Векове наред, да не кажа хилядолетия, всеки въпрос, който човек е имал, е имал отговор. При това обикновено един и същи отговор. Бог. Защо в момента има гръмотевична буря? Бог. Защо селото ни гладува? Бог. Защо съм болен? Бог.

Вероятно и в днешно време има хора, които всичко си обясняват по този начин, но въпреки това сложността на отговорите е друга. Защото повечето хора, дори и да вярват, че са болни, защото някое божество така е преценило, могат и да разберат, че имат вирус. И че вирусът може да се лекува по определени начини. И че освен да се молят на Бог, може би не е лошо и да отидат на лекар.

Накъде бия? Благодарение на всичките ни познания и открития, насъбрани през вековете, отговорите на нашите човешки въпроси стават все по-комплексни.

И си мисля, че може би на моменти това ни претоварва и ни тласка да търсим прости, но в крайна сметка грешни (или недостатъчни), отговори.

Науката и простите отговори

Наскоро открих един подкаст, казва се Science vs. или „науката срещу“. Всяка седмица взимат под лупата някоя обществено актуална тема (познати още като hypes), например 5G, алкохола, масово продаваните генетични тестове и т.н. Но преди всичко един епизод ме наведе на мислите ми днес.

Ставаше дума за ваксините (не за ковид, а детските). Първият мит, който разбулиха в епизода е, че ваксините предизвиквали/повишавали риска от аутизъм. Няма да навлизам в подробности защо този мит е грешен, вече веднъж сме писали по въпроса. Слушайки подкаста, обаче, този път нещо ми направи впечатление.

Аутизмът е много комплексно състояние.

Хората с аутизъм имат т.нар. neurodivergence или неврологично различие. Тоест техните мозъци, по определени структурни и функционални характеристики, се различават от мозъците на хората, които нямат аутизъм. Знаем някои от факторите, които могат да допринесат за развитието на аутизма (но не можем да говорим за “причина”). Преди всичко това са биологични фактори, немалка част от тях - генетични. Възрастта на родителите например също играе роля. Но засега не е идентифициран един единствен или пък дори конкретен комплекс от гени или други фактори, които със сигурност да причиняват аутизма. Междувременно обаче из интернет продължава да циркулира теорията с ваксините. И тя предлага нещо, което науката в момента (а може би и по принцип) не може да предложи. Прости отговори.

Ако си млад родител и не искаш детето ти да „се разболее“ (сложено в кавички, защото аутизмът не е болест) от аутизъм и попаднеш на антиваксърско клипче в ютюб, имаш простичко решение. Не го ваксинирай. Има нещо, което зависи от теб, нещо, което директно можеш да повлияеш и може би дори до някаква степен да си представиш. Вероятно повече, отколкото ако някой ти каже „генетични фактори“. И тази нужда от обяснение и от план за действие е разбираема. 

Но ако научих нещо през последните почти 6 години в университета, то е, че прости отговори, поне що се касае до човека, няма.

Няма нито едно психично заболяване, което със сигурност да е причинено от едно нещо.

Обикновено рисковите фактори са много. Инфекции или консумация на алкохол по време на бременността. Наранявания на главата. Определен пол (кой точно, варира според диагнозата). Тормоз или неглижиране в детството. Бедност. И списъкът продължава. И в случая пак говорим за “рискови фактори”, а не за “причини”. Дори при няколкото психични разстройства, които имат определен „катализатор“, например посттравматичното разстройство, механизмът, по който се развиват, не е очевиден. Защото макар всички, страдащи от посттравматично разстройство, да са изживели някаква травма, много хора, изживели травма, не развиват разстройството. Дори там, явно и някакви други фактори играят роля.

Макар да не съм експертка по медицина, през изминалата година всички видяхме, че и там нещата често не са по-различни. Дори когато знаем какъв патоген ни разболява, в случая коронавирус, индивидуалното протичане на болестта зависи от куп фактори. Възраст, тегло, медицинска предистория, пушач или не и прочие. И пак и някои хора, които формално не бяха в никоя рискова група, си отидоха. Тоест, и тук няма еднозначен отговор.

В този контекст, въпреки че днес глобално знаем много повече, отколкото когато и да било преди, индивидуално знаем или разбираме все по-малко.

Защото ако преди, без значение въпросът, отговорът е бил „божията воля“, сега отговори има много. Но те далеч не са така еднозначни.

И дори най-образованите от нас ги разбират все по-малко, освен ако не става дума за тяхната сфера. Освен това науката не се притеснява да каже “още не знаем”. А ние искаме сигурност и яснота. Някак си парадоксално е, векове наред да сме „знаели“ причината за всичко и точно как да му “противодействаме” (например заколи животно и направи курбан, извикай попа или построй църква), а сега уж да знаем толкова много и едновременно и толкова да не знам. И преди всичко, толкова неща да не можем да променим, например собствената си генетика, засега. Или пък да можем да им повлияем на теория, но не и на практика, например глобалното затопляне.

Къде ни оставя това?

Това създава един вакуум на незнание, несигурност и липса на контрол, който конспиративните теории, както между другото и популизмът, бързо могат да запълнят. Детето ти има аутизъм? Виновни са ваксините, а не сложните генетични и биологични фактори. Безработен си? Заради мигрантите е, а не например заради автоматизацията на производството или пък глобалните пазари. Раждаемостта е ниска? Заради феминизма и абортите е, а не защото хората трябва да работят на три места, за да се изхранват, а здравеопазването е скапано.

Истинските проблеми и обяснения обикновено са сложни и изискват големи, трудни и в някои случаи непопулярни решения.

Затова и лесните отговори така ни изкушават. Защото ни дават контрол и сигурност или пък оправдание, че сме направили, каквото можем. Но в днешния свят това не е достатъчно. Ако искаме да сме по-здрави, обществата ни по-справедливи, а планетата по-зелена, трябва да сме готови за сложното. Търпеливи, докато науката си върши работата, за да отговори на въпросите ни. Любознателни, за да търсим научно подкрепените факти. Гъвкави, за да можем да можем да направим промените, от които планетата и ние се нуждаем, но вероятно ще бъдат неудобни. Отворени едни към други, защото само работейки заедно постигаме, каквото и да било.

Затова, ако някой твърди, че е открил ПРИЧИНАТА за или РЕШЕНИЕТО на дадено нещо, не му вярвайте. Поне не и докато не излязат редица “peer reviewed” проучвания и метаанализи, които стигат до същия извод. Или пък ако не се занимава с някоя точна наука, тогава предполагам, че може. Но всичко, свързано с живия свят, е сложно. И макар да разбираме толкова много, още много ни остава. А който твърди обратното, не разбира достатъчно или се опитва да ви баламоса.