Звезден щрих
И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира. На кръстопътя между ден и нощ, […]
И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира. На кръстопътя между ден и нощ, […]
В много тежкото страдание крие се духовно опование. Катарзисът е вече преживян, на сцената оставаш сам. Сам със себе си говориш, не намираш с кого да спориш. В душевния […]
Да бъдеш или не със себе си, молитви да оставяш без движение. Единствен съдия в процеса си – еквивалент на извънредно положение. В тога от решения облечен, сам не мога […]
Заставаме един пред друг. Поклон и музиката свири. Един меланхоничен баритон, припомня филми – черно-бели, сиви. Ръка на рамото, ръка на кръста. Две напред и една назад. […]
Не мога да тичам достатъчно бързо Достатъчно силно към жълтия залез Не мога да дишам достатъчно кратко Достатъчно малко за своя комфорт Колко съблазън има в сините устни Когато […]
Днес искаме да ви представим един по-различен прочит на избрани стихотворения от авторите Любомир Кючуков и Дилян Георгиев. Тях вече ги познавате от стихотворенията „От мен няма да чуеш“ и […]
*** Не знаеш ли за силата, която гласът ти вече притежава, миг един, думи няколко посоките обръщат, за да остана, не да отлетя… Не знаеш ли за силата, която действа […]
Вятърът жестоко вее над черни, ледени скали. Но сред тях слънце грее, един човек не ходи, а лети. Пропасти наред прескача с поглед нагоре устремен. Въже след въже изкачва, всеки […]
Тази нощ ми отвори очите и няма да спя никога веч до мен приседна старецът морето и кое е важно обичам вълната обичам вълните и наистина бих съжалявал ако ти […]
Два погледа се срещнаха в нощта, два погледа, изпълнени с надежда. Две устни се целунаха в дъжда, познали в кратък миг любов безбрежна. И тръгнахме с преплетени ръце […]