Селфи с черна дупка

Утре ни предстои едно от най-важните астрономически събития за годината. Така, както преди любителите на тази наука очаквахме снимките от New Horizons, за да видим как всъщност изглежда Плутон, днес отново сме притаили дъх.

На 10.04.2019 в 13:00 GMT за пръв път ще ни бъде показана снимка на черна дупка. Хубаво де, няма да видим точно черната дупка, защото това не е по силите ни, но ще ни бъде показан как изглежда нейният хоризонт на събитията. А това е също толкова впечатляващо. С мисията се е захванала колаборацията Event Horizon Telescope (EHT).

Нека да си припомним какво всъщност са черните дупки.

Първият, който поставя въпроса, е Джон Мичъл от Кеймбридж през 1783г. Идеята е следната – да си представим, че хвърляте топка от Земята вертикално нагоре. Тя ще се издига до един момент, а после ще падне отново под силата на гравитацията. Сега да си представим, че някой по-силен от средностатистически физик хвърли топката нагоре. Със сигурност няма да ви е трудно да намерите такъв човек. Тя ще се издигне значително по-високо, преди да започне отново да се снишава. Ако топката бъде хвърлената със скорост, по-голяма от критичната, то тогава тя няма да спре да се издига и да падне, а ще продължи да се отдалечава. Тази критична скорост се нарича скорост на освобождаване. Да, не е много оригинално, знам. Тази скорост за Земята е приблизително 11км/сек, а за Слънцето  – 160км/сек.

Но защо пиша тези работи, когато става дума за черни дупки? Нека сега си представим, че топката, която хвърляме всъщност е светлината. Скоростта на светлината е в пъти по-голяма от скоростта на освобождаване на Земята и Слънцето. Но да си представим, че има звезда, чиято маса е достатъчно голяма, а нейните размери са достатъчно малки (масата на звездата и нейният радиус участват при пресмятането на скоростта на освобождаване), за да не може светлината да я напусне.

Тогава ние няма да можем да я видим, защото светлината от повърхността ѝ няма да може да достигне до нас. Единствено можем да определим съществуването ѝ по ефектите, които нейното гравитационно поле оказват на материята около нея. Област от пространство-времето, която не може да бъде напусната дори от светлината, наричаме Черна дупка. Нейната граница се нарича хоризонт на събитията.

Снимка: Interstellar (2014)

И така, утре очакваме да видим нещо наистина забележително.

Важно е да се спомене, че всички изображения, които до момента сме използвали и виждали из енциклопедии и научно-популярни филми са всъщност компютърни симулации. Първата такава е направена от  Жан-Пиер Люмине през 1978 г. Любопитен факт е, че едно от най-близките компютърно симулирано изображение на това как би трябвало да изглежда хоризонтът на събитията е представено във филма Интерстелар, за което Кристофър Нолън получи редица похвали. Разбира се, трябва да отдадем заслужените овации и на неговия съветник в случая, физикът теоретик Кип Торн.

Дали обаче те ще се окажат заслужени, ще разберем след по-малко от 24 часа. Пресконферецията на EHT ще бъде организирана едновременно в Брюксел, Люнгбю, Сантяго, Шанхай, Токио, Тайпе и Вашингтон. Повече информация за самия експеримент и резултатите от него, очаквайте утре. Stay tuned!

Please follow and like us:
error
Радослав Симеонов

About Радослав Симеонов

Ако имате въпроси, критика или просто искате да си поговорите с Радо за наука, литература или нещата от живота, може да се свържете с него на radoslav@hora.today

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *