Димитър Списаревски, останал в историята не само на България, но и на света

Едно от най-известните имена в историята на българската авиация е това на българския офицер, летец-изтребител Димитър Светозаров Списаревски, роден на днешната дата – 19 юли, през 1916 г.

Роден е в Добрич. Още през 1919 г. цялото му семейство се мести в Лом и накрая през 1931 г. се установяват окончателно в София. От дядо си научава всичко за българската история, а покрай него и баща си, Списаревски става истински родолюбец, достоен мъж със силен дух, винаги защитаващ позицията си. От малък е диво момче, голям веселяк (както го описват приятелите му), обичащ футбола и много ученолюбив.

В София Димитър Списаревски учи в елитната тогава Втора мъжка гимназия „Цар Борис III“ (днешното 22-ро СОУ). Любовта му към небето започва именно от гимназията, където е имало кръжок по авиация. По това време вече е гимнастик, плувец, занимавал се е и с бокс, продължава да играе футбол и така през 1933 г. става част от отбора на футболния клуб Левски. До 1935 г. Димитър е и знаменосец на училището си.

Спайч (както го наричат другарите му) се записва във Военното училище, но още преди да завърши първата си година, заради проблеми с дисциплината, е изпратен да си изкара военната служба в обикновена казарма в Ямбол.

Но желанието му да се върне във Военното училище е огромно. За отлично поведение е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер (в България това звание се е давало на курсантите във Военното училище) са възстановени и е върнат обратно в училището. Твърди се, че още преди това да се случи, на традиционния военен парад на 6-ти май Списаревски се спира пред Цар Борис III, за да му даде писмо лично от него с молба да бъде възстановен като юнкер.

Макар да учи с по-малките, Спайч успешно завършва през 1938 г.

Още през 1936 г. мечтата му се сбъдва и е назначен за летец. Така след завършването си с още 14 българи е командирован в Германия. Списаревски се обучава в няколко авиационни школи в страната успешно и става пилот на изтребител. Въпреки отличните си успехи, бунтарският му дух се проявява и в Германия, където участва в бой в нощно заведение, но късметът е с него и не го откомандироват в България.

Списаревски е вдясно, седнал

През 1939 г. се завръща в родината си. До заветната битка през 1943 г., след която Списаревски остава в българската история като един от най-храбрите българи, той е местен на няколко пъти в различни летища из страната. Пратен е и в Скопие във Военновъздушното и свързочно училище, като командир на 2-ра свързочна рота на летището там. Изпращат го и край Ламанша заедно с още един българин, за да се запознаят с англо-американската въздушна тактика и как да се справят с нея.

През цялото това време от подпоручик (лейтенант) става поручик (старши лейтенант) и после пак го понижават в подпоручик заради проблемната му личност, след което пак е възстановен. Въпреки проблемите с началниците си през 1941 г., Списаревски е сред няколкото българи, избрани да се обучават да летят с първите „Месершмит Бф 109“, доставени в България. Това са основните изтребители на немците, тяхно производство. 

Месершмит БФ 109

Първия си и последен боен полет Списаревски изпълнява на 20-ти декември 1943 г., защитавайки София.

Само че един ден преди това неговият „Месершмит“ е повреден и се налага да води отбраната с друг самолет. На 20-ти декември 60 американски бомбардировачи „Либърейтър“ В-24, охранявани от 50 американски двумоторни изтребители Локхийд Пе-38 „Светкавица“, летят към София. Българите вдигат значително по-малък брой самолети за отбраната на града - 17 изтребителя „Месершмит“, излетели от летище Божурище (от там излита и Димитър Списаревски) и 24 изтребителя „Девоатин“ (френско производство), излетели от Враждебна. Самолетите, излетели от Божурище, трябва да нападнат американските изтребители, а тези от Враждебна - да се насочат към бомбардировачите. 

В хода на въздушния бой Спайч се насочва към група от 16 бомбардировача.

Започва атака към един от тях, която му коства всички боеприпаси. Неговият самолет също е уцелен от вражески огън. Списаревски обръща и се насочва към водещия формацията американски бомбардировач, насочил се стремглаво към столицата, и абсолютно целеустремено се врязва в него. Списаревски извършва първия и най-известен досега в България въздушен таран (пилотът нанася удар на противниковия самолет със собствения си самолет). С този подвиг той загива едва на 27-годишна възраст, но оставя огромна следа след себе си. 

В крайна сметка атаката срещу столицата е спряна, а американците, участвали в боя, са шокирани от професионализма, смелостта и героизма на българските пилоти, особено от саможертвата на Списаревски.

Изказват се с изключителни хвалби и уважение към него и останалите български летци-изтребители. Японци, немци и англичани също са заинтересувани от случилото се. Единственият оцелял от бомбардировача, свален от Списаревски с таран, е подофицер Робърт Хенри Ренър. По време на своето лечение той иска да се види с майката на „живата торпила“ (както го наричат по-късно), за да ѝ предаде своите ордени и медали в знак на дълбоко уважение към подвига на сина ѝ. Посмъртно поручик Списаревски е отличен с орден „Кръст за храброст“ и на 24-ти септември 1944 г. е произведен в чин капитан, а през 2009 г. - в чин полковник.

Превърнал се от малък в силен родолюбец, следващ стъпките на баща си и единия си чичо, Списаревски е готов да брани родината си.

Никога не е бил съгласен с войната, не е обичал и германците и е бил твърдо против действията срещу еврейските граждани. За него най-важното е да пази родината си. Не го е интересувало да напада други държави и да се хвърля в боя пръв. Искал е просто да пази България.  Ако досега не сте се запознали с личността на Димитър Списаревски и ви е станало интересно, тук можете да прочете по-подробно за него, да видите негови вдъхновяващи думи и думи, изказани от други хора за него, както и още нещо...

Андриана Петринска

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *