Времето минава
спомените бавно
тлеят
Копнежите на
сърцето
в сънищата греят
В този свят изпълнен
с болка и самота
Кратък сън идва и
озарен от любовта –
събуждам се
Толкова надежди
толкова много сълзи
Всички мечти
заменям ги
за миг до мен
да бъдеш ти
Докосвам те, имам те
но времето лети
Денят бавно ражда се
а аз както и преди –
съм отново самотен
Християн Данчев завършва СУ "Св. Климент Охридски" със специалност "Минало и съвремие на Югоизточна Европа/ История и геополитика на Балканите". Автор е на няколко исторически статии. Не е печелил литературни награди, но е печелил медали по лека атлетика и борба. Основно вдъхновение за него е тишината.