Кризата може да извади и доброто в нас

Във времена на криза, каквато е сегашната ситуация с COVID-19, си проличава що за хора сме. Да, случва ни се нещо непознато и плашещо. Да, налага се да правим жертви и да излезем от „нормалността“ за известно време. И има предостатъчно хора, които се държат нелепо, например купувайки 20 пакета тоалетна хартия и нападайки персонала в магазините, когато не им дадат повече. Но има и достатъчно други, които използват ситуацията, за да правят добро и да поддържат духа на другите. Кой както може.

Италианците изнасят импровизирани концерти по балконите си като в тях участват всички – млади, стари, професионалисти, аматьори. Аз се чудя дали всяко италианско семейство притежава поне по един музикален инструмент, микрофон и музикално надарен член. Големи имена в оперната музика също изнасят концерти от балкони и прозорци. Под името “Симфония Балконика” същото се случва и в България. В различни страни – България, Германия, Италия, Испания хората излизат по балконите си вечер, за да ръкопляскат на всички в медицинския сектор, които ежедневно се борят за живота и здравето ни. Дори или по-скоро особено сега по време на кризата.

Photo by Bernardo Ramonfaur on Unsplash

Хора на изкуството от различни кътчета на света впрягат таланта си, за да внесат цвят в ежедневието на хората, затворени в домовете си.

Пианисти предават във Фейсбук концерти в домашни условия. В началото оркестри свиреха без публика, а концертите се предаваха по интернет. Когато това вече не беше възможно (все пак един симфоничен оркестър се състои от над 50 души), Берлинската филхармония и Метрополотън операта в Ню Йорк предоставиха безплатен достъп до дигиталната си „концертна зала“. Представления на Софийската опера и балет пък могат да се гледат свободно на Фейсбук страницата ѝ. Също във Фейсбук Варненският куклен театър излъчва приказки за деца през уикендите като инициативата се казва „Приказка за теб“, а театър Алма Алтер качва записи на свои представления. Диджеи правят музика в празни клубове или в спалните си, за да може зажаднелите за парти хора да могат да танцуват у дома и да не се опитват да излизат. Клубовете пък използват този формат за краудфъндинг (един пример от Берлин), за да не фалират по време на карантината.

От всички държави, ударени от вируса, се появяват снимки на хора, които разлепят обяви из входовете или по улиците си, че са готови да подкрепят съседи от рисковите групи, за да не им се налага да излизат. Български цветарски магазини оставят стоката си пред магазините преди да затворят, за да може някой да ѝ се порадва, макар и безплатно. Бизнеси и частни лица даряват за болници средства за апаратура (например чрез кампанията #ЗАДОБРОТО срещу COVID-19 в България или кампанията на HelpKarma за борба с вируса), а също и дезинфекционни материали и защитно облекло. Списък с всички кампании и акции, случващи се в България по време на кризата можете да откриете тук при приятелите ни от Успелите.

Photo by Luis Melendez on Unsplash

И това са само големите жестове, които няма как да останат незабелязани.

Но има и много малки „чудеса“, които обикновени хора правят едни за други всеки ден. Аз лично научавам за тях от постове в разни групи във Фейсбук. Трогнаха ме хората, които предлагат да се грижат за децата на заетите в сектора на здравеопазването, за да могат те спокойно да отидат на работа. Прочетох съобщения от уеб дизайнери, които създават платформи, които дават шанс на малки бизнеси да рекламират услугите си в сегашната ситуация. Хора споделят адресите на любимите си малки магазинчета с призив да се пазарува от тях, а не от големите вериги. Други пък си подаряват взаимно ваучери за любимите заведения за след кризата, за да гарантират оцеляването им.

Не си бях давала сметка (и отчитам каква привилегия е това), колко много хора, нямат твърд месечен доход.

От една страна всички, които работят в заведения и им се плаща на час или смяна, и от друга т.нар. „фрийлансъри“, които пък получават пари за изпълнена задача. За тези хора ситуацията в момента означава до голяма степен никакъв доход, защото всичко е затворено. Това могат да са например любимите ни спортни инструктори, хора на изкуството или преподаватели по чужд език. Видях редица креативни решения в тази посока – от клипчета по йога с бутон за дарение, през варианти за поръчки за малки рисунки за дома до скайп уроци по английски.

Но това, което ме впечатли най-много бяха призивите за солидарност от и между хора, на които не се налага да се лишат от приходите си в момента. Призиви като „ако можете да си го позволите, не си искайте обратно месечната такса за спортния курс, който ще пропуснете, аз така направих“ или „пишете ми, ако в момента нямате доход и предлагате някакъв онлайн курс, за да припечелите нещо, ще се радвам да се включа“ или „ако някой не може да си позволи да си купи храна в момента, да ми пише, мога да напазарувам и за вас“.

Важно е, разбира се, на тези места и държавата да се намеси и да подкрепи хората, които са изпаднали в тежка финансова ситуация, но е чудесно, когато видиш, че кризата може да направи хората солидарни. Че макар да има хора, които мислят преди всичко за това как да се запасят с 20 кила боб, има и такива, които са готови да споделят това, което имат, за да има за всички.

Че една екстремна ситуация може да извади най-лошото, но и най-доброто у нас. И че има толкова много добро, което да излезе наяве.

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *