Бабо, какво е комунизъм, или историята на България, за която не се говори

Българският училищен конспект по история приключва с края на Втората световна война, 1944. От първи до дванайсети клас многократно учим за цар Симеон, турското робство и отец Паисий, но дори не споменаваме втората половина на 20-ти век. А именно това е периодът, който формира не само съвременна България, но и облика на целия модерен свят.

Поколението, родено след 1989 година, не знае почти нищо за комунизма в страната.

Това е тема, която не само не се споменава в учебниците, но и чието обсъждане невинаги се насърчава или толерира.

Всичко, което знаем, са истории от нашите баби и дядовци, някои верни, други не толкова. Чували сме, че е имало опашки за банани и че на море се е ходело по 20 дни всяко лято. Че всички са носили еднакви, леко скучни дрехи, но пък престъпността е била сведена до минимум. Не сме можели да пътуваме извън граница, но производството и културата са процъфтявали.

Достатъчно ли е това, за да познаваме в дълбочина цялата история? Върху какви идеали е бил построен социалистическият режим? С какви политически средства е бил опазван? Не знаем.

Необяснимо е как образователната ни система допуска такъв огромен пропуск, дали умишлено или поради липса на каквато и да било мисъл. Заличаването на 45 години съвременна Българска история от съзнанието на народа, ни лишава от възможността да познаваме цялостно културата и нравите си. Лишава ни от възможността да обсъждаме и да се учим от миналото си.

С изтриването на социалистическата история на страната, се изтриват и престъпленията на строя. Вярно е, че този период е допринесъл за равенството между половете и развитието на науката в страната, но също е вярно, че режимът се е базирал на пропаганда и репресия.

Ако не говорим за това, което се е случило се през този близо половин век, не можем да потърсим отговорност за него.

Децата, родени през 2019 година, няма да питат кой е поръчвал масови чистки на адвокати, лекари и инженери. Няма да се чудят защо най-добрите студенти и професори са били изключвани от университетите, нито кой е дошъл на тяхно място.

Също както моето поколение, и те ще бъдат научени да обвиняват външни фактори за собственото си нещастие и липса на перспектива. И те ще бъдат жертви на Джордж Сорос, джендърите или на турското робство.  

Задължение на всеки един народ е да пази и познава историята си.

Да предава както успехите, така и грешките си на следващите поколения. Всеки период оставя след себе си наследство и без значение дали ни харесва или не, трябва да се поучим от него. Ако не говорим за комунизма, не можем да разберем нито добрите, нито лошите последствия от него. Каква е нашата история?

The survivors: Camp Tales (1991). Език: български, субтитри: английски.

Източници:

Voices from the Gulag: Life and Death in Communist Bulgaria, Tzvetan Todorov

Red Nostalgia? Communism, Women’s Emancipation, and Economic Transformation in Bulgaria, Kristen Ghodsee

Remembering Communist Violence: The Bulgarian Gulag and the Conscience of the West, Nadia Kaneva

Please follow and like us:
error
Деница Йончева

About Деница Йончева

За въпроси, похвали, критика, желание да се включите в екипа или предложения за колаборация, може да се свържете на denitsa@hora.today