телефонът вече не набира:
покривът е покрив на змиите,
камъкът е камък за крадците,
въздухът е само въздух;
всичко друго е в очите…
в очите, които се движеха
по вечния световен календар,
преследваха стрелките на ръката,
бягаха от отговорност
и не искаха да срещнат никого;
същите очи,
които не признаха времето,
сега признават временно, че времето –
това вретено –
изобщо не е относително…
само твърде остро за отнасяне
Николай Генов завършва ЕГ „Бертолт Брехт“ с немски и английски език през 2013 г. През 2017 г. завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 г. защитава магистърска теза по литературознание във Факултета по славянски филологии на тема „Виртуалното тяло при Сергей Лукяненко и Ърнест Клайн“. Същата година получава втора награда на Двадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Време, слово, свят“ и печели стипендията на фондация „Блага Димитрова“ за постижения в областта на литературата. Член е на екипа на списание „Филологически форум“ и е докторант по теория на литературата в СУ. Идеен основател е на „Иначе писано“ – общност от млади поети с интерес към маргинализираната литература. В началото на 2019 г. е отличен на националния конкурс за литературна критика „13 века България“. Негови научни, критически и художествени текстове са публикувани в различни списания, сборници и интернет страници.
Latest posts by Николай Генов
(see all)