Гео Милев

Началото

На 15.01.1895 в Раднево е роден Георги Милев Касабов, останал по-известен в историята като Гео Милев. Поет, публицист, експресионист, той е най-яркият пламък в грозната проза. Пламък, който не може да бъде загасен с една „малка справка”, та дори и в страната на мъртвите поети.

Любовта на Милев към литературата датира още от ученическите му години. През  времето, в което учи в старозагорската гимназия, той се занимава активно с издаване на ръкописни вестници, съставя сборници, които дори сам илюстрира. Пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения. Превежда от руски език стихотворения на видни автори като Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов и други.

След като завършва гимназията, той започва да учи романска филология в Софийския университет, но само след година се премества в Лайпциг, където се посвещава на философията и театралното изкуство. По време на този престой се появяват и първите му публикации във в. Листопад, на който той сътрудничи. Следващият цитат е от творбата „Немските поетки“, част от „Литературно-художествени писма от Германия“.

„ Литература и поезия – това не е чорба за филолози; това го знаят всички, само не нашите филолози, добрите и верни немски възпитаници. Литературната история е негли най-важният дял на историята, както литературата – в своята най-пространна цялост – е най-значителната концепция на човешкия дух и култура; а то съвсем не значи да чепкаш букви и да разправяш как Константин Костенечки употребил пет вида „о“...“

Докато учи в Германия, той пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, най-видният немски символист, но не успява да я защити. След началото на Първата световна война заминава за Лондон, където се запознава с белгийския поет Емил Верхарен. След срещата с английската литература, Гео Милев се завръща в Германия, за да продължи образованието си. Пoради характера на времената е заподозрян като английски шпионин и е арестуван в Хамбург. Заради липса на доказателства е освободен, а обстоятелствата го принуждават да се прибере в България.

Завръщането

На родна земя авторът печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Ридхард Демел, Пол Верлен, Емил Верхран и Фридирих Нищше. Освен, че съдържат преведени от Гео Милев техни стихове, всеки от листовете е посветен на няколко от младите поети – символисти от онова време. Сред тях се открояват Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Успоредно с това се грижи и поддържа работата около книжарницата на баща си, който е мобилизиран на фронта. През зимата на 1915-1916г. Гео Милев и Никола Икономов организират театрална трупа, която изнася няколко представления в местното читалище.

да, те надеждата ни, те, "тъгите ни" - днес ни изнивярват и ни оставят пак самотни…“

На фронта

Събитията на световната военна сцена достигат и до българския поет и той бива мобилизиран в школата за запасни офицери в Княжево.  Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29.04.1917 неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран и остава там повече от година.

Въпреки няколкото операции, Георги Милев не спира да се занимава с изкуство. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, посещава множество културни събития, започва да превежда и печата експресионистичното списание "Ди Акцион". Революционният кипеж в Германия по-късно се отразява в някои откъси от "Грозни прози".

Общият вик на символизма и експресионизма

След като приключва лечението си в немската столица, Гео Милев се завръща в София и започва да издава списание „Везни“. То излиза от 1919 г. до 1922 г. През този период изданието се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

„С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.

Това, мисля аз, е всеобщото желание днес, което спи неизразено в душата на народа: нови хора!“

Целия текст на „Българският народ днес“ можете да намерите в линковете по-долу или да го видите под интерактивна форма тук: https://www.youtube.com/watch?v=Jw7IdUnJSjI

Ударно звучи всяка една дума на Гео Милев и днес. 100 години по-късно. Но нека се върнем отново към неговото творчество и житейски път. Общественото положение в страната оставя своя отпечатък именно върху творчеството и мисленето на поета и той започва все повече да се радикализира.

Експресионизмът, увлечението по грозното и директното, необработеният дух на човешката свобода започват да разчупват оковите на времето. Милев е гласът, който крещи срещу действителността. Старият свят трябва да се разруши и да се създаде нов. Фрагментност, недоизказаност, понятия въведени чрез асоциации са апокалипсисът, който идва. И някъде там стои човекът. Експресионизмът е борба със самия себе си и срещу себе си.

Javier Garcia

#Кой излъга нашата вяра?

 

Две години след спирането на в. “Везни”, през януари 1924 г. започва да излиза списание „Пламък“. В него Гео Милев печата статии, написани именно в този стил. Творбите му са под надслов „Грозни прози“, а към тях се включва и поемата „Ад“. В това издание излиза и най-известната му поема – „Септември“, посветена на събитията от 1923 г (септемврийското въстание). Именно заради нея, книжки 7 и 8, в които е публикувана, се конфискуват и забраняват.

На 14 май 1925 г. Гео Милев е арестуван от полицията заради тежките си думи и разобличаването на жестокостта на управниците, потушили въстанието. Осъден е на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Гео Милев решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията, след което изчезва безследно.

Той не е единственият изчезнал през тези месеци. Стотици поети, журналисти, учители, юристи и лекари са ликвидирани и завинаги останали в безкръстни гробове в следствие на борбата между белия и червения терор. Макар Гео Милев никога да не е бил член на комунистическата партия, неговият дъх бива секнат от мотива, че „насажда класова омраза“ с поемата „Септември“.

Тялото му бива намерено в общ гроб през 50те години на миналия век. Разпознат е по изкуственото око, което и до днес гледа към свят, в който човекът се е преборил с раболепието, братоубийството и жестокостта. Защото една тел може да сложи по брутален начин край на човешкия живот, но не и  на човешкия дух. Свободата не може да бъде спряна с парче метал. НЕ МОЖЕ!

„По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети -

ще се сбъдне!

- Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Човешкия живот

ще бъде един безконечен възход

- нагоре! нагоре!

Земята ще бъде рай -

ще бъде!“.

 

https://www.youtube.com/watch?v=S859FG0tFPk

Още от Везни: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=142&WorkID=6368&Level=1

Източници: https://bulgarianhistory.org

http://monuments.bg

https://bgmodernism.com

 

 

Радослав Симеонов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *