За въвеждането на електронното гласуване в България

Това есе е част от предизвикателството ни на тема "България, в която искам да живея" или "Ако аз взимах решенията в България". Ако искаш да се включиш и ти, свържи се с нас в чата, по имейл или през фейсбук.

__________________________________________________

Информационни технологии и управление

Изборите са от изключително значение за развитието на една демократична нация и имат дълбоко отражение върху живота на гражданите. Поради тази причина, избирателната система трябва да е прозрачна и да работи в полза на обществото. Само така всеки един гражданин ще знае, че неговият глас има значение и влияние. В резултат хората ще са по-мотивирани да са политически активни. В противен случай, често се наблюдава как индивидът, отчужден от политиката на държавата си не гласува, защото се чувства безсилен пред тиранична система.

Данните са най-ценните ресурси, с които разполагаме в 21-ви век за взимането на информирани икономически, екологични и социални решения. Информационните технологии имат влияние върху ключови сектори на икономиката – земеделието, производството, търговията, здравеопазването, образованието, финансите, управлението, и много други. В това есе ще се разгледа какво влияние могат да имат тези технологии върху управлението. По-специфично, как дигиталното пространство може да служи за електронно гласуване и като директна комуникационна платформа. То може да свърже управляващи и граждани, създавайки социално включване и приобщаване, което досега е липсвало в България.

За електронното гласуване

Въпреки притесненията относно електронното гласуване, различни компании продължават да го разработват и много държави по света инвестират в информационните и комуникационните технологии с цел оптимизиране условията на живот. Обществени услуги като биометрична идентификация, онлайн такси, данъци и осигуровки, онлайн заплащане, електронно гласуване и други са все по-достъпни. Целта е по възможно най-етичен начин да интегрираме технологиите в ежедневния си живот.

Един от водещите аргументите за електронното гласуване е, че поради опростения избирателен процес, ще се увеличи броят на гласуващите хора и политическата активност ще нарасне. Простотата на процеса е предимство за гражданите с намалена подвижност, както и за българите, живеещи в чужбина, които са около 1.3 милиона. Общо казано, дигиталното пространство ще улесни комуникацията между гражданите и администрацията. Друг аргумент е, че използването на модерни информационни технологии не само би ускорило броенето на бюлетините, но също така би било по-точно, поверително, достоверно и прозрачно. Има два основни типа електронно гласуване:

 e-voting:

Това гласуване се осъществява в контролирана среда като представители на правителствени или независими избирателни органи наглеждат гласуването. Избирателят представя документ за самоличност или биометрична идентификация, която обикновено е пръстов отпечатък. Този подход за електронно гласуване е най-често срещан и предпочитан.

 i-voting:

Това е дистанционно електронно гласуване, което не се контролира физически от представители на правителствените органи. Например гласуване от нечий личен компютър, мобилен телефон, телевизия или интернет. В този случай избирателят се идентифицира чрез електронен подпис, смарт-карта или индивидуален код за достъп до системата.

Photo by Glenn Carstens-Peters on Unsplash

ЦИК трябва да спре отлагането 

В България съществуват няколко на брой онлайн услуги в отделни администрации. Сред тях са: Националната агенция за приходите (НАП), Търговския регистър (ТР), Националния осигурителен институт (НОИ). Според класация на ООН България е вече на 23-то място сред 193 държави в степен на подготовка за електронно управление. Това ни поставя в една категория с други седем европейски държави (Чехия, Словакия, Латвия, Хърватия, Унгария и Румъния), които от висока степен на развитие на е-управление са станали държави с много висока степен на развитие на е-управление. Въпреки ресурсите и знанията, с които разполагаме, все още не са предприети необходимите стъпки за успешната интеграция на електронни услуги в нашето ежедневие. Навярно това не е изненадващо, имайки предвид, че сме на последно място по икономическо развитие в ЕС, както и една от държавите с най-ниска медийна свобода, и свобода на словото като цяло. Тези фактори, и още, са довели до емиграцията на много българи, търсещи среда, която повече да отговаря на тяхното желание за развитие. И в последствие населението на България драстично намалява, много села са обезлюдени и биват премахнати от географската карта. 

Тези факти показват как в България съществува дълбоко вкоренен механизъм на корупция, който засилва и увековечава съществуващите недостатъци на системата. Необходимите мерки трябва да бъдат взети, за да се спре този процес. Едно начало за обратното приобщаване на българите е въвеждането на електронно гласуване. Няма смисъл от постоянното му отлагане от страна на Централната избирателна комисия (ЦИК) за неопределен период от време. Самото му въвеждане ще послужи като катализатор за допълнителни позитивни промени, като поетапното въвеждане на други електронни услуги. В крайна сметка, тези стъпки ще ни водят към едно по-демократично общество.

Photo by Chris Slupski on Unsplash

Против електронното гласуване

Днес, през октомври 2020-та, гражданите на България протестират за цялостна системна промяна близо три месеца. Против корупцията и мафиотските връзки на тези на власт, за реформи в съдебната система, и за свобода на словото. Разбираемо е, че тази вече съществуваща корупцията в България е причина да се притесняваме за въвеждането на нови технологии, които потенциално биха могли да бъдат приложени не в полза на гражданите, а в полза на малцината в позиция на власт.

Както при “големите данни” защитата на личните данни на потребителя не е гарантирана, така и при електронното гласуване не е ясно до колко вотът на избирателя е таен. Според американския професор по компютърни науки, Барбара Симонс

Сега не е времето за електронно гласуване: как можем да сме сигурни, че компютрите на избирателите не са под нечий контрол?

От една страна, това е вярно. От друга страна, в момента не съществува избирателна система, която да е на сто процента сигурна. В настоящата ни система на гласуване е имало многобройни нарушения с преброяването на бюлетините.

С прилагането на машинното гласуване не се очаква изведнъж да проработи идеологията на демокрацията. Но с развитието на технологиите и усъвършенстването на киберсигурността расте и сигурността на електронното гласуване. Тоест, то предоставя един по-голям потенциал за демокрация.

От всички държави в света, се смята се, че в Естония най-успешно е приложена електронната система за гласуване, където вече близо 15 години успешно функционира такъв механизъм. Също се счита за “най-лесно приложимата в български условия”, което означава че разполагаме с модел, от който да се учим.

Естествена стъпка в технологичния прогрес

Независимо от политически и военни мотиви, технологиите експоненциално се развиват, тъй като съществуват учени, водени от идеята за “знанието заради самото знание”. В такъв случай, независимо дали е за добро или за зло, електронното гласуване рано или късно ще навлезе в избирателната система като част от глобалния технологичен прогрес и е от наш интерес да започнем да се подготвяме за този момент отсега.

Ясмина Димитрова
Latest posts by Ясмина Димитрова (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *