Трима от четирима българи не биха били приятели с хора, живеещи с ХИВ, сочи проучване от изследователски център „Тренд“ от 2018 година. Това изречение кратко и ясно показва твърде честото отношение на хората спрямо ХИВ-позитивните у нас. Много българи, включително млади хора, не само не биха били приятели с носител на вируса, но не биха споделили с него дори прибори, а какво остава за прегръдка. Това поставя много от засегнатите, които досега са живели напълно нормално, в свят на изолация и неразбиране.
Немалко хора знаят вируса като причината за смъртта на Фреди Меркюри, а съвсем скоро дори принц Хари беше част от информативна кампания и окуражаваше хората да се тестват за ХИВ. Но въпреки това начините на заразяване за мнозина остават неизвестни. Не че хората са виновни – кой да ти каже, че ХИВ не витае във въздуха? Дванайсет години в столична гимназия и нито един учител така и не ми е говорил по темата. А то и на личните лекари също не им е това работата. Уви, в крайна сметка се оказва, че на твърде малко хора де факто им е това работата. Следователно няма нищо изненадващо в гореспоменатата статискика, а и по-притеснителни се намират.
Именно защото не очаквам всеки читател да знае какво стои зад така обезпокоителните съкращения ХИВ и СПИН, е редно да ви запозная поне на кратко с тях. Адресирайки проблема и широко разпространените стереотипи, се надявам повече хора да станат съпричастни със засегнатите и да разсъждават свободно върху темата.
Като за начало, ХИВ е човешки имунодефицитен вирус, а СПИН - синдром на придобита имунна недостатъчност.
Често хората използват грешно термините и казват например, че някой се е заразил със СПИН, но всъщност човек не се заразява със СПИН, а с ХИВ. Разликата е важна, защото човек може да е носител на вируса с години без да разбере и без видимо да се отрази на здравето му. Но когато вирусът прерастне в СПИН, имунната система вече не може да изпълнява правилно защитните си функции.
За да се предпазим и същевременно да пречупим стигмата около ХИВ-позитивните, е най-важно да знаем как точно се предава вирусът, а оттам нататък всичко е логично. Разграничават се три начина на заразяване – полов, кръвен и майка – дете. Тогава защо толкова хора имат задръжки спрямо ежедневен контакт с носители на ХИВ? Отговорът е, че най-вероятно объркването идва от течностите, в които той се съдържа. Де факто вирусът може да бъде открит във всички човешки течности, но в повечето концентрацията е недостатъчна, за да бъде предаден. Всъщност има само пет, които носят риск от заразяване – кръв, вагинален и анален секрет, сперма и кърма. Това е то.
Знаейки основните характеристики на ХИВ и СПИН, всеки би могъл сам да се убеди, че докосването не крие опасност, тъй като чрез потта например, няма как човек да се зарази. Ако пиете от една и съща чаша с ХИВ-позитивен, също няма проблем – слюнката не е една от онези пет течности. Всички онези митове и конспиративни теории стават лесни за оборване стига само да сме запознати.
Неинформираността от друга страна често ни кара да се страхуваме или да сме твърде предпазливи, дори когато това не е основателно. За жалост, сексуалното образование нерядко е тема, считана за табу особено в училищата. Тази култура допринася за липсата на базова осведоменост в обществото, което само по себе си само утвърждава стигмата.
Хубавото е, че надежда има.
Преди три години аз научих какво представляват ХИВ и СПИН не от училище, а от международна младежка организация на име Y-PEER, бореща се именно с този проблем. В България се провеждат множество информативни кампании с цел повишаване на осведомеността и пречупване на стигмата. Съществуват и центрове, в които човек може да се изследва безплатно като CheckPoint Sofia и КАБКИС (кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН). А днес, на 1-ви декември се отбелязва Световния ден за борба със СПИН и същата организация, благодарение на която аз се информирах, организира концерт, с който по приятен начин младите да се информират и да се работи за едно по-светло бъдеще.
Да, твърде лесно е да се доверим на стереотипи, но след като веднъж човек научи повече за СПИН, ще е още по-трудно да стои безучастен. Изследването е анонимно, безплатно и бързо, а знаем ли статуса си, бихме могли да предпазим хората около себе си. Колкото по-информирано е обществото, толкова по-голяма е вероятността хорта да се изследват, съответно да не предадат вируса и да не се отнасят към ХИВ-позитивните сякаш са под карантина. Всички тези неща са изключително важни, за да се изгради едно ново и човешко отношение спрямо засегнатите.
- От прегръдка никой не се е заразил - December 1, 2018
- Политиката: Предметът, от който всички ученици бягат - November 6, 2018