Ден за възпоменание на жертвите на арменския геноцид

България е дом на много и най-различни малцинства, които се помещават по земите ни от стотици години. Всички те носят своите необикновени истории, култура, традиции и шарени обичаи. Някои от тях се ползват с по-голямо уважение и разбиране от други, но в повечето случаи общото между тях е, че малцина познават произхода и природата им. В действителност обаче зад всяка общност, заселила се в България през вековете, стои нейната неповторима история, която си струва да бъде опозната. Днес, по случай Деня за възпоменание на арменския геноцид, ще ви разкажем за древната история на Армения и за арменската общност в България.
shutterstock_691994512

История

Армения е страна с многовековна история, която започва повече от шест века преди новото време. Оттогава насам арменската държава минава през стотици битки, завоевания, възходи и падения, които до ден днешен са съхранени в паметта на арменския народ и оставят следа в културата и живота му. През 301 г. Армения става първата страна в света, която приема християнството за държавна религия, а арменският език датира от 5-ти век и е единствен по рода си в семейството на индоевропейските езици. Според Библията Ноевият ковчег се е приземил именно в Армения, на връх Арарат (в момента част от Турция), като се смята, че арменците са наследниците на Ной, населили земята след Големия потоп. През голяма част от историята си страната е била окупирана от Персийската, Римската, Византийската, Монголската, Османската и други империи. 

Днешната арменска държава се намира в Югоизточна Азия и граничи с Турция, Грузия, Азербайджан и Иран. Въпреки географското си положение, единствена християнска страна в район, масово изповядващ исляма, до ден днешен страната пази своята религия и храмове. Към днешна дата населението на Армения наброява 3 милиона души. В това число, обаче, не влиза голямата международна диаспора от близо 7 милиона арменци, разпръснати из целия свят. Арменската диаспора обхваща 120 страни и е една от най-значителните по размер в целия свят. До голяма степен тя води началото си от арменския геноцид, извършен от Османските власти, първите посегателства от който започнали в края на 19 в.

shutterstock_272679332

Арменският геноцид

 

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик —

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Арменци, Пейо Яворов

 

На 24 април честваме Ден за възпоменание на жертвите на арменския геноцид. На този ден през 1915-та година османските власти започва депортацията на арменски интелектуалци от Константинопол (днешен Истанбул). В навечерието на Първата световна война разположението на арменския народ на картата и близките връзки с Русия убеждават Османската империя, че Армения представлява сериозна заплаха на фронта. Това убеждение води до масовото изселване на арменски граждани, започнало през 1915-та и до 1923-та прераснало в първия геноцид на 20-ти век. Геноцидът е бил изпълнен в две последователни фази - избиването на младите мъже и изпращането им в трудови лагери и впоследствие депортацията на жените, децата и възрастните, водеща към Сирийската пустиня. Втората фаза е известна още като “Марш на смъртта”, тъй като пленниците са умишлено оставени да умрат по пътя, лишени от храна и вода, измъчвани, изнасилвани и екзекутирани. Жертвите от посегателствата над арменския народ наброяват между 800 000 и 1,5 млн души. До ден днешен Турция отрича арменския геноцид.

В процеса на трагичните събития множество арменци напускат територията на родината си в търсене на сигурен дом. Част от тях намират този дом в България и тук устройват своите животи през следващите десетилетия. 

shutterstock_785841286
shutterstock_249571189

Култура

Арменската общност от векове е част от пъстрия етнически облик, характерен за България. За пръв път арменци са се заселили на Балканския полуостров още през 5 век, а по-късно в периода на османските завоевания между 1393 г.  и 1693 г. множество арменци се установяват в България. По време на арменския геноцид и предшестващите го събития десетки хиляди арменци намират подслон у нас след принудително преселване и масово изтребление.

Арменците играят важна роля в българската история като техните култура и традиции са често тясно обвързани с нашите. Бачковският манастир, основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани, византийски военачалник от арменски произход, е един от примерите за нашата споделена история. Много български владетели като цар Петър I, цар Борис II и синът на цар Симеон, Иван, се женят за арменки или са наследници от арменски произход. През дългите векове на османско владичество двата народа често са си помагали и подкрепяли взаимно, а след Освобождението арменците дават своя принос в развитието на младата българска държава, основавайки различни фабрики, цехове и банки. Струва си споменаването на имена като Ованес Съваджъян, български общественик, и Еранос Ераносян, телеграфист, които дават своя решителен принос при спасяването на Пазарджик и Каварна по време на Руско-турската война.

Всичко това е само малка част от многовековната история на Армения и нейния древен народ. Арменците са етнос, преминал през какви ли не премеждия, възходи и падения през вековете и станали жертва на едно от най-големите зверства, на които днешният свят е свидетел. От историята им има много какво да се научи - както от големите подвизи на велики арменски владетели като Тигран Велики (управлявал от 95 до 55 пр.н.е.), така и от издръжливостта и смелостта на оцелелите от арменския геноцид. Нека на този ден да пазим паметта на всички жертви и да учим и помним историята, за да не повтаряме нейните грешки.

alexandra-k-Qvsi1vQswOM-unsplash
Деница Йончева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *