MYX Robotics е български стартъп, занимаващ се със създаването и поддръжката на дигитални двойници. С помощта на автономни полети на дронове и специално разработени за целта алгоритми, MYX събира данни за критичната инфраструктура на телеком мрежите. Това помага на доставчиците на телеком услуги да разполагат с данни в реално време за всички техни съоръжения и им позволява своевременна намеса. Срещнахме се с Деан Безлов, един от основателите, който ни разказа за технологията на MYX, индустриите, в които оперират, както и за впечатленията, които са събрали от българската стартъп екосистема до момента. 

Здравей! 

Как се включи в MYX?

Първоначално, попаднах на пост във фейсбук групата “Дочуто в СМГ”, написан от едното момче от MYX. Събираха пари, за да отидат на световното по роботика в Естония. С това ми грабнаха интереса и реших да ги подкрепя. След това се срещнахме и с другото момче, Явор, който е другият съосновател в стартъпа заедно с мен и с Димитър. Заговорихме, че те искат да превърнат това начинание в бизнес. Те тогава имаха идеята да направят хеликоптер, бяха се занимавали с това 7 години в клуба по роботика в СМГ в стаичката до лекарския кабинет. Невероятно изглеждаше - нещо средно между питстоп от Формула 1 и летище, много впечатляващо.

С годините MYX от роботика и състезателни роботи бяха минали на дронове, които сглобяваха за частни клиенти, и също така имаха няколко големи самолета. Следващата идея беше хеликоптер. Но след много малко проучване се оказа, че това да направиш хеликоптер е страшно скъпо. Не че нямаш технологията и не знаеш как да го направиш. Но има само две асоциации в света, които могат да издадат лиценз. Тестването продължава 2 години, през които те тестват хеликоптера по всевъзможни начини, за да е безопасен. Това струва милиони, тоест е непосилна задача. По това време се замислихме повече за софтуера, който можем да разработим. За това, че можем да събираме повече данни от въздуха и да използваме автономните полети, които правим, за да предложим добавена стойност на много компании.

Вие всъщност правите виртуални близнаци, нали така?

Ние правим дигитални двойници, да, цифрови двойници или близнаци. В същността си това е много точен 3D модел на света. Той може да представлява всичко - от една чашка за кафе до цяла България. 

И за целта използвате тези дронове, които обикалят и снимат различни обекти?

Събираме данни от различни места и за отделните задачи, които решаваме, ни трябват различни данни. В някои случаи събираме данни от сателити, в други случаи събираме данни от YouTube видеа или буквално снимки от телефони. В случая сме се фокусирали в телеком сектора, където най-подходящо е решението с автономни полети на дронове.

Ние можем да се грижим за всякака инфраструктура, която е видима отвън. В случая на телекомите, това са телеком кулите. Една такава инсталация първо е много скъпа, второ - трябва да бъде инспектирана поне 2 пъти годишно, за да се знае, че работи като хората. Това е много трудоемка задача. Изисква се екип от двама-трима човека, които прекарват половината си ден на този покрив. Това е и една от най-рисковите професии в света. 

Ние можем да направим същото с автономни полети и да съберем всички необходими данни за под половин час. Ценовата ефективност е 5-10 пъти като спестяване. Това дори не е черешката на тортата, а базата, на която ние стъпваме с тези много точни 3D модели.

Всъщност, голямата добавена стойност е следващата стъпка, в която ние анализираме тези обекти и можем да ги идентифицираме в 3D и 2D. Идентифицирайки тези модели, ако можем да познаем каква марка е дадена антена и какъв модел е, можем да преценим каква поддръжка ѝ трябва. Например, разпознавайки ориентацията на антената, можем да разберем дали тя функционира правилно. Ако е забита в земята или гледа към небето, значи няма сигнал. Чрез нашите 3D модели, ние извличаме информация, която може да се ползва за поддръжка и за всякакви подобрения.

Разкажи ни повече за клиенти ви или за потенциалните такива. С каква цел се използва софтуерът?

В момента основно сме фокусирани върху телеком сектора и причината е, че там наистина имаме много голяма стойност. Просто решението е страхотно! Щом една компания работи в телеком сектора и има някакъв хардуер, ние можем да ѝ помогнем. Това са телеком операторите, компаниите, които се грижат за купите и операторите, и инсталаторите. Хубавото е, че ние както можем да добавим на всяка една таква компания стойност, също можем да бъдем и независим одитор между всеки 2 от тези компании. Например, ако един телеком е поръчал на инсталатора да му постави 10 кули, но няма как да провери дали те наистина са инсталирани. Ние можем да влезем по средата и да направим независима оценка на свършената работа. 

Друг наш интересен проект е с една компания, която рециклира метал. Направили сме страшно иновативно решение, което оценява скрап метала в реално време. За да продаваш определен тип продукт, ти трябва да гарантираш, че той съдържа скрап с определено качество, а съществуват над 20 вида скрап. Ние, с помощта на компютърно зрение (computer vision), правим оценка на скрапа, който влиза във фабриката в реално време и това е много ценно за нашите клиенти.

Имате ли планове да работите съвместно с държавни или регионални агенции? Те проявяват ли интерес към вашия продукт до момента?

Имаме няколко проекта със Столична община или по-точно с един от нейните подизпълнители, СофияПлан, за паспортизация на дърветата в Борисовата градина. Там ние знаем локацията, височината, големината и обема на короната на всяко едно дърво. Това много помага на агенции като Зелени Системи, които се грижат за зелената растителност в столицата.

Причината да не се фокусираме в публичния сектор е, че там нещата се движат много бавно. Да, има интерес, но това е B2G (бизнес-правителство) сегмент и там сроковете са много големи. В B2B (бизнес-бизнес) цикълът на сделките ни е между 6 и 12 месеца, а в B2G е по-трудно, там има и някои политически проблеми. За една телеком компания е много лесно, защото те директно виждат как могат да спестят пари и време и да получат нови услуги. В единия случай нас ни търсят, а в другия случай ние трябва да търсим някого и затова натурално сме се фокусирали върху бизнес сегмента.

Планирате ли някаква част от данните да бъдат предоставени като Open Source и да бъдат използвани от други разработчици?

Със сигурност. Нашата идея е да направим една глобална платформа, която да направи нашите данни достъпни, срещу някакво заплащане, разбира се. Google Earth и Google Maps, например, са много трудни за правене, а данните не са достъпни, те са си на Гугъл. Ние искаме да демократизираме 3D информацията и да позволим на различни хора да работят с нея. Това е следващата стъпка, след като сме събрали достатъчно данни. Освен това искаме да предоставим инструменти, с който хората да могат да си вършат работа. Например Враца иска да има дигитален кадастър между Враца и Мездра, за да могат да привлекат частни чуждестранни инвеститори. От нашата платформа ще могат да се закупуват такъв вид данни. Но важното е хората да могат да ги използват, а не просто да им изсипем едни сурови данни.

Кои са следващите индустрии, за които смятате да развиете MYX?

Това е интересен въпрос и нещо, което много обсъждаме. Ние все още не сме покрили целия телеком сектор, макар да имаме готово решение. Най-ефективното разрастване на фирмата би било да се фокусираме само и единствено върху телеком сектора, защото пазарът там е огромен и ще става все по-голям. Ако в момента в България има 15 хиляди телеком инсталации и клетки, с 5G те ще стана 50, ако не и 100 хиляди. 

Няколко сектора, които са ни интересни са рециклирането на скрап металите, както вече споменах, минното дело и възобновяемата енергия. Вятърната и соларната енергия също разполагат с много критична инфраструктура и интересът към ефективна поддръжка само ще се увеличава. Това са индустрии, в които също имаме голяма добавена стойност, както и в телеком сектора.

Миналата година MYX Robotics получи финансиране от NEVEQ под формата на конвертируем дълг. Разкажи за него накратко. 

Всъщност става въпрос за конвертируеми бондове или облигации. Ние сме първия стартъп в България, доколкото знаем, който е финансиран с такъв тип дълг. Има някакви проблеми в българското законодателство с конвертируемия дълг, които го правят труден за използване метод.

Заобикаляме този проблем много елегантно, защото в нашия случай цялата информация е разписана в самата облигация. Тя автоматично се преструктурира в дял по най-удобния възможен начин.

Защо се спряхте на конвертируем дълг като начин на финансиране вместо на по-често срещаното в технологичните среди сийд финансиране?

Ние търсихме доста голям сийд рунд за България. Това, което се случи по време на преговорите с фонда е, че не успяхме да се съгласим на конкретна оценка. Не можахме да оценим компанията на този етап, за да можем точно да разделим дяловете. Това е причината в нашия рунд да са заложени именно конвертируеми облигации с втори задължителен рунд в определен период от време. На това число облигацията ще бъде конвертирана в дялове.

В какво ще вложите капиталът, инвестиран от NEVEQ?

Инвестицията ще се вложи основно в 2 неща. Първото, разбира се е R&D (научно-развойна дейност). Много е важно да поддържаме продукта си на ръба на най-новите технологии, защото това е нашето единствено предимство. И разбира се, това включва разширяване на екипа. Ние трябва да намерим таланти на световно ниво, които да ни помогнат в това начинание. 

По какъв начин протекоха преговорите с NEVEQ и как решихте, че това е най-подходящият инвеститор за MYX Robotics?

Това е много важен въпрос за всички, които смятат да набират финансиране. Преди няколко години в България имаше 3 фонда, сега фондовете са около 10, но това все пак не е толкова голям брой. Търсейки финансиране, трябва да знаеш кой фонд какви суми предлага. Някои предлагат до 50 хиляди евро, други между 100 и 200 хиляди, а трети предпочитат по-напреднали компании и предлагат финансиране по 1 милион и нагоре. 

Моят съвет е, ако сте компания, която търси финансиране, отидете на 2-3 събития с фондове за рисков капитал (дори да са онлайн), запознайте се с хората, създайте контакти. Има и доста дълъг период на преговори, който може да отнеме от 3 месеца до година в зависимост от това за каква сума кандидатстваш. Това е един от проблемите на екосистемата в България. Процесът за набиране на средства отнема много време и усилия и компаниите трябва да се фокусират върху него вместо върху продуктите си. 

Освен MYX друг твой проект е крафт бирата Dorst, която се произвежда в София от 2017-та насам. Има ли почва предприемачеството в България и защо реши да развиваш тези начинания у нас, а не в чужбина?

Аз съм много голям оптимист за стартъп екосистемата в София и в България. 

Умът ми не може да побере колко амбициозни хора има тук и колко качествени продукти излизат. 

Някои хора няма да се съгласят с мен, защото нямаме нещо голямо, нямаме еднорог. Но аз съм на мнение, че след 10 години България ще е една от водещите дестинации в света за стартъпи, готов съм да се хвана на бас. Няколко са причините, според мен. Първата е, че все повече хора от чужбина, се връщат у нас. Те са видели какво е навън и донасят обратно конкурентната среда и желанието за бързо развитие. Аз самият се върнах да живея в България преди година и половина. Факт е, че много млади и талантливи хора предпочитат да живеят в чужбина и това се отразява на тукашната среда. 

Част от работата, която имаме, за да изградим тази екосистема, е да създадем условия тези хора да искат да се върнат и да работят в България.

Друг важен фактор е, че българският пазар е сравнително малък. Всеки средно амбициозен човек бързо поглежда на запад. Това желание да отидеш да се състезаваш навън и да си най-добрият в това, което правиш, е най-трудното, но и най-важното нещо. В една държава като Германия, например, пазарът е много голям и там един стартъп може с години да оперира само в страната без да се опитва да излезе. Това е нож с две остриета, защото можеш да останеш затворен дълго време. Такива случаи в България например няма.

Кое е нещото, което липсва като инициатива от страна на държавата?

Много е важно да знаем проблемите, за да можем да ги адресираме. Един от проблемите на екосистемата е, че хората не разбират колко е важно да се продават. Това означава продуктите им да бъдат придружени от лъскави презентации пред инвеститорите или клиентите, редовни публикации в социалните медии и така нататък. Това са неща, без които в чужбина една компания изобщо не би могла да оцелее. Много е важно хората да се научат да се продават. Нашата икономика, бидейки 50 години комунистическа система, е отвикнала от принципите на пазарното търсене и предлагане.

В България няма подробни данни за размера на екосистемата, за броя стартъпи и количеството инвестирани средства. Другият проблем е, че хората като цяло не са толкова предприемчиви. Българската стартъп екосистема се развива много успешно вече 10 години. Така хората, които едно време са били предприемачи, сега са инвеститори и те могат да предадат опита си на по-младите.

Трябва да започнем от много рано, от училище още. Аз самият съм част от няколко инициативи, в които разказваме собствените си истории в различни гимназии в страната, за да споделим опита си с по-малките. Важно е хората да поемат повече рискове, да грешат и да се учат от грешките си. Всичко това трябва да бъде заложено в мисленето на хората - да правят това, което им е най-интересно и да поемат рискове в процеса на работа.

Благодарим много и ти пожелаваме успехи с  MYX Robotics и всички други твои начинания!