София: велосипедите и градът

В последно време се наблюдава тенденция на изграждане на велоалеи из София с цел придвижването с колело в града да бъде поощрено и обезопасено.

Някои жители на столицата вече са избрали велосипеда като превозно средство в свободното си време или до работа, а други одобряват идеята за пътуване с колело из града и биха се придвижвали по този начин, ако не намираха пътната обстановка за опасна и напрегната. През последните 10 години общината започна да влага усилия да отдели велосипедистите от автомобилното платно, с което да ги предпази от бързо движещите се и далеч по-тежки от тях моторни превозни средства. Голяма част от тези велоалеи се намират или на тънка ивица от тротоара, или на още по-оскъдна лента на пътя, отделена с бързо изтриваща се маркировка или ниски гумени блокчета, често прескачани от автомобилите с цел паркиране. 

Мнозинството от тези велоалеи създава основно хаос и напрежение в движението.

Липсата на ясни и последователни очертания на пътя, обозначаващи къде е мястото на велосипедистите, оставя у много от тях впечатлението, че сами трябва да се погрижат за своята безопасност и лекота на движение. Велоалеи, които минават през подлези, стълби и стени, не представляват удобство за колоездачите, в резултат на което те често предпочитат да карат по автомобилното платно, за да могат да стигнат по-бързо и лесно до своята цел. Други, не толкова смели велоентусиасти, предпочитат сигурността на тротоара, където обаче създават напрежение и понякога нанасят щети на пешеходците (мен, например, един ме прегази на тролейбусна спирка). Колоездачната култура не може да бъде възпитана единствено с помощта на малко пътна боя, а изисква ясни правила и разделение, така че всеки вид транспорт, включително и пешеходния, да има собствено място на пътя, ясно отделено и лесно различимо от останалите.

Карането на велосипед може да бъде предпочитан транспорт в града, тъй като то е по-безопасно, бързо и природосъобразно от карането на кола.

Но за да бъде това възможно, е необходимо велоинфраструктурата да бъде внимателно обмислена. Да караш колело по шосето, където автомобилите развиват 4-5 пъти по-голяма скорост от теб, не е безопасно. Както да караш колело по тротоара, не е безопасно за пешеходците. Да си с велосипед не е по-бързо, ако трябва да чакаш 10 минути на всеки светофар или ако трябва да го носиш на гръб през подлезите. Колоезденето може да бъде един от най-здравословните спортове, но не и когато го караш в град, пълен с изгорели газове и лош въздух. Накратко, нито един от гореизброените плюсове на придвижването с велосипед не важи, ако инфраструктурата на населеното място не позволява велосипедистите да бъдат поне 10-15% от участниците на пътя. В София, за сравнение, колоездачите са между 1 и 3% от пътуващите. 

За да бъде наистина обезопасено и улеснено придвижването на велосипед в един град, трябва да бъде изградена цялостна инфраструктура вместо да се работи на парче.

Дадена организация на движението може и да работи за малък брой колоездачи, но в момента, в който велосипедистите се превърнат в голям процент от пътните участници, каквато всъщност е целта, системата лесно може да не издържи на напрежението. Пример за такава организация е бул. Патриарх Евтимий, където е планирано велоалеята да минава между автобусната лента и тротоара, където са спирките с чакащи. 

Предполага се, че колоездачите ще спират, когато пешеходците се качват в тролеите и се надяваме, че това ще е така. Но при висок брой колоездачи бързо ще се образуват скупчвания и сблъсъци. Дори всички те съвестно да изчакват пътуващите с градски транспорт, наличието на велоалея бързо се обезсмисля, ако велосипедистите трябва да спират за всяко превозно средство. По-удобно би било, например, ако велоалеята заобикаля зад спирката, така че да не се налага велосипедистите да спират и в същото време да не застрашават живота на чакащите. Така е организирано движението на много места в Холандия, където 36% от населението споменава колелото като основен метод на придвижване, а градският транспорт е разположен, буквално и преносно, в центъра на пътя. 

IMG_0962
IMG_0963

Харлемерплейн, Амстердам, Нидерландия. Велоалеята е отделена между тротоара и автомобилното платно, а автобусите и трамваите са разположени в средата на пътя, заобиколени от спирките.

Нидерландия също невинаги се е наслаждавала на така добре устроена веломрежа.

След края на Втората световна война увеличаващите се доходи в страната и удобството от колите водят до масова моторизация, разширяване на шосетата и преобразуване на градската среда, така че да поема огромните количества автомобили. В края на 70-те години обаче влошаващият се въздух и високият брой смъртни случаи вследствие на пътни инциденти (и то предимно на деца) в комбинация с петролна и икономическа криза водят до сериозно преосмисляне на държавната политика и масовото изграждане на качествени велоалеи.

Изграждането на качествена мрежа от пътища за велосипедисти вероятно ще изисква лишаването от други площи.

До момента виждаме, че общините са по-склонни да лишат пешеходците от тротоари, отколкото водачите на автомобил от допълнителна лента на шосето или, недай си, боже, от места за паркиране. Това донякъде се дължи на острата обществена реакция, която всякакви мерки за намаляване на автомобилния транспорт предизвикват. От политическа гледна точна не е особено съблазнително да вземеш решение, което ще накара мнозина да бъдат недоволни. Но както в Нидерландия, така и в България предимствата от намаляването на автомобилите в градската страна силно надвишават недостатъците.

Недоволството от по-малкия брой паркоместа бързо може да бъде забравено, ако велосипедните алеи в комбинация с градския транспорт предоставят достатъчно добра алтернатива на автомобилния такъв.

Масовото придвижване с велосипеди по улиците решава проблема с трафика и прави пътуването по-бързо. По-малко автомобили в града означава по-малко пътни инциденти и повече спасени животи всяка година. А в дългосрочен план, намаляването на вредните емисии от колите подобрява качеството на въздуха и с него - качеството на живот в страната. Време е да спрем да гледаме на велоалеите като на глезотия за малкия брой градски колоездачи и да погледнем на тях като дългосрочна стратегия за справяне със задръстванията, замърсяването на въздуха и подобряване на начина на живот.

Деница Йончева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *