Във втората част, ще погледнем към това, което се случва след като заснемем нещо. Днес, социалните мрежи играят главна роля в продукцията, разпространението и консумацията на снимки. Ако попитаме Ана Уинтор, главният редактор на Vogue, тя ще ни каже, че списанието има два напълно отделни екипа с фотографи за снимките, които ще се отпечатат на хартиеното издание, и тези, които ще се публикуват в интернет.

За нас това означава, че трябва да се замислим дали снимките ни ще отидат в семейния албум и скрина на баба или в артистичния ни блог/инстаграм профил. Нека не забравяме, че не е достатъчно само да направим снимката. Независимо колко е невероятна (с неповторима композиция и стил), тя би била безполезна, ако я захвърлим в някоя безименна папка на компютъра си.

Също така, не трябва да се страхуваме от това да правим и споделяме лоши снимки. По-добре е да направим бърза и размазана снимка отколкото да изтървем момента. Така например, една снимка, заснета без особено добра техника, може да спечели първо място на международно състезание по фотография.

Естествено, повечето ни снимки няма да печелят награди или да стоят на корицата на списание, гледано от милиони читатели. Но пък живеем в ерата на Web 2.0, където можем да качим снимката си във Фейсбук, Туитър и Инстаграм и тя да бъде видяна, харесана и споделена.

Преди главната разликата между професионалните фотографи и любителите е била платформата. На времето единствената опция да споделиш нещо с широк кръг от хора е било чрез вестници, списания, книги. Но сега не е нужно да работим за издателство, за да достигнем до стотици или дори хиляди хора. Ако се огледаме, ще забележим, че професионалистите използват същите платформи, с които разполагаме и ние.

Те може да са самостоятелни или да работят за някоя компания. Често е комбинация от двете, защото подобно на примера с Vogue, повечето големи компании като National Geographic и болшинството от новинарски агенции, са с напълно променен модел на работа.

Нека погледнем някой от тези по-известни фотожурналисти днес и анализираме как те използват социалните платформи.

Jimmy Nelson има за цел да запамети културата на изчезващи племена от целия свят. Той старателно оркестрира всяка снимка и създава фотографии, които да ни припомнят колко шарен е светът. Снимките му в бъдеще най-вероятно ще стоят по стените на музеи и в учебниците по история, което показва как той комбинира моментното с вечното.

За съжаление, той не посещава Европа. Би било интересно, ако някой ден посети България и снима нашите кукери или баби с носии. А защо не го направим ние?

Тук имам предизвикателство към вас - направете снимка на баба си или някой стар сандък с вехтории и го споделете на страницата на Хора във Фейсбук.

Аз направих една на един дядо от Сливенския пазар.   

Steve McCurry е друг известен фотожурналист, който обикаля света. Той контрастира фестивали с изолация, богатство с бедност и радост с тъга. Повечето от нас сигурно са виждали неговата известна снимка на афганистанско момиче, Шабат Гула, която ни пронизва със зелените си очи. Втората снимка показва щетите в деня след 9/11 в Америка. Маккъри раказва, че снима в опасни райони, защото ако нещо не е фотографирано, то не може да бъде доказано и често остава пренебрегнато.

Последният фотожурналист, когото ще разгледаме, е Emily Garthwaite. Тя има хуманитарна и екологична насоченост. Дълбае в съвременни теми като ислям и глобално затопляне. Това, което намирам най-ценно при нея, са историите и’ в Инстаграм. До преди няколко дни е била в Ливан, а преди това в Иран и Ирак. Всеки ден тя споделя кратки клипове за това как наистина е животът там. Без цензура, без редактори, без абсолютно никого над нея. Истината такава каквато е.

Всички тези фотографи имат съвсем различни насоки и цели. В същото време правят едно и също. Запознават света с това, което ги интересува. Днес, благодарение на социалните медии, сме способни да открием хора, които споделят нашето мислене и амбиции дори да са на хиляди километри.

Казват, че една снимка е равна на 1000 думи. Каква е историята, която ще напишеш ти с камерата си днес?