С наближаването на топлото време искам да поговоря малко за нещо много нужно в горещите летни дни. Бирата. Едно добре познато на всички ни питие. Седи в основата на всяко “пейка-парти” изживяване и е най-консумираният алкохол в света. Най-вероятно първият алкохол, който сте пробвали, е бил бира. Искам да разкажа съвсем накратко как е започнала историята на тази висша напитка, какво е най-новото в бирената култура и как се развива тя у нас.

Има антрополози, които смятат, че човекът е станал толкова добър земеделец, именно за да може да си вари повече и по-хубава бира.

Смята се, че някой е бързал да направи хляб от вече започнало да покълва зърно, оставено в дъжда. От топлината, нишестето в зърното, което вече е било пълно с ензими, се втечнило и се превърнало в захар. И така, някъде преди 5000 години в Южна Вавилония, между реките Тигър и Ефрат, хората започнали да правят бира. Произвеждали вид хляб, наречен бапир, който после слагали във вода, за да ферментира, прецеждали и получавали прекрасното пиво. Разбира се, не трябва да си представяме бира тип Пиринско или Загорка, по-скоро нещо, което не е толкова газирано, доста по-сладко, нефилтрирано и чиято цел не е била да те замае приятно, а да ти даде част от нужните калории за оцеляване. 

Бирата става и огромна част от египетската култура.

Използвали са и различни видове зърна, като пшеница и емер за приготвяне на това, тогава смятано за далеч по-здравословно от водата, питие. 3000 години преди Христа вече са имали “тъмна бира”, “мътна бира”, “бира на приятелството”, “сладка бира” и всякакви други видове специално обвързани с различни събития, като рождени дни, сватби и дори погребения. 

С разрастването на Римската Империя се стигнало до срещата на няколко различни нации в Централна Европа. Това са Келтите и германските племена.

Не е изненада, че тези хора, въпреки че не били особено добре образовани, са били изключителни пивовари. След като Западна Европа приела Римския католицизъм, монасите започнали да правят бира в манастирите като основен метод да подхранват себе си и посетителите си. С развитието на металопроизводството започнали да се правят и доста по-големи пивоварни, което довело до повече консумация на добре познатото ни пиво. 

Мисля да спра с историята и да започна да говоря за това как стоят нещата в момента, какво се е променило последните няколко години и защо това е прекрасно. За мен винаги е липсвала индивидуалност при бирите в България. Разликата между Шуменското и Пиринското е минимална (никого не искам да обиждам, това са просто факти). И двете са лагер бири, и двете са с около 4.5% алкохолно съдържание, и двете се продават постоянно в еднакви разфасовки и навсякъде. До преди няколко години бирата нямаше особена индивидуалност. За щастие обаче, това започна да се променя с навлизането на така наречената крафт бира.

Какво е основното, което трябва да знаете за нея?

Процесът на приготвяне на една крафт бира е много по-интимен, ако мога да го нарека така. За всеки литър е отделено много повече време, внимание, средства и усилие. В зависимост от стила на бирата, имаме различни видове хмелове, плътност, процент алкохолно съдържание, аромат и цвят. Може да е много газирана, може пък и изобщо да не е и по-скоро да наподобява някое вино. До какво води това? Ами индивидуалност при бирата. Във всяка има нещо различно. Дори различните варки от едни и същи бири се различават, просто защото няма как всеки път да се получи едно и също нещо. Крафт бирата не се прави в промишлени количества, има ограничен брой литри, защото се произвежда в малки пивоварни и е консумирана от доста по-малък брой хора.

Основният проблем с този вид бира до преди няколко години беше, че се предлагаше на много малко места и беше доста скъпа.

Все повече и по-популярни стават обаче местата, които предлагат тази алтернатива на типичната лагер бира у нас, все повече стават и българските пивовари, които експериментират с различни стилове, хмелове и рецепти. Цената, за съжаление, е все така висока, но няма как това да се промени твърде много по очевидни причини, като например, че в някои стилове, количеството хмел в 500мл е същото като в 3-4 литра лагер бира от магазина. Също така, голяма част от бирите на пазара са вносни, което допълнително увеличава цената на една такава бутилка. В замяна обаче получавате възможност да усетите най-различни вкусове в една чаша. Дали ще е светла и лека бира с привкус на някой цитрусов плод, или тъмен портър с аромат на кафе, вкус на шоколад и много високо съдържание на алкохол, зависи от вас и какво ви се пие.

В това, според мен, е красотата на крафт бирата. Всеки може да открие нещо, което да му харесва, за всеки един сезон, събитие или каквото и да е. 

Ако все още не сте пробвали някоя крафт бира, не го мислете много.

Малко вероятно е да останете разочаровани. Вече продават крафтове и в голяма част от супермаркетите, така че ако нямате възможност да посетите някое заведение, може да започнете вкъщи с помощта на най-близкия магазин. Бонуса на това да посетите някое от популярните места е, че ще можете да си поговорите с барманите там и те да ви насочат към някой стил. Освен това най-вероятно бирата ще е нова на пазара. Също така, ако си вземете българска бира, ще подкрепите все още малките пивоварни на българския пазар. Аз лично наблюдавам с огромен интерес и много бири под ръка как се развива този отрасъл в България, защото според мен той може да донесе много на страната ни, и откъм туристи, и откъм култура. 

В следващата статия за крафт бирата ще навлезем в още подробности за българския пазар, основните производители тук и заведенията, където можете да ги намерите. Хубав ден и наздраве!