Лудостта на един гениален мръсник

Днес се навършват 99 години от рождението на великия писател Чарлс Буковски. Роден е в Андернах на Рейн, Германия с кръщелно име Хайнрих Карл Буковски. Изживява тежко детство, често пъти бива пребиван от баща си. Пубертетът му е съпътстван с ужасни пъпки, които покриват цялото му тяло и дори е принуден да пропусне една година от обучението си с цел да се подложи на лечение. Разбира се, другите тийнейджъри в неговото обкръжение не пропускат да му се подиграват за обезобразеното му лице. 

След училище, той започва да следва журналистика в Лос Анджелис, тогава започва да пише и първите си произведения. Сменя стотици работни места, пропива се, започва да живее уличен живот. Успява дори да влезе в затвора, а също и в психиатрия. В един момент се докарва до толкова тежко състояние заради пиенето, че едвам успяват да спасят живота му вследствие на кръвоизлив (в последствие пише и разказ за случая). Фен на класическата музика (особено на Густав Малер), страстен комарджия по отношение на конни състезания, почитател на Хемингуей, Селин и Достоевски, луд любовник (вероятно в момента той ме псува, че използвам тази дума, но трябва да се придържам към добрия тон). Чарлс Буковски е просто един гениален поет. И най-известният пощальон в света. 

Тази информация е относително най-важната за Буковски, поне що се отнася до живота му. За тези, които искат да научат повече, препоръчвам книгите му „Factotum“ и „Всичко на масата“. Също и „За писането“, където са събрани неговите писма до познати, редактори, жени. А за почитателите на филмовото изкуство – „Barfly“, с участието на Мики Рурк. 

Но с биографията никога не може да се изпита личността на Чарлс. Не може да се почувства грубият му език, циничното му виждане за живота, хазарта и любовта. Той е личност, която ни учи на пълен непукизъм, желание за свобода и спокоен живот. Колко всъщност ни трябва, за да бъдем щастливи? Две-три бири, една красива жена в скута и малко класическа музика за фон? Или пък разходка в 4 сутринта по прашните улици на Америка с почти празно шише уиски под ръка? Какво значение има дали ще си платиш наема за следващия месец, ако това ти коства да пропуснеш изгрева? Каква е цената на живота и какъв е смисълът да я плащаш, след като може всеки ден да я залагаш и да си на печалба от кон номер 5? Въпросите са всъщност много по-дълбоки от колкото изглеждат на пръв поглед. 

Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.

Защото лентяйството и уличният живот често пъти са съпътствани от самотата. Пишещата машина се превръща в единствения отдушник на болката и Чарлс я прегръща с отворени обятия и алкохолен дъх. Някъде дълбоко в неговите гърди има една синя птица, която той укрива за най-скъпите мигове. Пази я от околния жесток свят, а когато е принуден да се впусне в него, тогава крие птичката навътре в себе си и се превръща в мъжкаря непукист, готов да срита нечий задник при нужда. Горд представител на (не-)работническата класа, той всъщност описва проблемите на съвременния раболепен свят и се опитва всячески да изживее живота си без да пъха главата си в бесилото на вратовръзката. Работи, колкото да изкара за деня или седмицата. 

Единствено човек, който няма нищо, може да се отпусне и да приеме непосилната тежест на битието. И да казва свободно това, което мисли. Мнозина мразят острия му език. Други пък се влюбват в стила му на писане. При него максимата „или го обичаш или го мразиш“ е валидна с пълна сила. Защото той не пише за всички. Той пише за лудите, грозните, отритнатите. При това пише достоверно. А истината боли, мамка му!

Photo by Joshua Coleman on Unsplash

Мога да изпиша стотици страници за Чарлс Буковски, но си обещах да поднеса кратка и ясна информация за него. Накрая бих искал да завърша този текст с няколко цитата от негови произведения, за да се докоснем заедно до неговата „проклета гениалност“. 

На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш къде отиде всичко.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.

И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.

Възражението ми към войната не беше, че трябва да убивам някого или че може да бъда убит безсмислено, това трудно имаше каквото и да е значение. Това, на което се противопоставях, беше, че ми се отказваше правото да си седя в малка стая и да гладувам, да пия евтино вино и да лудея по мой си, собствен начин в собственото ми свободно време.

Добрият писател знае кога да не пише.

Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Please follow and like us:
error
Радослав Симеонов

About Радослав Симеонов

Ако имате въпроси, критика или просто искате да си поговорите с Радо за наука, литература или нещата от живота, може да се свържете с него на radoslav@hora.today

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *