През 2009г. в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО влиза прекрасния български ритуал наречен нестинарство.
Произходът на нестинарството
Произходът и етническата принадлежност на нестинарството са все още обект на дискусия. Според някои е християнизиран езически обред, може би след смъртта на Константин Велики, водещ началото си от Тракия. Според други произлиза от Дионисовата обредност. Трети смятат, че води началото си от Мала Азия, като дори някои изследователи правят връзка между нестинарството и средноазиатския шаманизъм. Дори има и мнения, че българите са го заимствали от татарите, заселили се в Русия. Не липсват и мнения, че нестинарството е дяволска, сектантска работа.
За сега официално можем да приемем, че нестинарството си е част от българската култура. С танци по жарава отбелязваме празника на Константин и Елена, който от своя страна произхожда от древен езически празник, свързан със слънцето и промените, настъпващи в космоса.
Св. Св. Константин и Елена
Територията, която се приема за начало на нестинарството, е в Странджа планина, която е и духовна територия. Практикувало се е и в Беломорска Тракия. Влахово е свещеният център. Именно там се е зародила вярата в Св. Св. Константин и Елена, защото там те били намерени мъртви. Нестинарските села в този район били двуезични. Говорили са на български и архаичен гръцки. Вероятно защото там се е запазило тракийско население, което частично е било българизирано и грецизирано.
За нестинарите едно време не е имало значение дали са от гръцко или българско село. Те наричали вярата си закон. Нямало е полово разделение, но жените преобладавали. Определяли се главна нестинарка или нестинар, като се е гледало човекът да играе най-добре и най-дълго в огъня и да предрича най-точно.
Нестинарските обреди
В миналото нестинарите са се смятали за отделна общност, която получава дарби посредством Св. Св. Константин и Елена. Чрез светците праведника (нестинара или нестинарката) изпитва желание да играе в жив разгорял огън и започва да предсказва бъдещето. Главният нестинар пази знанието и ръководи обредността.
На пролет всички нестинари отиват при него/нея, за да им каже какво да правят. Те носят дарове, с каквито ги изпраща и после от дома си. Кани ги първо в собствения си параклис, да се поклонят на иконите и после ги гощава и изпраща церемониално. Нестинарите имат и върховен вожд, който ръководи целия празник и разрешава споровете в селото. Ръководителят на обреда определял момчета, които да носят иконите. Само след игра в жаравата имали право да седнат на обредната трапеза. Да те изберат за икононосец било голяма чест. Смята се, че имало специални хора, които се занимавали само с огъня и разстилали жаравата.
През двадесетте години на 20-ти век, църквата започва да напада всячески нестинарството и бавно общността се разпада. В България нестинарството е забранено от управляващата комунистическа партия през 1960 г. Представители на Окръжния комитет на БКП и Окръжния народен съвет – Бургас са изпратени в центъра на нестинарството – с. Българи. Остава разрешението ритуалът да се изпълнява по заведенията, но само като шоу. И въпреки това ритуалът продължава тайно да се изпълнява.
Днес е запазен в селата Българи, Кости и Бродилово. За жителите на селата намиращи се в сърцето на Странджа денят на Св. Св. Константин и Елена е най-важният религиозен празник, който се отбелязва по стария календар на 3-4 юни. По новия календар е на 21-23 май.
Източници:
Фол, Валерия; Нейкова, Ружа\Огън и Музика\ Тилиа 2000 Ангелова, Росица \Игра по огън – Нестинарство\ София БАН 1955
- Еверест – защото го има - February 27, 2021
- Лешникотрошачката - December 10, 2020
- 4 варианта за избор на коледна елха - November 29, 2020