И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира.   На кръстопътя между ден и нощ, […]

В много тежкото страдание крие се духовно опование. Катарзисът е вече преживян, на сцената оставаш сам.   Сам със себе си говориш, не намираш с кого да спориш. В душевния […]

Да бъдеш или не със себе си, молитви да оставяш без движение. Единствен съдия в процеса си – еквивалент на извънредно положение. В тога от решения облечен, сам не мога […]

Заставаме един пред друг. Поклон и музиката свири.   Един меланхоничен баритон, припомня филми – черно-бели, сиви.   Ръка на рамото, ръка на кръста. Две напред и една назад.   […]

Не мога да тичам достатъчно бързо Достатъчно силно към жълтия залез Не мога да дишам достатъчно кратко  Достатъчно малко за своя комфорт    Колко съблазън има в сините устни Когато […]

Днес искаме да ви представим един по-различен прочит на избрани стихотворения от авторите Любомир Кючуков и Дилян Георгиев. Тях вече ги познавате от стихотворенията „От мен няма да чуеш“ и […]

*** Не знаеш ли за силата, която гласът ти вече притежава, миг един, думи няколко посоките обръщат, за да остана, не да отлетя… Не знаеш ли за силата, която действа […]

Вятърът жестоко вее над черни, ледени скали. Но сред тях слънце грее, един човек не ходи, а лети. Пропасти наред прескача с поглед нагоре устремен. Въже след въже изкачва, всеки […]

Тази нощ ми отвори очите и няма да спя никога веч до мен приседна старецът морето и кое е важно обичам вълната обичам вълните и наистина бих съжалявал ако ти […]