БЯХ

Бях стая с прозорци, стена без врати,

бях източен изгрев, бях дъно.

Бях грозде и пясък, и дъжд и почти

присъда, която изпълних.

Бях сол върху рана, бях трон и смарагд,

бях вятър, галоп и причина,

бях буца във гърло и стон, шепа кал

превърната в прах от пустиня.

Бях жезъл и лего, сама се строих

разпръснах се в тичинки минало.

Бях семе черешово, бях топъл стих,

бях всичко, за да ме е имало.

Панически той всеки път побеждава,

страхът за оцеляване…

приютена във чуждите пазви

аз избегнах самосъздаване.

Бях всичко и нищо, огледало на грях,

страх огромен, най-вече от себе си…

избягах и скрих се в големия свят

да търся не-своите ценности.

Във всичко попих, със всичко се слях,

усетих мига, всяка дхарма.

Бях тук и сега, но някак живях

далече от своята карма.

Днес взимам последното свое причастие,

била съм целия свят.

Но едно себе-сбъдване с мое участие

ме отвежда по нов кръговрат.

ДаРима

2019

Дарина Шопова-Станчева

Latest posts by Дарина Шопова-Станчева (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *