През последните няколко седмици често попадам на статии, носещи гръмкото заглавие “Светът след коронавируса никога вече няма да бъде същият”. В тези статии обикновено авторът изброява отминали исторически кризи, които или уж са променили света до неузнаваемост, или са били нищо в сравнение с коронавируса. Примерите започват с бубонната чума, преминават през Втората световна война и заключват с финансовата криза от 2008 – 2009. Все събития, довели до тежки щети в световен мащаб, дали начало на нови регулации, оставили следа през следващите няколко години и след това бавно забравени.
Нито една от въпросните кризи не е довела до фундаментална промяна в начина, по който светът функционира. Хората все така изпитват глад, жажда, любов, щастие, щедрост и алчност и инстинктът за самосъхранение все така е основният ни жизнен двигател. Както е казал немският философ Георг Хегел,
Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога не се учат от историята.
За съжаление дори след трагедии като Холокоста (който впрочем също е повторение на историята), продължаваме да ставаме свидетели на нацизъм. Европейският съюз, създаден с цел да предотврати бъдещи военни конфликти в Европа, е ежедневно изправен пред какви ли не рискове и едва 60 години след създаването му много хора вече не помнят, а много никога не са и знаели, с каква точно цел съществува той.
Ако се замислим за света, в който живеем в настоящето, можем да забележим, че той наистина не е същият, какъвто е бил преди дори един век.
В момента се наслаждаваме на значително по-удобен, здравословен и приятен начин на живот в сравнение с нашите прабаби и прадядовци. Продължителността на живота ни е много по-висока, по-рядко умираме от настинка, не се налага да ловуваме храната си, способни сме за броени секунди да се свържем с човек на другия край на света, благодарение на бързата интернет връзка. Всички тези трайни промени не са в резултат от историческите трагедии, през които човечеството е преминало, а напротив, резултат от творческото и иновативно мислене на хората. Изобретения като ваксините ни помагат да се предпазваме от болести, които допреди няколко десетки години са били смъртоносни. Хладилниците и пастьоризацията ни дават възможност да складираме храна в продължение на дни, ако не и седмици наред. Индустриализацията води до достатъчно голямо и ефикасно производство на стоки, така че (почти) никога да не ни липсват хем качествени, хем достъпни дрехи, мебели, козметични продукти, забавления и тн. И разбира се, последен, но не и по важност – интернет, който ни дава достъп до всичката информация в света, позволява ни да си поръчаме всичко от което имаме нужда без да напускаме домашния уют, снабдява ни с безкраен поток от развлечения и по всяко време на денонощието ни свързва с нашите роднини и приятели.
Въпреки че твърдението “светът никога вече няма да бъде същият” едва ли е вярно в драматичния смисъл, който мнозина влагат в него, то е вярно, доколкото промените настъпват непрестанно и както е казал някой много мъдър човек “една и съща река никога не тече през едно и също място”. Промяната е това, което характеризира живота и нищо не би могло да остане едно и също завинаги. Така че дори коронавирусът да не промени фундаментално начинът ни на живот, той със сигурност ще остави следа след себе си в някои основни аспекти. На първо място, разбира се, това са здравеопазването, дигитализацията и вземането на спешни решения в демократичните страни.
От началото на пандемията виждаме увеличаване на инвестициите в здравните системи на всички засегнати страни.
Правителствата купуват ново оборудване, разширяват капацитета на болниците, строят нови съоръжения, правят опити да привлекат допълнителен медицински персонал. Настоящата криза вади наяве систематични пропуски и ограничения в здравните системи на много държави, които дълго време занемарявани сега се показват в цялата си тежест. Управляващите са изправени не само пред настоящия проблем на бързо разпространяващ се вирус, но също и пред по-отдавнашните проблеми с липсата на кадри, недостатъчните легла в интензивните отделения, както и броя на неосигурени граждани, които рискуват както своето здраве, така и това на околните, от страх, че не могат да си позволят болнична грижа.
Проблемната ситуация, в която се намираме, изисква вземането на спешни мерки, но също така е повод за преоценяване на ефективността на цялата система. Усилията, които правителствата полагат в момента за подобряване на болничната грижа, вероятно ще оставят влияние върху начина по който и ние, и политиците гледаме на здравето си и ще поставят здравноосигурителните системи на по-високо място в бъдещите държавни приоритети.
Следващата позитивна и, надявам се, трайна промяна, която ще последва от корона кризата, е дигитализацията на някои основни държавни функции, като образованието, администрацията и отново здравната система.
В България в рамките на едва няколко седмици образователната система премина от килийна форма на обучение във високо технологично дигитално такова. Преди няколко месеца публикувахме статия за нуждата от иновации в българските училища, за да може те да предоставят на учениците необходимите квалификации за пазара на труда в 21-ви век. Далеч съм от мисълта, че няколко седмици виртуални часове са достатъчни да разрешат всички недостатъци на образователната ни система, но те безсъмнено са огромна първа крачка в правилната посока. Много учители са принудени да излязат от комфортната си зона на преподаване на отдавна заучени материали и се сблъскват с предизвикателството да използват непознати за тях технологии и да поднесат знанията на своите ученици по нов и по-интерактивен начин.
В процеса на адаптация и учители, и ученици ще открият колко е важна добрата комуникация между преподаватели и възпитаници, както и начини за оптимизация на целия процес. И ако всички подходят с достатъчно отворени съзнания и любопитство, няма причина дигиталната инфраструктура, която изграждаме в момента, да не остане полезно наследство, върху което да градим иновативни методи и с което да напредваме технологично.
На последно място (не и по-важност, естествено) стоят промените, които вероятно ще настъпят след края на кризата в начина на управление на доста от демократичните държави.
Внезапното избухване на коронавируса постави управляващите по цял свят в едно наистина извънредно положение, за което никой нямаше подготвени процедури и наставления. В тази ситуация станахме свидетели на яркия контраст между мерките взети от либералните и демократични държави и методите приложени от по-авторитарните или строги политически режими. Броени седмици след откриването на заразата китайският град Ухан бе затворен под пълна карантина в продължение на целия февруари, а ограниченията продължиха и след това. В същото време в западния свят се говореше за вируса, медиите публикуваха статистики за разпространението му, но нито една държава не предприе мерки преди избухването на епидемията в Италия. Едва в средата на март, месец и половина след появата на проблема, европейските лидери се обърнаха към обществото с призиви за лична хигиена и спазване на физическа дистанция.
Правителствата обаче бяха колебливи в прилагането на по-строги мерки и прекараха няколко седмици в това да убедят и себе си, и гражданите, че всеобща карантина е необходима и да приложат съответните ограничения и глоби за спазването им. Методи за борба с кризата като проследяване на мобилните телефони, които още през март бяха приложени в страни като Южна Корея и Израел, все още са в етап на обсъждане и планиране в Европа. И докато силата на закона и правото на лична свобода са това, което в мирни времена поставя Европа на челна позиция в света по качество на живот, то в извънредни ситуации точно те поставят ограничения пред своевременното вземане на трудни и спешни решения. Либералните страни и съюзи имат добър повод да преосмислят своите възможности в моменти на криза и тяхното домашно след отминаването на пандемията ще бъде да изградят механизми за бърза реакция когато е необходимо без те да бъдат за сметка на човешките права и свободи по време на спокойни периоди.
И тази световна криза, както всички досегашни, ни дава достатъчно храна за размисъл и възможности да подобрим нещо в начина си на живот, както в личен план, така и в социален.
Не е нужно да драматизираме излишно и да гледаме на вирусната пандемия като на край на цивилизацията такава, каквато я познаваме. Коронавирусът, също както всичко друго на този свят, идва и отминава, променяйки по пътя си някои неща и оставяйки следа. Но каква ще бъде тази следа – позитивна или негативна, и колко дълго ще остане в колективната ни памет зависи само от нас.
- 10 алтернативни забележителности в София - September 20, 2023
- Интервю с Виктория Велчева от Резиденция Баба - September 5, 2023
- Как различните страни се борят с домашното насилие - August 7, 2023