В последно време се наблюдава тенденция на изграждане на велоалеи из София с цел придвижването с колело в града да бъде поощрено и обезопасено.

Някои жители на столицата вече са избрали велосипеда като превозно средство в свободното си време или до работа, а други одобряват идеята за пътуване с колело из града и биха се придвижвали по този начин, ако не намираха пътната обстановка за опасна и напрегната. През последните 10 години общината започна да влага усилия да отдели велосипедистите от автомобилното платно, с което да ги предпази от бързо движещите се и далеч по-тежки от тях моторни превозни средства. Голяма част от тези велоалеи се намират или на тънка ивица от тротоара, или на още по-оскъдна лента на пътя, отделена с бързо изтриваща се маркировка или ниски гумени блокчета, често прескачани от автомобилите с цел паркиране. 

Мнозинството от тези велоалеи създава основно хаос и напрежение в движението.

Липсата на ясни и последователни очертания на пътя, обозначаващи къде е мястото на велосипедистите, оставя у много от тях впечатлението, че сами трябва да се погрижат за своята безопасност и лекота на движение. Велоалеи, които минават през подлези, стълби и стени, не представляват удобство за колоездачите, в резултат на което те често предпочитат да карат по автомобилното платно, за да могат да стигнат по-бързо и лесно до своята цел. Други, не толкова смели велоентусиасти, предпочитат сигурността на тротоара, където обаче създават напрежение и понякога нанасят щети на пешеходците (мен, например, един ме прегази на тролейбусна спирка). Колоездачната култура не може да бъде възпитана единствено с помощта на малко пътна боя, а изисква ясни правила и разделение, така че всеки вид транспорт, включително и пешеходния, да има собствено място на пътя, ясно отделено и лесно различимо от останалите.

Карането на велосипед може да бъде предпочитан транспорт в града, тъй като то е по-безопасно, бързо и природосъобразно от карането на кола.

Но за да бъде това възможно, е необходимо велоинфраструктурата да бъде внимателно обмислена. Да караш колело по шосето, където автомобилите развиват 4-5 пъти по-голяма скорост от теб, не е безопасно. Както да караш колело по тротоара, не е безопасно за пешеходците. Да си с велосипед не е по-бързо, ако трябва да чакаш 10 минути на всеки светофар или ако трябва да го носиш на гръб през подлезите. Колоезденето може да бъде един от най-здравословните спортове, но не и когато го караш в град, пълен с изгорели газове и лош въздух. Накратко, нито един от гореизброените плюсове на придвижването с велосипед не важи, ако инфраструктурата на населеното място не позволява велосипедистите да бъдат поне 10-15% от участниците на пътя. В София, за сравнение, колоездачите са между 1 и 3% от пътуващите. 

За да бъде наистина обезопасено и улеснено придвижването на велосипед в един град, трябва да бъде изградена цялостна инфраструктура вместо да се работи на парче.

Дадена организация на движението може и да работи за малък брой колоездачи, но в момента, в който велосипедистите се превърнат в голям процент от пътните участници, каквато всъщност е целта, системата лесно може да не издържи на напрежението. Пример за такава организация е бул. Патриарх Евтимий, където е планирано велоалеята да минава между автобусната лента и тротоара, където са спирките с чакащи. 

Предполага се, че колоездачите ще спират, когато пешеходците се качват в тролеите и се надяваме, че това ще е така. Но при висок брой колоездачи бързо ще се образуват скупчвания и сблъсъци. Дори всички те съвестно да изчакват пътуващите с градски транспорт, наличието на велоалея бързо се обезсмисля, ако велосипедистите трябва да спират за всяко превозно средство. По-удобно би било, например, ако велоалеята заобикаля зад спирката, така че да не се налага велосипедистите да спират и в същото време да не застрашават живота на чакащите. Така е организирано движението на много места в Холандия, където 36% от населението споменава колелото като основен метод на придвижване, а градският транспорт е разположен, буквално и преносно, в центъра на пътя.