Радой Ралин – модерният революционер и комунистически бунтар

Радой Ралин - модерният революционер и комунистически бунтар, който вместо ятаган и пушка използва своите писалка, ум и уста. Български поет, сатирик, писател и дисидент, за когото културата е седяла винаги над държавността. Въпреки че е комунист и член на Българска комунистическа партия, той е един от “българските гласове” на народа, който по особен начин се опитва да се бори за справедливост и срещу управляващите тогавашна България. Хората го описват като солидарен човек, който дори се е радвал на чуждите успехи и винаги се е опитвал да помага. Има своя истина за нещата и не спира да я споделя.

Истинското име на Радой Ралин е Димитър Стефанов Стоянов.

Роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му, Кина Стоянова, е изключително набожна жена. 

Още като ученик е преследван от полицията заради левите си убеждения под кодовото име “Философът”. През 1941 г., когато вече учи право в Софийския университет, взема участие в създаването и редактирането на антифашисткия бюлетин “Истината по антисъветската война”, който е нелегален. Година по-късно е арестуван. Дори е преследван от Държавна сигурност под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

От 1944 г. до 1945 г. участва като доброволец на фронта във Втората световна война, където получава “Златен орден за храброст” на фона на доста любопитни обстоятелства, за които можете да прочетете тук. През годините е и носител на много други отличия, сред които и орден “Георги Димитров”.

Радой е и член на Съюза на българските писатели, редактор на много списания и вестници като “Славяни” и “Литературен фронт”.

През 1953 г. участва в създаването на Сатиричен театър "Стършел". В годините, когато джазът все още се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от неговите защитници в България. 

През 1931 г. за първи път се отпечатва негово стихотворение във вестник “Изгрев”. След себе си оставя множество поеми, прози, сатирични пиеси и сценарии, като вкарва нов почерк в българските басни, притчи и поговорки. Прави преводи на чужди произведения, а негови произведения са преведени на 37 езика. 

Това, че е комунист, никога не го спира да осмива начина на управление на Тодор Живков и всичко останало, което според него не е правилно.

Когато излиза книгата “Люти чушки” (първата в българската литература, определена като епиграма карикатура), една от провокациите в нея е нарисуваното прасе с подписа на Тодор Живков (който, разбира се, не е неговият). 

Следва изгарянето на всички издания на „Люти чушки” през 1968 г. не само в България, но и в чужбина.

Съавтор на книгата е Борис Димовски (отговорен за илюстрациите в нея). Заради книгата БКП наказва Ралин и Димовски с последно предупреждение от изключване, което се случва и с Борис Ташев, директор на издателството отпечатало “Люти чушки”. Но това не стига и в крайна сметка и тримата остават без работа, защото въпреки всичко твърдо застават зад книгата. Същевременно са наказани и всички хора, свързани с работата по тези така “лютиви” епиграми. ЦК на БКП излизат с докладна записка, което заключение накратко мога да обобщя с един цитат съдържащ се в самата нея - “авторите преминават в редиците на враговете.” Докладната записка и обобщението след нея можете да видите тук.

Друга книга, която е спряна от издаване, е сборникът му “Смей се, палачо”, в който се съдържат творби, преведени на български език лично от Радой на над 100 чужди сатирици, сред които са Молиер, Пушкин, Хемингуей и Гьоте. Илюстратор на книгата е Иван Газдов. И въпреки че книгата е спряна, успяват да направят изложба с илюстрациите от нея, която търпи голям интерес. В крайна сметка книгата е пусната за печат през 1993 г.

Тодор Живков никога не изключва от партията си Радой Ралин, но губи доверието си в него.

Според доста хора, с действията си Живков по-скоро се опитва да държи изкъсо писателя и се опитва да го промени по някакъв начин, като дори в годините, в които той остава без работа, партията понякога му давала помощи.

Ето и някои от интересните обобщения за личността на Радой Ралин, казани от различни хора:

Всички бяхме вързани със синджир като кучета, само Радой опитваше да види докъде му стига синджира.

Без Радой България беше една страна, с Радой стана друга.

Георги Марков, български писател, публицист и театрален и филмов сценарист, казва за Радой:

Най-феноменалния смел и неподбуден дух, който днешна България познава

Уникално явление

Навсякъде можете да срещнете емблематичните цитати на самия Радой Ралин, но аз ще цитирам тук само един, който винаги ще важи:

Мъртвите Бог да ги прости, живите, кой да ги свести

И ще завърша с негови думи, с които съм много съгласна, а и вярвам не само аз:

Изкуството на Египет, на древна Елада, на Рим и на Възраждането до ден днешен могат да бъдат за нас естетическа и етическа мярка на живот и съвършенство.

Паметник на Радой Ралин срещу хотел "Плиска" в София

Източници: 

https://bnt1.bnt.bg/bg/a/s-radoj-ralin-07-12-2015

https://www.bnt.bg/bg/a/kin-stoyanov-radoy-ralin-beshe-sotsialna-mediya-oshche-predi-da-sa-izmisleni

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B9_%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Андриана Петринска

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *