***
телефонът вече не набира: покривът е покрив на змиите, камъкът е камък за крадците, въздухът е само въздух; всичко друго е в очите… в очите, които се движеха по вечния […]
Поезия
Притихнала
И нека тихи да са всички, да шептят. И птиците, и хората, да не шумят. Не чувам думите му, той далеч е, затова аз моля ви се – замълчете. […]
Вяра
И глух да съм, и сънен, слеп, изгубен между млада заран и прощален здрач, аз търся теб. Вперил поглед в своя собствен мрак, с търсещи очи ще те превзема. Аз […]
БЯХ
Бях стая с прозорци, стена без врати, бях източен изгрев, бях дъно. Бях грозде и пясък, и дъжд и почти присъда, която изпълних. Бях сол върху рана, бях трон и […]
Нека вали
Нека вали. Един ден свещите ще угаснат, като улично осветление, с което сме израснали, тогава ще чакаме слънцето да изгрее, от усмивката, която първа посмее, ще търсим истината, в който […]
Искам да пътувам върху някоя звезда
Искам да пътувам върху някоя звезда, да обиколя вселената, за да те срещна. Със всяко вдишване ще рисувам по една бразда върху плоскостта на зората безутешна. Преди да те открия […]
* * *
Отново си крещящо тих. Седиш като попарен там в ъгъла. Усмихваш се понякога на моя стих, после пак човъркаш старите си рани. Ръцете ти студени са и няма блясък в […]
Всички сме деца
Деца на прехода. Деца след прехода… Деца спрeли на прохода, към неизвестното. Деца на системата. Деца извън системата. Деца на друга система. Деца на своите родители. Деца на своите учители. […]
Ако Запиша За Миналото
Ако запиша за миналото: Удари ме! Целуни ме! Прегърни ме! Не ме оставяй на тази мръсница! Да нахълта през входната врата, да се прокрадне в мен, и да запростира по […]
или
ще дойде денят в който трябва да попитам езикът ми ще се завърже сърцето ще препуска към петите краката няма как да издържат и почти ще поддадат на цялата тежест […]