път открих, че музейните зали могат да бъдат поле за работа на интериорни дизайнери по време на следването ми в Италия. Докато разглеждах курсовете от магистърската си програма с изненада открих такива като “История на музеите” или “Осветление за изложбени пространства”. По-късно разбрах, че в Италия реставрацията и проектирането на културни обекти са едни от основните фокуси в обучението на архитекти и дизайнери. Това ми помогна да си обясня защо тяхното културно наследство е така добре съхранено и представено, но и ме накара да направя сравнение със ситуацията в България. След като се върнах тук натрупах опит като интериорен дизайнер, но вътрешното ми усещане продължаваше да ме връща към музеите. Убедих се, че това е моето призвание и сфера, в която мога да допринеса за реална промяна.
Кои според теб са най-важните качества, които всеки съвременен музей или изложба трябва да притежава?
Съвременните музеи и изложбите в тях са изминали дълъг път на демократизация и отваряне към хората. Ако преди два века те са били запазени пространства за елита и просветените, днес те имат много и разнообразни задачи, сред които тази да са медиатори между съдържание и публика. Без значение от профила и тематиката, музеите трябва да могат да поканят посетителя вътре. Да го изненадат, да го заинтригуват, да го информират, да го провокират и да му разкажат история, която да запомни. Преживяването в музеите може да бъде много различно - от пасивно съзерцание до активно действие. Ако има емоционален отговор от посетителя, тогава почти сигурно вложените идеи ще се превърнат в траен спомен и желание за повторно посещение.
Имаш ли любим музей в България?
Освен дизайнер съм и изследовател на музеи, и като такъв не мога да имам пристрастия или да изказвам субективни мнения. Всяка една музейна институция е преминала през различно развитие, което е свързано както с екипите и директорите ѝ, така и с обществените динамики и доминиращи идеологии. Все пак ако трябва да определя един музей, с който съм емоционално свързана, това е Музей “Дом на хумора и сатирата” в Габрово. Наскоро мой роднина ми припомни, че като дете съм искала да работя там и днес това е факт 🙂
А такъв, който не би препоръчала и защо?
Няма такъв -
и в най-малките градчета има любопитни местни истории, а музеите са техни пазители.
Ако посетителят е любопитен навсякъде ще срещне екскурзоводи, които да му разкажат тези истории, дори и дизайнът на самите пространства да не е толкова съвременен.
Имаш ли наблюдения дали българите обичат да посещават музеи? Какво сравнение би направила с нагласите към изложбите в България и в Италия, където си завършила магистратура?
Наблюденията ми в няколко града в северната (и по-развита) част на Италия са, че хората от всички възрасти предпочитат посещенията на културни събития пред това да отидат в шопинг мол например. Разнообразието от събития в музеите е голямо, както и услугите за посетителите там. Посещението на един музей отнема често половин ден и се комбинира с пазаруване в сувенирния магазин, консумиране на храна в музейното кафе, и забавления за децата. В някакъв смисъл музеите в Италия са като малки “културни молове”, в които цялото семейство може да намери нещо за себе си. Това ми се струва както като добре работещ бизнес модел, така и подходящ начин културата да бъде естествена част от ежедневието на хората.
В България все още потребността от материални придобивки надделява над тази за културно съдържание. Но виждам много силно наклоняване на везните особено в последните години.
Какво мислиш за интерактивните разходки, които някои музеи вече започнаха да предлагат?
Този тип методи са част от споменатите вече процеси по демократизация на музеите, но разбира се те станаха особено популярни в последната една година след ковид. Нямам категорично мнение за или против интерактивните разходки, тъй като все още няма достатъчно изследвания дали те биха намалили желанието за реално посещение или не. Личното ми усещане е, че те са по-скоро прозорци към институции, които иначе изглеждат непознати. Чрез тях един посетител може предварително да реши дали съдържанието в музея ще бъде интересно за него или не.
Пред какви предизвикателства са изправени българските музеи в днешно време?
Българските музеи пазят огромно културно наследство, но част от представянето му е повлияно от исторически периоди със силна идеологическа динамика. Задачата да се запазят традициите на институция с десетилетна история, но и да се адаптират към период на нова обществена и политическа реалност, не е лека.
На първо място, финансирането на музеите представлява сложна комбинация от държавни субсидии и собствени средства. Те стигат за материална издръжка, но не са достатъчни за създаване на качествено ново съдържание и модерни изложби. На второ място, музеите работят с ограничен персонал и много често един и същи човек съвместява много функции в една. Например трябва да е екскурзовод, уредник, дизайнер и управляващ проект в едно. На трето място, има малко външни специалисти и фирми с интерес за сътрудничество и създаване на ново съдържание за музеи. Липсва и достатъчно яснота сред музейните екипи как се работи с такива специалисти.
Последният проблем стои в основата на моята лична кауза да популяризирам тази професионална сфера сред колегите ми. Надяваме се един ден да изградим конкурентна среда от дизайнери и архитекти, които заедно да “облекат” българските музеи в нови дрехи.
Наблюдаваш ли някакви положителни развития в последните години?
Определено да. Въпреки изброените трудности всяка година се увеличава броят на музейните екипи, които стартират проекти по осъвременяване на постоянните си експозиции. Също така се създават нови модерни временни експозиции с ясната идея, че те трябва да са качествен културен продукт, отговарящ на очакванията на посетителите. Все повече музеи разработват специални програми за деца, интегрират средства за по-добра достъпност за хора с увреждания и започват да създават и дигитално съдържание.
Виждам много млади хора както в екипите, така и сред посетителите, а това със сигурност е положителен знак за промяна.
Коя е експозицията, по която си работила, с която се гордееш най-много и която всеки трябва да посети?
Проектът с най-голям обхват, по който съм работила до момента, е постоянната експозиция в Исторически музей Попово. Тя е различна, от една страна, защото съдържа в себе си много сценография и интерактивни елементи, а от друга - защото представя тематика, която не се вижда често в България. Това е индустриалното и обществено развитие на малък град в периода след Освобождението и преди социалистическия период.
Как си представяш музеите в България след 10 години? Какво мечтаеш да видиш?
Мечтая си да видя българските музеи със съхранени и ремонтирани сгради, в тях - осъвременени зали с хубаво осветление.
Да са пълни с посетители, които пък да са разбрали за тях от актуализирани сайтове и социални медии, в които 10 години са били запечатани интересни разкази, разкриващи уникалността на културното ни и историческо наследство.
Вие сте виновни за този утопичен отговор - попитахте ме за мечта. Тя обаче не е по силите на един или десет човека, а на стотици, които са водени от обща цел. Може би за това си мечтая най-много.
Какво ти предстои в професионален план и какво да очакваме от теб в скоро време?
Тази година ми предстои работа по много и вълнуващи проекти. Сред тях е новата постоянна експозиция в Регионален историческия музей Габрово. В нея ще обновим както витрините, така и разказа с добавяне на любопитна информация за известните личности от града. С колегите от Музея на хумора ще създадем нова интерактивна зала, разказваща за историята на габровските шеги и хумор. С Националния етнографски музей пък ни предстои да осъществим втора част на една много интересна временна изложба - “Пътят до трапезата” (първата част може да се разгледа и в момента). Паралелно с това започвам теренни проучвания в български музеи като част от докторантурата ми и във втората половина на годината се надявам да завърша своя сайт. В дългосрочен план целта ми остава да популяризирам експозиционния дизайн сред колегите си и да допринасям за процесите по осъвременяване и съхраняване на културни и публични пространства.
Снимки: Росина Пенчева и личен архив
- 10 алтернативни забележителности в София - September 20, 2023
- Интервю с Виктория Велчева от Резиденция Баба - September 5, 2023
- Как различните страни се борят с домашното насилие - August 7, 2023