В интернет човек често може да попадне на материали от типа “30 истории, които да ви върнат вярата в доброто”. Част от тях се повтарят всеки път, част от тях звучат малко нереалистични, но въпреки това обикновено успяват да те сгреят поне малко. Миналата седмица една съвсем истинска история, която видях да се случва, ми върна вярата в хората. При това не къде да е, а в България.

На 28.05  родителите на малкото бебе Калина, което се нуждае от чернодробна трансплантация, създават страница във Фейсбук с цел да разпространят каузата си.

За операцията на детето са нужни 500 000 лв., при това те трябва да се съберат в рамките на 2 месеца. Аз научих за каузата на 29ти май, след като някоя от страниците, които следвам, сподели материал за нея. Малко ми се сви сърцето, защото сумата изглеждаше огромна, а времето - толкова малко. В рамките на следващите 2 дни все по-често виждах постове за малката Калина. Появяваха се из различни страници, във всякакви групи на българи в страната и чужбина, както и в личните профили на приятелите ми.

На 31.05 отново някой беше споделил снимка на малката усмихната Калина. Само че този път отдолу пишеше „сумата е събрана”. Това ми се стори невероятно! Отворих страницата и видях видео от майката на момиченцето, в което тя потвърждаваше, че парите са събрани, благодареше и молеше всички планирани събития за събиране на средства, да ги пренасочат към други нуждаещи се. Останах без думи. В рамките на 3-4 дни България се обедини и събра 500 000лв., за да даде шанс на едно дете да порасне здраво. Ако това не е чудо, не знам какво!

Разбира се, тъжно и жалко е, че в България все още се случва, нечий живот да зависи от това дали ще изпратим достатъчно СМС-и. Дали ще се намерят достатъчно дарители, достатъчно добри хора за кратко време. Защото дори и като си плащаме осигуровките, определени интервенции и лечения няма как да се проведат у нас, затова чужбина и огромните сметки остават единственото решение. Но, според мен, истории като тази на Калина и редица други хора, чиито животи българите сме успели да спасим, всеки давайки колкото може, показват колко сме силни, когато работим заедно.

И как, ако се обединим и работим заедно за едно по-добро бъдеще, ще дойде момент, в който няма да трябва да изпращаме СМС-и и да стартираме дарителски кампании, за да се спаси нечий живот.

Защото ние сме тези, които правят чудесата у нас!