Монологът в другата стая
Безстрастно подредени думи, в момент на пристрастие. Чувам монолога в другата стая. Но знам, че ти няма да ме чуеш. Онази пропаст между нас поглъща всичко… Чувам монолога в другата […]
Безстрастно подредени думи, в момент на пристрастие. Чувам монолога в другата стая. Но знам, че ти няма да ме чуеш. Онази пропаст между нас поглъща всичко… Чувам монолога в другата […]
телефонът вече не набира: покривът е покрив на змиите, камъкът е камък за крадците, въздухът е само въздух; всичко друго е в очите… в очите, които се движеха по вечния […]
И нека тихи да са всички, да шептят. И птиците, и хората, да не шумят. Не чувам думите му, той далеч е, затова аз моля ви се – замълчете. […]
И глух да съм, и сънен, слеп, изгубен между млада заран и прощален здрач, аз търся теб. Вперил поглед в своя собствен мрак, с търсещи очи ще те превзема. Аз […]
Бях стая с прозорци, стена без врати, бях източен изгрев, бях дъно. Бях грозде и пясък, и дъжд и почти присъда, която изпълних. Бях сол върху рана, бях трон и […]
Нека вали. Един ден свещите ще угаснат, като улично осветление, с което сме израснали, тогава ще чакаме слънцето да изгрее, от усмивката, която първа посмее, ще търсим истината, в който […]
Искам да пътувам върху някоя звезда, да обиколя вселената, за да те срещна. Със всяко вдишване ще рисувам по една бразда върху плоскостта на зората безутешна. Преди да те открия […]
Отново си крещящо тих. Седиш като попарен там в ъгъла. Усмихваш се понякога на моя стих, после пак човъркаш старите си рани. Ръцете ти студени са и няма блясък в […]
Деца на прехода. Деца след прехода… Деца спрeли на прохода, към неизвестното. Деца на системата. Деца извън системата. Деца на друга система. Деца на своите родители. Деца на своите учители. […]
Ако запиша за миналото: Удари ме! Целуни ме! Прегърни ме! Не ме оставяй на тази мръсница! Да нахълта през входната врата, да се прокрадне в мен, и да запростира по […]